Ти нали снощи каза да напиша един постинг за теб. Ами добре, защо не... Ето го този - за теб е, ще ти го оцветя в...синьо!
   Нека не те притеснява, че точно твоя си текст го пиша в толкова страшно мъгливия ден. Нали те виждам, че обичаш мъглата. Твърде вероятно е...доколкото имам представа за теб. Не смей да отричаш, за да не се окаже, че те познавам по-добре, отколкото сам ти себе си! Би станало зловещо...ето така:
    Мрачен декор - неоцветена улица. Мъглив следобед. Ни отсянка от нещо, дебнещо зад ъгъла...Предпазливо крачещ Ти и.... Та-да-да-даммм... - фигура с качулка! Черно наметало (като на вампирите)... призрачно бледа ръка се протяга, протяга, протяяяяга напред. С ужас забелязваш, че пръстите стискат нещо, което обезпокоително проблясва посред сивия ден. Фокусираш поглед... Някъде от нищото зазвучава началото на най-вледеняващата симфония (по твой избор - тази, която ти звучи максимално зловещо). Ръката неумолимо приближава лицето ти...господи...в последния миг разпознаваш предмета, който стиска...Химикалка!
   Синя пластмаса с малко черничко - рекламна, от тези, които разни фирми подаряват на баща ми малко преди новата година. Тази е на "Ринг". Връхчето й е сребристо - явно то ти проблясваше обезпокоително.
   Трябва да призная, че каквото и да пиша, го пиша първо на ръка. Навик. Така и не свикнах да създавам що-годе смислен текст директно на компютъра. Понякога пиша и с готическо перо, използвайки нечий гръб за масичка, но не е удобно - гърбовете са адски своеволни изчадия и се извиват непрекъснато... Знаеш как е...неволите на твореца.
    Та какво още за теб... Пооплетен си малко и съвсем не позна като заяви, че съм била луда. Аз луда не съм! И това е откакто трябваше да се разкарвам насам-натам с една грозновата ризка, на която й бяха съединили двата ръкава, моля ти се... Не можеш даже да си почешеш носа - представи си дискомфорта! Та си казах "по-добре нормална и предпазлива, отколкото луда и със сърбящ нос" (...извини отклонението, но получих поетичен проблясък. Ето:
                           Ах! Колко тежко е, когато
                          със риза усмирителна на голия ми гръб
                          във стая гумена и много празна
                          болезнено ме засърби носът...
Благодаря! :)) ).
    Ей...да не вземе да те засегне привкусът на този Постинг-За-Теб. Аз дори бях на крачка в началото да поема по съвсем друг път на развитието му, но виж какво настроение ме удари по рамото :) Може и просто да ми е забавно да те разсмивам... Примерно! Предлагам следната сделка - "Приятно ми е, Ивайла. Приеми безропотно този леко размешан букет сини букви и, моля, гласувай за блога ми (на мен все още ми е много вълнуваща появата на нов вот...радва ме:) ), а аз следващия път ще опитам да бъда по-сериозна, честно!