Косите ми са ти постелята,
Ветрове са мислите ми. 
Ще ме довеят пред прозореца ти,

   Когато му отворя вратата, той ме поглежда с онзи поглед - смесица от очаквана изненада и нетърпение. Усмихва се и това изведнъж смекчава леко намръщените черти на лицето, в което обожавам да се взирам. С усмивката му изчезва и усещане...

Абсолютен заек съм откъм блогове... Вчера случайно попаднах на този портал и днес се опитвам да боравя някак с моето си блогче. Но пък още снощи се порових из няколко чужди и забелязах тук-там премятащи се ръкавици. Вдигнах едната, попоч...

 
 
   Стояха красиви и голи в Стаята на Забравата. Някой ги беше заключил там, за да бъдат на сигурно място, след като по съвсем ясни, но безинтересни причини закриха Музея на Времето – една от забележителностите на Приказния Гр...