Заболя я от досада. Понякога досадата боли съвсем осезателно.

            Зарадва се на болката. Помисли си, че след цяла вечност (или 15 минути?) ужасно отегчителни тласъци, е добре да изпита нещо. Каквото и да е. Болката беше отчасти приемлив вариант.

            Принципът на пробата и грешката днес се беше проявил в цялата си неумолимост. Истината е, че доста често сексът просто не се получава.

            Още в таксито й стана ясно, че този тип няма какво толкова да предложи. Имаше добра интуиция за това. А и на някои просто им личи, че се чукат безлично.

            Държеше на презерватива. Скучен мъж. Всъщност презервативът беше последният му проблем, жалко, че не беше наясно с това. Любимият й хедонист би се разсмял. Със сигурност ще му разкаже за досадника. Усмихна се на мисълта.

            Погледна запотеното лице на мъжа над нея. Съсредоточен.

            Отегчението се засили нетърпимо. Лекичко се надигна и го избута от себе си.

            Учуден поглед. Смешен въпрос:

            -Не ти ли е хубаво?

            -Не. Нищо не усещам.

            Стресна се повече от равния й тон, отколкото от отговора.

            -Мразя да ме чукат безлично. Наказвам.

            Досадникът явно откри някаква игра в думите й. Повечето откриваха. Обичайна усмивка на задоволство:

            -Ммм...накажи ме.

            И тя се усмихна. Презрително. Нещастникът така и не долови презрението. Съвсем като останалите жертви. Явно предпочиташе да се заблуждава до последно. В крайна сметка за нея нямаше значение дали ще осъзнае какво му се случва навреме или ще си внушава игра до последния момент.

            Няма нищо лошо в играта. Само че в момента тя просто не играеше.

            Втренчи се в разширените му зеници. Изпълзя бавно върху него. Допря бледите си, почти безцветни, устни до ухото му и съобщи с хладно безразличие:

            -Сега ще те изсмуча.

            -О, да. Изсмучи ме целият.

            -Не целият. Само колкото е необходимо.

            После впи зъбите си във врата му. Усети острата миризма на парфюма му. Беше толкова безличен, че дори в парфюма му нямаше и нотка мъжественост. Само нещо остро и дразнещо.

            Миг след това ароматът на кръвта изпълни устата й и заличи всички други осезания. Изчезна парфюма, изчезна и досадата. Изчезна също и последната капка живот в едрото тяло на мъжа. Той така и не разбра. Ръмжеше нещо, което вероятно му се струваше страстно. После изхриптя и умря, играейки.

 

            Тя беше вампир по една-единствена причина – не уважаваше живота, още по-малко пък смъртта. Онази смешна мантра за особения смисъл на човешкото съществуване, която хората често са склонни да повтарят до преплитане на езика и мисълта, за нея звучеше просто банално.

            Човекът е ужасно нетраен продукт с мизерно кратък срок на годност. Вампирът не прави нищо повече от това да изконсумира продукта малко преди изтичането на срока му.

            Не беше мистично същество, изчадие от ада или някаква подобна измишльотина. Дори не беше безсмъртна - жалко...понякога си мислеше, че си струва именно тя да бъде безсмъртна. Беше човек с нежно затоплена кожа и парадоксално живи очи. Вероятно в момента решавате, че е опасна. Само че не й личеше. Напротив. Ако някога сте срещали перверзна невинност – ето това беше тя.

            Стана от леглото. Запали цигара. Погледна голото мъжко тяло през облачето цигарен дим. Тънка струйка кръв се стичаше от раната на врата му и капеше равномерно по белия чаршаф. Вероятно “Ариел” щеше да се справи с петното. Дори без накисване. Не, наистина, “Ариел” изпира добре даже и кръвта.

            Петното не беше голямо. Все пак беше изсмукала малко повече кръв от необходимото. Нещастникът би се зарадвал да го узнае. Или не... Би се ужасил...?

           

            Влезе в банята.

            Хотелът беше приличен. Ваната в ъгъла изкушаваше, но в крайна сметка я домързя да чака да се напълни. Просто усили струйката на душа и мастурбира под него, облегната на стената.

            Отново си помисли за Хедониста. Веднъж се бяха любили в една по-малка баня. Все пак предпочитаха мекотата на леглото. Обичаше да се усуква около него и да се любят бавно и мързеливо. Движенията им бяха безумно чувствени. Притискаше я силно и категорично. Оставяше синини. Гърбовете им се извиваха като лениви котки. Той често казваше, че обожава да усеща тази реакция на тялото й под дланите си. Тя му я подаряваше с нечовешка наслада.

