прескачам тъжен път и се смея...не докосвам ли красиви чудеса...ще дойдеш ли със мен...ще докоснеш ли с мен лудостта
Постинги в блога
23.07.2007 16:22 -
стая в звук на дъжд
Мисля за стая, в която прониква звук на дъжд. Капки по затворен прозорец - най-нежният тон на тишината. Неопределим час - протяжен сив нюанс навън; небе без цвят, без ориентир.
Нито един часовник в стаята. А може би един,...
Нито един часовник в стаята. А може би един,...
21.07.2007 15:28 -
обръщение до всички магически типове
Честито на феновете на Хари Потър!
Днес излиза последната, седма, книжка и ми е особено възторжено:) Макар да се налага да призная, че лично аз ще чакам 13 декември, когато ще се появи бг-преводът. Причината е, че чете...
Днес излиза последната, седма, книжка и ми е особено възторжено:) Макар да се налага да призная, че лично аз ще чакам 13 декември, когато ще се появи бг-преводът. Причината е, че чете...
20.07.2007 13:24 -
лятно-плодов поздрав
В такова настроение съм, че реших да ви подаря мъничко от най-виталната книга на света. Става въпрос за изпълнената с живот, еротика и приятната закачливост на Исабел Алиенде "Афродита (приказки, рецепти и други афродизиаци)". По...
Категория:
Лични дневници
Прочетен: 4603 Коментари: 12 Гласове: 1
Последна промяна: 18.03.2009 16:19
Прочетен: 4603 Коментари: 12 Гласове: 1
Последна промяна: 18.03.2009 16:19
16.07.2007 22:50 -
тя
Тя...
...тича из тайнствена гора и търси посоки в мъха на дърветата...
...влиза в тъжна прашна стая и плете нишки съдба...
...тича из тайнствена гора и търси посоки в мъха на дърветата...
...влиза в тъжна прашна стая и плете нишки съдба...
13.07.2007 14:08 -
на дивана. пред телевизора
Лека нощ, искам да заспиш, погален от ласкави ръце.
На дивана. Пред телевизора. Отпусни се. Спокоен. Помилван.
Гледаме филм.
На дивана. Пред телевизора. Отпусни се. Спокоен. Помилван.
Гледаме филм.
10.07.2007 21:51 -
пак сериозно. за нещо несериозно
Сетих се за какво точно ми се прииска да пиша. Глождеше ме тези дни някакво усещане, че имам нещо да казвам. Нещо, което не е точно жълто, но пък е за жълтото – касае го, така да се каже.
Подсетиха м...
Подсетиха м...
09.07.2007 15:46 -
сериозен постинг
Хм... Без малко щях да напиша поредния постинг за графа "Забавление" (напоследък съм ги зачесала все такива, не знам защо...просто настроение:) ). Пак щеше да е жълтеникав, за да си помислите, че вече съвсем съм му отпуснала края и ...
Категория:
Лични дневници
Прочетен: 6848 Коментари: 21 Гласове: 0
Последна промяна: 18.03.2009 16:13
Прочетен: 6848 Коментари: 21 Гласове: 0
Последна промяна: 18.03.2009 16:13
05.07.2007 17:18 -
жжжълто!
Купих си жълт вестник...днес (извинете!)... "със картинки, гледах го с интерес".... И сега ще ви разкажа за него:)
Ами той всъщност бил от вторник, но късно забелязах:( Едва ли е страшно, предполагам, че не е възможно да о...
Ами той всъщност бил от вторник, но късно забелязах:( Едва ли е страшно, предполагам, че не е възможно да о...
04.07.2007 13:05 -
екскре...м...не... Експеримент! при това хубав
Правя си експеримент. Експериментирам с това: http://ivoberov.blog.bg/viewpost.php?id=86681
След като вече обявих експеримента за експеримент, то той няма да ми се получи. Или поне шансовете да ми се получи драстично спадат....
След като вече обявих експеримента за експеримент, то той няма да ми се получи. Или поне шансовете да ми се получи драстично спадат....
03.07.2007 14:55 -
8 (осем)* истини за Свирката
(мъничко апокрифен текст)
Осем истини, които и сами си знаете, но аз пък ви ги подредих:)
1. Религиозната истина:
Осем истини, които и сами си знаете, но аз пък ви ги подредих:)
1. Религиозната истина:
01.07.2007 21:10 -
разказ с вкус на кръв и аромат на хедонизъм
Заболя я от досада. Понякога досадата боли съвсем осезателно.
Зарадва се на болката. Помисли си, че след цяла вечност (или 15 минути?) ужасно отегчителни тласъци, е добре да изпита нещо. Каквото и да е. Болката б...
Зарадва се на болката. Помисли си, че след цяла вечност (или 15 минути?) ужасно отегчителни тласъци, е добре да изпита нещо. Каквото и да е. Болката б...
23.06.2007 16:47 -
окована робиня
“Знаеш ли...когато му подавам ръцете си, за да ги завърже, сякаш му поверявам живота си. Буквално”
(Елеонора, в разговор от сутринта)
(Елеонора, в разговор от сутринта)
Категория:
Лични дневници
Прочетен: 29214 Коментари: 24 Гласове: 0
Последна промяна: 18.03.2009 16:05
Прочетен: 29214 Коментари: 24 Гласове: 0
Последна промяна: 18.03.2009 16:05