Този текст ми е старо творение, писано като пробен материал за едно списание (мисля че му личи, че е прекалено...премерен:) ). Понеже един блогър преди време се е чудил и потил над въпроса с женските желания, а друга блогърка също е приела темата присърце наскоро (случайно откритие!), реших да пусна моята гледна точка:)

Жените не знаят какво искат, но го искат веднага

 

    Не че съвсем никога не знаем какво искаме... И не че сме болни от нетърпение... Обаче... Е, добре, признавам си, понякога наистина сме абсурдни малко повече от поносимото. Съжалявам, но не винаги мъжете са единствените виновници за резкия спад на онази крива в нас, наречена удовлетворение. Така че моля силният пол да смъкне дулото, готова съм да се изповядам при това толкова честно, колкото женското ми Его е в състояние да позволи.

   Погледнете заглавието отново... Нали разбирате, че настоящата тема има доста пресечни точки със зловещия въпрос за отношенията между мъжете и жените. Когато нещата са толкова сериозни имам навика да търся спасителен отговор в различните гледни точки. Ето защо вчера споделих с един мъж, че имам идеята да напиша наистина силен и по възможност достоверен материал за това как жените не знаят какво искат. Той дръпна замислено от цигарата си, погледна ме преценявайки дали точно днес ми е един от дните, в които мога да понеса относително хладнокръвно малко критика и заяви: “Жените винаги знаят какво искат. Проблемът е, че желанията им са прекалено големи”.

    Приемете го на доверие, но специално този мъж си е спретнал доста обективна представа за нещата от живота. Така че взех думите му насериозно; дори стигнах по-далеч – съгласих се с него. И снизходителността ми беше възнаградена, получих малък бонус – най-после проумях коя е причината в момент на откровение мъжете до един да признават, че ние жените им изглеждаме като ходещи загадки. Подозирам, че отговорът е именно тук, в джунглата на женските желания.

    Не знам дали някога сте се замисляли за това какво искат мъжете. Наивно, пък и малко нечестно е да обобщя положението при тях с думичката секс, но всъщност мъжките желания са почти толкова простички и досегаеми, колкото може да бъде сексът. Държа да отбележа, че не влагам и сянка на ирония към силния пол, дори напротив – да искаш умерено и търпеливо е малко повече от изкуство, а и тогава е по-лесно да бъдеш щастлив. Ако не ми вярвате, попитайте будистите...или мъжете. Горчивата истина е, че една жена никога не може да намери удовлетворение в изкуството на умерените желания. Или сме по-разглезени, или просто така сме устроени, но искаме неограничено и искаме веднага. Искаме дори луната, макар че специално тук не сме виновни, нея са ни я обещавали банално често. Ето защо мъжете не могат да ни разберат; от обективна гледна точка човекът с умерените и далеч по-достижими желания      (тоест, мъжът) не е в състояние да схване логиката на човека с неразумно огромните желания (тоест, жената). Особено, ако в повечето случаи той е щастлив и някак удовлетворен, а тя не чак толкова. Честно казано след написаното дотук и на мен ми убягва женската логика. Което далеч не означава, че от днес ще започна да искам по-малко и по-търпеливо, нито пък че съм ви предала, мили момичета... Да, знам, че изглежда така, но обещавам да се компенсирам.

     Битката не е окончателно изгубена; нещата не са в безумна степен трагични. Това, че не знаем какво искаме е само привидната страна на проблема, който имаме със собствените си желания. Истината е, че една жена  винаги знае какво иска...по принцип. Иронията идва, когато “по принцип” отпадне и се наложи да се здрависаме с реалността, където желанията ни са възможни, само ако се съгласим на известни компромиси с тях. Нещо като подкастряне на излишните условности, с които, признайте си, сме ги попретрупали. Не е особено приятно, но подробностите са малко повече женска склонност и пак те, гадинките, са виновни всеки път, когато някой ви заяви, че просто не знаете какво искате. Условията, с които украсяваме ли украсяваме желанията си в един фатален момент някъде на финалната права, където още малко и аха да постигнем желаното, внезапно се превръщат в проблем.

