Прочетен: 5344 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 18.03.2009 14:52
Бях обещала да пусна един ръкавичест постинг за любимите си приказки. Знам, че вече мина времето на ръкавиците (странно, при положение, че точно тези дни разни студове ще сковават страната...поне така казват), но нека това да е последната класация от мен....засега:)
"Сватбената рокля" на Фани Пейчева - ето тук е мястото веднъж завинаги да изясня за коя точно Фани идваше реч в коментарите към един друг постинг. За тази Фани почти никой не е чувал. Поне аз досега не съм срещала човек, който да се сеща за единствената й издадена книжка със...точно 7 приказки. Нямам идея защо така и не е станала известна, при положение, че приказките й са най-прекрасното нещо, което някой някога е разказвал. Особен стил - смесица от лек фолклорен изказ, мистика, нечовешки красиви описания...наистина изключителна разказвачка. Книжката, която съм имала късмета да получа незнайно откъде, е най-грозното творение на култовото издателство "Отечествен фронт" -типичен комунистически гении я е обрекъл на провал със зловещо грозна корица, мизерна хартия и най-кошмарните картинки, които можете да си представите да илюстрират детски приказки. Носи заглавието на една от приказките в нея - "Принцът и девица-звездица" (знам, че звучи тъпо, но не е:)). Между другото Фани Пейчева и нейната книжка имат доста тъжна история (знам я от рецензията на последните страници). Написала е няколкото си приказки много млада и дълго време се колебаела дали да ги предложи за издаване. В крайна сметка се престрашила, но дни след това получила отговор, че не става за писателка. И заключила ръкописите в едно чекмедже. После...минали дълги години...на практика минал почти целият й живот. Не опитала да пише нови приказки (което е доста жалко). Един ден все пак се престрашила и показала заключените ръкописи на свой познат (този, който е написал рецензията..беше някакво известно име, но не се сещам кой точно), той ги харесал и в крайна сметка приказките били дадени за печат. Само че малко преди да излезе книгата, Фани Пейчева починала... Това е. Всеки път когато я препрочитам си мисля, че приказките й са някакви такива много обречени...поне историята, която носят със себе си... Не знам защо така и не са станали известни - никой не ги е чувал. Може някой ден да сканирам и да пост-на поне една...притеснява ме факта, че книжката ми е пред разпад :( А иначе съм готова и на ръка да ги препиша...ей така, заради себе си:)
"Малката русалка" на Андерсен - Изобщо Андерсен също ми е любимец. Пак заради стила. Има едни...опростени издания на приказките му, където някой идиот си е позволил да ги посъкрати (явно с довода да бъдат по-лесно смелаеми от деца) - това е едно от нещата, които сериозно могат да ме извадят от кожата от яд! Въобще си мисля, че при приказките е невероятно важен стила, не само сюжета. По тази причина не харесвам братя Грим и Шарл Перо - силни сюжети, обаче прекалено никакъв стил, описания - съвсем зле... А Андерсен е голяма работа! :) "Малката русалка" си я харесвам от незапомнени времена - още от времето, когато са започнали да ми четат приказки. Някак ми е близка по характер девойката...в смисъл, че и аз така като се влюбя... хм. Не, сериозно - това е съвършената любовна приказка.
Следващите две в класацията вече съм показала, че са ми любими - има ги в този блог. Едната е преразказаната история за скалата и вълната. Аз я знам от Ремарк, а става ясно, че други хора са я чували като стихотворение или като източна притча. Между другото Ремарк не я разказва точно като приказка; доколкото си спомням в "Триумфалната арка" се явява само в две-три изречения като реплика на главния герой. Напълно достатъчни няколко изречения :) Другата ми любима приказка е първият постинг тук - резултат от един нощен разговор с човек, за когото повече не искам да чувам. Все пак си обичам приказката - определено си е повече моя (най-малкото, защото аз я подредих като такава), а и обожавам смесицата й от еротика и нежност.
Последна в класацията...(тук мнооооого внимавам -вероятно ще изпусна нещо значимо...пак)...хм... Та последна в класацията е "Вампирова булка". Тя е от един сборник на Николай Райнов и показва ранното ми увлечение по мистиката:)
Ако вече не е непоправимо късно да се хвърлят ръкавици насам-натам, предизвиквам всеки, на когото би било интересно да си спретне личен топ5 на любимите приказки:)
А туй зелените сте голяма мафия :)))
Моите най-любими приказки също са с най-грозното издание на света, но пък преводът им на български граничи с гениалното. "Приказки от страната Алабашия" на Карл Сандбърг, американец. Американското издание е прекраааааасно. Краси, имаш ги от мен - ще харесат и на теб и на жената и на голямото дете, че и на малкото като навърши възраст да го вълнуват разни буквички:)
@зеленичкото - когато можеш разбира се. Аз тъй и тъй сега разучавам песнички, приказките верно са за после.
@елени - мерсиии, мерсиии, има нужда! :)))
@треволячето: въх, чи мъ изплаши с тоз коментар No6!
Смятай и това как ме изнерви. Но понеже съм многопластова личност, там се заяждам, тука - не :)))
Шегувам се. В безопасност си - вече си тръгвам от работа и в близките 3-4 часа компютър йок ;)
02.02.2007 18:43
@зеленичка: опасявам се, че работата е вече опущена и е късно да взимаме предпазни мерки по отношение на допълнителното му вдетиняване:)Пък и... ако вземе, че внезапно се всериозни, дори и с малко, дори и с една прашинка, с една песъчинка, с една микроскопична идея... кой ще ни разсмива после? Кой ще пуска слънчеви зайчета из блоговете ни? Нееее, дай да не рискуваме, викам...:)))
Иначе... има известна опасност детенцето да бъде подлудено, но тя не е много голяма. Веднага ще обясня защо. Моите двама родители са ме приспивали в най-бебешките ми години с... Йохан Себастиан Бах и по-конкретно "Бранденбургските концерти". Не съм успяла да се повредя, поне не фатално:)))А по-малката от сестрите ми проговори с нещо от Шекспир, не помня вече от коя пиеса беше, ама с баща режисьор друго не може да се очаква:)
Ден на влажните зони, хахахааааааааааааааааа, не мога беееееееееееееее, кой ги измисля тези работи:)))))))))
02.02.2007 22:25
07.02.2007 12:23
21.10.2007 21:31
много ме зарадва коментара ти:) след като пуснах тук приказките на Фани, доста хора ги оцениха, някои дори си ги разпечатаха, за да ги имат на някакъв книжен формат. убедена съм, че ако бъдат преиздадени, вече най-сетне ще станат известни, защото така е трябвало да стане още преди 20+ години... аз имам книжката и ако наистина издателството се отнесе сериозно към преиздаването, съм готова да я предоставя. или пък преписани като файлове - за да ги пусна в блога си, преписах всяка една от тях.
ако отново влезеш в тук и видиш отговора ми и ако прецениш, че мога да помогна, ето имейла, на който ще се радвам да ме потърсиш:
razlichnata@abv.bg
поздрави!!!!