            Хедонистът беше единственият човек, чието съществуване уважаваше. Познаваше страшно малко мъже, които не изпитваше нужда да убие, за да получи удоволствие от тях. Всъщност познаваше само един такъв – Хедониста. Много прост факт – добрите любовници удържат смисъла на живота. Никакви идеали и богове; насладата е единствената абсолютна стойност. Хедонистите са наясно с това. И точно по тази причина те са сред малкото живи същества, които не заслужават унищожение преди изтичане на естествения си срок.

            Представи си езика му в себе си. Усещаше го в лепкавия въздух на изпаренията. Леко й се зави свят. Спря душа, облече роклята върху мократа си кожа и излезе.

            Почувства приятен хлад. Въздухът плавно стопи капките вода от тялото й. Вкусът на кръв в устата й започна да  става стипчив. Бръкна в чантата си. Пакетчето “Орбит” за съжаление се оказа празно.

            Но видя приятно сенчестите навеси на някакво заведение. Поръча си силно кафе. Изпи го горещо и без захар. Ароматно-горчивият вкус на напитката отново й подейства възбуждащо. Обади се на Хедониста.

            -Изсмуках един нещастник. Ако ми обещаеш приказка довечера, ще ти разкажа за него.

            Хедонистът се разсмя. Той не вярваше на историите й, но му беше забавно. Перверзна невинност – такава я познаваше. Обеща й приказка довечера

 

 

Dobyr text, losho zaglavie :)

Pozdrav,
El.

ps Eh, taja zhazhda za romantika :)

trevistozeleno velikolepie,
sega vijdam stomanenite ti nokti...pla6e6to e, no moje bi e polezno poniakoga...
kolkoto do texta i zaglavieto - ni6ti4ko ne razbiram ...

Good luck!:)

Опасно звучиш, някак плашещо. Добре, че не ме е страх от тъмното:) И наистина смени заглавието, че навява асоциации с "Интервю с вампир":)))

:)))))))))))))) кофти заглавие? да си призная, дълго го измислях такова. цялата работа е, че един познат скоро написа разказ с вампир (най-хубавото нещо, което съм чела) и ми се прииска аз пък да измисля някаква еротична вампирка... тя обаче взе, че ми се получи малко...частично:)
а заглавието не следва ли да е малко смешно все пак? за контраст, да кажем. може би... "разказ с вампир(ка)"? :)
иначе скоро бях с Хедониста и не можех да не го замеся в цялата история, той е твърде вдъхновяващ:)

Не се засягай:) Пишеш прекрасно, но що да не се заям малко?;)))

...Не знам...Щом това те удовлетворява -ОК. Само дано не вреди на някой друг...Страховете ми понякога може би са в повече, плаша се и от самата себе си, но...Абе, какво ли разбирам аз. Продължавай да пишеш - това е от мен.

Не става и това. Лично мое е мнението и можеш да го пренебрегнеш...

Разказът не е С вампирка, а е ЗА/ОТ/НА вампирка. Разказът е много повече за хедониста, отколкото за нея. В разказът всъщност има много за укротяване на първичното... доброволното укротяване...

Помисли и за други варианти. :) "Вкуса на Хедонизма" :)

El.

ps. Az predpochitam Bonux, shtoto v debelata lelka ima poveche kryv ot kljushtavite reklamatorki na Ariel :P

да,да, ама дебелата лелка всъщност споделя, че вече не й се стои така дебела и си мечтае Бонукс-ът да измие някак изкупително (що пък изкупително...не знам...супер весело ми е) мазнинките от твърде женствените й бедра.
от друга страна, лелите на Ариел наистина са гига изпити и нелицеприятни ммммхм...дами (що пък дами...пак не знам:)))) ). сухи такива...жилави (блах!)...все едно не са чували за Феминорм и съвсем няма какво да ги живне така...здраво... Живец им внася само Ариел, нещо в очите, нещо като блясък, изгрява там, когато най-сухата сред сухите казва Ариел. което идва, за да покаже как хубаво действа Ариел на нещата въобще (както, разбира се, и на самото пране). факти, Ел, факти!
ако не ми вярваш, сигурна съм, че и сула би ме подкрепил. интуицията ми подсказва, че сула пере с Ариел. дано прочете това и се произнесе, както само той си знае:)
сега за заглавието - имам ти доверие (това наистина), така че пак го променям. но не е само за Хедониста, просто Хедонистът е толкова готин, че неволно е привлякъл вниманието към себе си:) ето, виж така....

хехехех много бързо се предаде:)))) но е разбираемо, след като току-що си прочел, че хапя ...хм...фатално:)
и аз те бъзикам:) разбира се, че не се засягам, наит. забавляват ме свежите ти коментари (честно!):)

виж, виж! пак имаме промяна:)
страховете всеки си ги има, но не добавяй и мен към тях:) страшна аз не съм:) целувки!

