Добре дошъл на теб, който влизаш в залата, просто за да погледаш представлението ми. Аз съм твоята хазарска принцеса.
      Древна съм само толкова, колкото могат да бъдат текстовете, в които съм запазена...
      Нека погледът ти се спусне към мен само в миг, когато съм добре подготвена. Защото никой не е през всичките дни нито еднакво мъдър, нито еднакво красив.

      За мен казват, че съм мъдра. Твърдят също,  че съм красива, но никой не знае точно защо. 
      Очите ми са сребърни, а по клепачите си нощем нося изписани смъртоносни букви. Видиш ли ме в съня ми - умираш. Защото познавам добре, както убийствената сила на буквите, така и страстта на думите. 
  
      А мен трудно ме познават....
      Някои твърдят, че притежавам седем лица - колкото е броят на видовете сол върху трапезата ми. Други казват, че лицата ми са безчет.
      Всяка сутрин с часове рисувам днешния си лик... Със смяната на дните ставам все по-непозната, защото всяко мое лице е невиждано до този момент, ново, откраднато от някоя робиня или измислено от мен.
      Осъмвам друга...непозната...

      Остана ли сама, разсипвам хубостта си като свещена сол. Отвявам я надалеч, а сетне отново се уча на нея пред любимите си огледала.
       Един ден огледалата ми ме убиха - едното - бързо, другото - бавно... Каквото бързото огледало вземе като предплата от бъдещето, това връща второто, бавното, и разплаща всички дългове към времето.
      Една утрин видях в тези огледала неотмитите смъртоносни букви по клепачите си...и моето минало, ведно с моето бъдеще, ме умъртвиха...

      При все това, аз още съществувам като най-умелият ловец на сънища. И винаги ще СЪМ в сън.
      Вечността притъпи усещането ми за хода на времето, то за мен е без значение, така че дори не се замислям какво във времето идва ПРЕДИ и какво ПОСЛЕ. Затова всички възможни нива на човешкото съзнание се съдържат в мен.
       Мога да проникна в съня ти, дори да си хиляда години по-млад, отколкото съм аз.. И мога да обичам и да ме обичат само насън. Така още посещавам любимия си, макар той да е осъден да виси в кафез над бушуващи води....

      Забравила съм думите...словото....дори звука. Но помня една-единствена дума, която е еротична, почти колкото същността ми.