Косите ми са ти постелята,
Ветрове са мислите ми. 
Ще ме довеят пред прозореца ти,
Когато ни приспи нощта.

Гърдите ми са ти възглавницата,
Тих повей са сънищата ми.
Ще ги приплъзна под леглото ти,
Когато ни приспи нощта.

Снагата ми ти е завивката,
Лъч месечина е желанието ми.
Ще се прокрадне бавно в стаята ти, 
Когато ни приспи нощта.