Никак даже не си... Човекът таман се наточил и в най-хубавия момент се споминал от прозаична кръвозагуба. Ама к'во да се пра'и... Да е чел книжки навремето, че да е станал по-интересен:))) Успех с вампирстването;)

целувки и от мен trevistozeleno великолепие!

Знаеш ли, като чета обяснението за Ариел и ... Ами , мисля си, че освен всичко друго, Ариел е нов метод за отслабване. И понеже резултатът е на лице- скини уитчес (у можеш да замениш с б, ако не можеш да ги понасяш) след многогодишно избелване, то в очите на потребителките на Ариел светва искрата на постигнат блян- калифорнийско бяло (б го замени с т).
За мен голям ужас предизвика рекламата с жените, които се поздравяват за мъж, който е пуснал копчето на пералнята.
Въообще , струва ми се , че рекламите на перилни препарати са едни от най-трудните.

El.

ами така си е. не е леко да измисляш реклами за Ариел...и за Бонукс пък хич. но можеше и по-зле да е. я си представи да си рекламист и да ти се наложи да спретнеш реклама за тоалетна хартия!Това сигурно е кошмарът на рекламистите. хем е егати интимния консуматив, хем трябва да го покажеш като за пред хора. пък после се хилим на рекламата, дето на прощъпулника си момиченцето щастливо хваща руло тоалетна хартия под гордия съвкупен поглед на цялата рода. ама кво ли разбираме ние, потребители с потребители прости!:) виж, с превръзките е лесно - там волно подскача мацка с бели гащи/панталонки и въобще нещо тясно и бяло и освен това танцува, а понякога дори сяда на стол/диван/легло, но гащите си остават все така бели. а пък после изсипват синята кръв в средата на превръзката и тя хич не се разлива, ами послушно си попива...и така....
обаче аз сериозно се чудя кой пък въобще използва превръзки, при положение, че тампонът отдавна е измислен! много ми е странно и така да се каже непонятно (?!?)

Ааааа не ми говори за превръзки точно тук!!! Сещам се за тъпия виц за "какво е чай за вампир".
После, винаги рекламите за превръзки са по време на обедна почивка или вечеря. Няма начин да ги пропуснеш. Понякога си мисля, че не рекламират превръзки, а нови салфетки. А с крилцата сигурно трябва да си веем в летните горещини.

Нищо не разбираш ти от синя кръв. :Р Те всички манекенки там са с кралско потекло- я Великобританско, я Монакско, я Холандско. Няма едно обикновено същество, което да рекламира превръзки. Щяха ли така безгрижно да се люлеят на столовете си, ако бяха нормални секретарки, затрупани с работа? Не.
:)
Какво ли би казал Сула тук?

El.

Изтървал съм да го прочета, докато е било още прясно (и кръвта топла;)). Току-що наваксах. Разказът ми напомня за нещо, но не се сещам за какво - което за мен е сигурен белег, че е хубав. Звярът в мен се пробуди. Трябва да си купя "Орбит".

ей, много ме зарадва с този коментар:) май наистина ти харесва! цялата работа е, че един мой познат, който прописа разкази (твърди, че пише просто любителски, а му се получават ужасно добри) скоро написа разказ с вампир и страшно ме впечатли (аз обичам вампири). та реших да върна жеста с разказ с вампирка, която обаче да ми се получи еротична такава. та написах това. но после, като си го гледах, открих, че имам попадения само на места, а на други звуча прекалено прибързано и някак недобре. дори опитах да се редактирам, но при мен редактирането на собствени текстове някак не се получава (май прекалено се уважавам и ме е страх да си посегна). та не съм му изпратила разказа. все още не мога да реша по-скоро добър ли е или по-скоро не. и ето го сега Твоето мнение, което страшно ме усмихна:)

виж как истерично отговарям на един твой коментар с по два...направо те чаках да ми кацнеш в блога! :) ей сега съвсем нагло ще се препоръчам. то е, защото си сгрешил да си паднеш по този разказ. затова...виж този:http://trevistozelena.blog.bg/viewpost.php?id=60230
мисля че е по-впечатлителен за ухилени до уши натури като теб:)

ама аз съм го чел него бе! Това, че не коментирам не значи, че не чета ;) Просто след анализа на Сула ме заболяха пломбите, доколкото си спомням. Какво можех да кажа аз след него? Оставаше ми само да си върна дар словото и да звънна на зъболекаря си... И двамата кефите безумно :)))

е,значи сме тройка! щом ни се кефиш, а и ние ти се кефим, съвсем естествено ни се получава Светата3-ица :-Р

ne sam ho pro4ela...Spoko

Ne iskam da si razvalyam kefa... (heidy)
kateri4kata yade

Страхотен разказ! Написан леко, не натоварващо и интригуващо. <33

благодаря :)