Когато му отворя вратата, той ме поглежда с онзи поглед - смесица от очаквана изненада и нетърпение. Усмихва се и това изведнъж смекчава леко намръщените черти на лицето, в което обожавам да се взирам. С усмивката му изчезва и усещането, нападнало ме минутка преди да чуя как слиза от асансьора - че точно днес ще ми се случи да посрещна един непознат. И винаги ме залива облекчението, че той още си е онзи, същият, когото почти самоубийствено пожелах преди повече от година. Не знам дали когато все още с връхните си дрехи прегръща голотата ми казва някакъв поздрав... никога не съм се опитвала да го чуя точно в този момент. Възможно е понякога да поздравява, възможно е да казвам нещичко и аз. Когато съм притисната към него чувам адски много звуци, дори лекичко се съсредоточавам, за да послушам движенията на кожата, под кожата, вените, препускането на кръвта...
    Обичам унеса, който носи със себе си. Нещата стават нереални, контурите наоколо се смекчават, без да е нужна тъмнина. До лудост желая да бъда леко стъпваща, заради неговите лениви движения на котарак. Знае, че сънувам дъха му в шията си, сгушва се там, погален от косата ми и ме диша. Свири с върха на пръстите си по гръбнака ми, докато не замъркам. Шепна в ушите, устните, врата му "по-силно, по-силно", когато ме притиска към себе си и на следващия ден разглеждам с гордост синините от прегръдките му. Търся вкусовете му - на мента, тютюн и трева, миризмите на неговия парфюм и на хладна или затоплена кожа.
    Обожавам гърба му. Никога не съм докосвала така копринено гладък мъжки гръб. Нашарен със стотици бенки - толкова много, че се шегувам с него дали ако успея да ги свържа с върха на пръстите си ще се получи картинка....като в онези детски книжки с игри:) Със сигурност на гърба му е нарисувана котешка усмивка, само трябва да я прерисувам с език. Или някак да се провра под кожата като доживотна татуировка. Винаги съм чувствала, че призванието ми е да бъда татуировка, скрита на топло в него. Но не съм му го казвала. Няма и да го кажа, защото май звучи леко зловещо. А и ще ми липсва хлъзгането по него, задъханата дрямка върху корема му, когато пулсовете дълго не успяват да се успокоят и трепкат по телата ни. После той пак затъва в неговата си сънливост...минутки на тотално обездвижено време, нещо като стогодишен сън с отворени галещи очи.
   Всъщност....просто добър секс, нали така