на johny. защото ме вдъхнови да напиша нещо в негов стил

     Днес на героя на моя разказ му се случи нещо крайно неприятно. Умря. Почина си човечецът. Ей така - заради кофти инцидент; а си беше съвсем здрав млад мъж... както казва Астрид - в разцвета на силите си. Ама, на! Случва се и да умреш, колкото и да ти е неприятно и самосъжалително такова.
      Добре де, не се изразих съвсем точно, но търсех силно начало за историята. В интерес на истината героят (или Героят) ми не умря съвсем убедително. Не че има замесена метафора. Цялата работа е, че днес на моя Герой май само му се стори, че умря. Аха-аха да си отиде...но не би.
      Тук е добре най-после да престана да увъртам и умело да ви потопя в екшъна, въоръжена с блестящото си въображение и неповторимия си талант на разказвач.
        Екшън всъщност съвсем нямаше (извинявайте). Толкова обичайна постановка се каня да пресъздам, че направо да си умрете от досада. Това, което се случи на Героя ми е, че просто пресече една оживена улица. Ама толкова оживена, че направо си беше шосе. С по две ленти в двете посоки, следователно - шосе с общо 4 ленти.
        Героят ми е свеж пич с ведра гледна точка към живота и, като такъв, все още не е изпитал върху костеливите си рамене някакво натрапливо усещане за безсмислие от собствената си екзистенция. В резултат на това, той пресича изключително внимателно. Дори винаги пресича на обозначени за пешеходците места - зебра, пешеходна пътека, тук-там някой светофар...знаете. С една дума, толкова съвестен пресечвач е, че не една възпитателка от детските градини го е посочвала за пример на питомниците си - "Ето, деца, вижте този батко и ВИНАГИ пресичайте като него".
        Та и днес така. Не успя да си намери светофар, но пък откри една съвсем свястна зебра, посредством която да осъществи желаното предвижване от точка А (единият тротоар) до точка В (отсрещният такъв). И тъй като, бидейки младеж без особено очарование, колите рядко спираха, за да му дадат път (за разлика от авторката на настоящия разказ, на която колите обикновено спират, за да премине пред оглушителни фанфари, подсвирквания и някоя друга дръзка оферта...мерси!). Та нашият човек съвестно изчака източването на стотина коли по първите две ленти на шосето и осъществи едно успешно предвижване до междинната точка С - средата на пътя. Сетне спря, за да изчака също така търпеливо прочистването на второто, така да се каже, двулентие.
      И тук именно се случи Нещо. Нещо особено. Извънредно. И, мамка му, трудно за описване (но това си е мой проблем, от вас се иска просто да проследите въображаемата ситуация).
      Всичко започна от обувката на Героя ми. Нещо като камъче твърде подло беше попаднало там. В същия този момент проклетото камъче (да го наречем "ебати камъчето") предизвика натраплив дискомфорт у моя човек. Последва характерно повдигане и разтръскване на съответния крак, в резултат на което Героят ми леко залитна. Напред. Малко се поизплаши, но, като изключим осезателно покачения му пулс, нищо фатално не се случи. Овладя се съвсем навреме, запази баланс, за миг през главата му пробяга светкащ надпис АМИ АКО БЯХ ПАДНАЛ ПРЕД ПРОФУЧАВАЩАТА (ЧЕРВЕНА) КОЛА?!?!?... После лентите най-сетне се изчистиха от разни МПС-та и...yesss... Героят ми пресече!
       Пресече той, ала, стъпвайки на така сигурния тротоар, го заглождиха едни непривични, да не кажа налудничави, съмнения. 
      "Пресякох ли всъщност Аз или това, което стъпи на тротоара е някакъв жалък плод на инерцията на моето съществуване? Ето, сега премигвам, но дали като премигна и отворя очи няма да видя Размазания жалък Аз ей там, на средата на платното??? Какъв "Аз", направо на труп ще съм станал... Ужас... Кървища... Отхвръкнала настрани глава?... (аз съм - авторката - само да спомена, нали ви казах, че ще има екшън! Нали! Нали!) "
      Премигна той. Отвори очи, обърна се назад към шосето, но никакъв труп не видя. Премина една кола и толкова.
      "Да, ама - продължи да го човърка някак разтревожена мисъл - може още да умирам и да не виждам добре. Съзнанието ми още не се е настроило на "смърт" и отказва да ме види размазан там, на пътя..."
      Това вече е сериозен актив от мисли и докато те течаха,жужаха и пърхаха из главата на моя всъщност невредим Герой, той крачеше отнесено по тротоара. Реши да се провери жив ли е или хич. Хрумна му да помоли някой минувач да го ощипе или поне да попита виждат ли го... И ако да, то изглежда ли общо-взето жив...
       Слава богу, отказа се, преди да е успял да се изложи. Вместо да задава малоумни въпроси на хората, реши просто да влезе в отсрещното магазинче и да си купи цигари. Идеята беше следната: успееше ли да осъществи план "Закупуване на цигари", то, без съмнение, щеше да се окаже жив.
       Влезе в магазина. Развълнуван изчака изнервящото пазаруване на сивкав пенсионер, въоръжен със старателно приготвен списък (с основни редове - подчертани, известно количество подточки и едно-две тирета за пояснение. Ако ви е любопитно, нещо като:
                    хляб
                   мляко
                         а)прясно - 1л
                         б)кисело - 2б
                   сол
                  сирени (щото пенсионерът беше родом от Габрово)
                         а)краве
                                - меко ли е (да попитам)...................................................
..........и тн).
       Дойде редът на моя Герой. Пребледня. Разтрепера се от вълнение. Втренчи характерен поглед, изразяващ молба на най-високо ниво, в продавачката. Сетне събра смелост и изстреля от упор:
        - Кутиявикторисилвърмоля
       - Моля? - погледът на дамата, решаваща в този момент съдбата му на жив или съвсем не-жив се зарея някъде около него. Ужас! Явно не го виждаше! Не го чуваше! Защо казва "моля"? На КОГО казва "моля" - на него или на момичето зад него???
        Овладя се. Повтори с цялото търпение, на което беше способен:
       - К-У-Т-И-Я  В-И-К-Т-О-Р-И  С-И-Л-В-Ъ-Р!
       -Няма.
       -Ъ?
       -Няма Виктори Силвър, не продаваме цигари.
       -А-а-а...аха! - Сякаш в мистично прозрение засия моят Герой (от когото, трябва да призная, вече започвам да се срамувам....)
       -Бе ти идиот ли си? Няма цигари. Н-Я-М-А! Ще искаш ли нещо друго или ще ме зяпаш с ТОЗИ поглед?
       -Благодаря! Ама много благодаря - Щастливо ухилен каза моят Герой и изниза съвсем материалното си тяло през тържествуващо изскърцващата врата.
        Пред магазинчето без малко да се сблъска със забързаната лелка с характерна платнена торбичка в ръка. Но нищо подобно не се случи. Просто мина през нея. Стори му се леко странно, че някак я промуши (съвсем не еротично, а като на филмите с призраци), но беше толкова щастлив, че съвсем не се замисли над това