   Може и да сте чували вица за девойката, която определено знаела какво иска – искала мъж. Само че с известни качества, които грижливо подредила в списък от типа:

            “ - да е мъж;

- да е сериозен;

- да има чувство за хумор;

- да се грижи за мен;

- да ми носи цветя;

- да е богат;

- умен;

- висок;

- със сини очи;

  - рус” ... и така момичето запълнило старателно около две листчета...добре де – листи А4, със съвсем скромните си желания, а мисията била наполовина изпълнена. Оставало само да намери въпросния блондин с чувство за хумор под едната мишница и китка цветя под другата. Минали няколко години и поотрасналата девойка се решила на сериозен компромис – задраскала цели три реда, които някак били по незначителни. Да кажем, махнала условията за цвета на очите и косата и с нова надежда продължила епическото търсене. След още две години пооклюмала главица и драснала още няколко реда. Не знам точно колко пъти й се наложило да редактира вече овехтелия списък, но някъде към шестдесетата й годишнина бил оцелял само един-единствен ред – “да е мъж”. Него така и не задраскала... Винаги съм се питала дали на финалните надписи на тази история не стои зловещото                 “ разказано по действителен случай”. 
   Същото е и положението с типично женското нетърпение. Да искаш нещата да се случват веднага означава да си...ами малко лакома и не съвсем реална. То е като с оргазма. Бих се зарадвала на разговор с жена, която твърди, че го получава веднага, но определено няма да й повярвам. И не че оргазмът е утопия, но просто изисква известно търпение. Сравнението е добро – женските желания учудващо наподобяват Оргазъм (дотолкова ме вдъхнови, че смятам да започна да го пиша с главна буква) :  когато ни се случат ни правят щастливи; трудно ги описваме, освен ако не сме някоя от героините в “Сексът и града”; и ги предпочитаме по възможност веднага.

Е добре, малко се ядосах на себе си. Не знам за вас, но аз лично никак не си падам по компромисите. Честно! И не съм сигурна дали, ако повярвам на казаното дотук и започна да се уча на търпение, примесено с умереност, наистина ще заприличам на човек, който знае какво иска. Може би...поне ми звучи логично да е така. Но си мисля и друго – прекалените желания ни отиват. По някакъв начин показват цената ни, а тя, убедена съм, е доста висока. Тогава защо да не си ги позволим? А и не мога да си представя по-чаровна картинка от жена във вихъра си, искаща всичко... Веднага!

 

           

:)))))
Да, ти си истинска журналистка!

;)

единствения начин начин да грабнеш вниманието на някоя жена е като НЕ и предложиш всичко веднага.
Само и покажи, че няма да получи нещо, което иска и в отношенията ви ще настъпи доста драматичен обрат. За добро или лошо. :))

разбира се! някой да твърди обратното????:-)

ама имаше период в който не бях наясно с тоя прост житейски факт и търпях телесни и душевни повреди...
Бе, да ги вземат ****** жените!!!
:)

Искам да искам!

Страхотно си го написала! :):):):)

ахъм, големи гадове са понякога...:)
sis - мерси, мерси, радвам се, че ти е харесало :)

Хиихи, а аз се чудех дали проблема не е в мен :)

Проблемът е във взаимноизключващите се желания.
Трудно й е да реши между богатия или красивия мъж, защото ако се обвърже с единия, веднага губи другия.
На мъжете им е по-лесно, защото не приемат нещата толкова сериозно - можеш днес да си с една, утре с друга. Но когато трябва да се обвържеш и да избереш само една, губейки безвръзвратно останалите варианти, мога да гарантирам, че мъжете проявяват същите съмнения и нерешителност.

ммм..не точно...
да кажем просто, че мъжете са по-мъдри. и да напомняза себе си, че имам мъжко мислене:-Р