Прочетен: 20402 Коментари: 70 Гласове:
Последна промяна: 18.03.2009 16:15
Сетих се за какво точно ми се прииска да пиша. Глождеше ме тези дни някакво усещане, че имам нещо да казвам. Нещо, което не е точно жълто, но пък е за жълтото – касае го, така да се каже.
Подсетиха ме един-два от коментарите към постинга, който пуснах миналата седмица (онзи, в който ви преразказвам ентусиазирано и на един дъх жълтия вестник – сериозно ме забавлява, честна дума...тоест, извинетеJ ). Няколко човека успях да разсмея, обаче няколко пък понамръщих. А, нали разбирате, целта ми беше само да разсмивам, затова ми мина през ума да обясня подробно къде е иронията, в случай, че се е укрила изненадващо успешно....хм. Ама няма! Спомних си друго, по-важно нещо. Спомних си един стар текст (точно на 4 години е станал), който ме беше изненадал и особено замислил навремето. Нали разбирате, текстът е обяснение-dйjа vu (нещо, което винаги си усещал у хората, а сега се е намерил някой да ти го разясни).
Много дълго търсих текстчето – от “Егоист” е и премолитвих солидна купчина броеве, докато го изровя. Представлява малка част от статия на Великия Ивайло Цветков, тогава известен като Нойзи (да, пак той...Той), наречена “Тенденциозна статия” и състояща се от 6 наблюдения върху т.нар. “БГ младежка социо-поп-култура през 2003”. Това, което ме вълнува, се мъдри под номер 4 – “Гузните удоволствия”. Бих могла да преразкажа съдържанието, а мога и да го препиша...(кое...кое...кое?...Ами и двете!).
Ето първо лесната работа – самият текст:
ГУЗНИТЕ УДОВОЛСТВИЯ
Обичаш ли Слави? Ама честно? Знаех си. Гузното удоволствие е известно още като “guilty pleasure” и е нещо, което вършиш най-редовно – просто досега не му знаеше термина. Удоволствието по принцип не може да е гузно, ще кажеш ти – всеки от нас има избор и в попкултурата няма по-демократичен закон на вкуса от онзи, който повелява, че има значение само онова, което на мен ми харесва. Аз ще се съглася: само не ми е ясно защо става така, че множество млади хора официално намират за срамен начина, по който иначе умират да се забавляват? По моему това е синдромът “да не ме помислят за прост” – който далеч не е само български, но у нас като че ли притежава особена острота.
Четири бързи примера, за да илюстрирам:
-познаваш и други хора, които с възрожденска жажда за знания поглъщат шоуто на Слави, но не биха си признали, дори и след голям бой в ареста;
-познаваш хора, които в един часа видимо умират за нещо западно и електро, но след три и половина са по масите на БИАД – и не биха си признали;
-познаваш хора, които се раздират от среднощна мастурбация пред холандския канал Х, но не биха си признали, че го гледат редовно;
-познаваш хора, които не на шега сравняват сушито в Библиотеката със сушито къде ли не и посръбват мегасложен коктейл от три части и реприза – само час след като са приютили пет ракии и шест кебапчета от сочните. Но не, не биха си признали.
И така нататък – за “Сигнално жълто” пък въобще не ми се говори... (...).
(Ивайло Цветков – “Тенденциозна статия”, “Егоист”75, април 2003)
Та... guilty pleasures… Кой ще си признае първи – питам аз. Аха-а... Ти там! Не разбираш за какво става въпрос...така ли? Знам те аз теб. Знам те, защото любимият ми Цветков току-що ми припомни какъв си. Знам, например, че докато въртиш каналите, понякога спираш замалко и се подхилкваш на изумително тъпия текст в последния размазващ селското съзнание хит на Преслава (Азис, Кондьо и... който там те е разсмивал последно). Знам също и за това, че по-миналата събота съвсем случайно си попаднал на “Море от любов” и си изгледал втората сърцераздирателна история от-до. И за това, че пикаеш под душа знам, но то е малко по-различно... Важното е, че те подозирам и в това, че сам си си купил оня жълт вестник, дето някой случайно бил забравил на пейката в парка. А krasi2g го знам, че чете “Изповед Ком”и нечовешки му се възхищавам за това, че чистосърдечно си призна, много преди да посоча с пръстче и да попитам “блог-културната младеж на 2007”:
А ТИ ЧЕТЕШ ЛИ “ИЗПОВЕД КОМ”? (ама честно!)
Добре де, не ти се карам. Знам, че е малко неудобно да признаваш гузните удоволствия... Пък и не рядко наистина ще те помислят за простак (поне със сигурност, ако прекалиш със самопризнанията). Но имам добра новина. Добрата новина е едно умозрение, което току-що измислих и мисля, че е общовалидно:
“Едно от най-забавните неща наоколо е...простотията”
Неизбежно е. Мръсните вицове са най-смешните, нали така? Слави е селянин, но рядко виждам нещо по-забавно от отчаяните му опити да се пребори с патологичната си липса на самоирония, всеки път, когато по сценарий следва да се надсмее на себе си. То е все едно Къци Вапцаров (от епохата, в която беше жив) да не те е заливал от смях с драматичните си опити да разкаже смешен виц – не, не самият виц, той винаги беше неспасяем, говоря за Къци-Който-Иска-Ама-Много-Иска-Да-Изглежда-Забавен. И е. Защото не може. И, като цяло, това беше една мащабна простотия, но ужасно, ужасно смешнаJ
Жълтите вестници нищо не са пред Слави и Къци, взето заедно, но и тях ги споменавам. Жълт искрящ апотеоз на “ебати простотията”...само че интересен. Нали не ти пука дали всъщност има нещо вярно в него? Добре е да не ти пука. Защото важното е да те забавлява.
Е, та кой ще признае първи Големия си Грях? Ама искам нещо наистина срамно! После ще правя класация.
P.S. Никого не искам да обидя, наистина. Надявах се просто да ви провокирам
с други думи той е едно дете на електронната култура, което се превръща в един човек, който е такъв какъвто иска - един такъв от модерн тип, урбанистичен, обичащ природа и да ходи на море, да кара байк в гората и с мерак да кара борд. той разбира от матрици и обекти и други технически неща. да, той е готин и без ракия с кебапче под ритъма на чалга.... с просташката усмивка в биад.
keep on smiling! :)
:) (разбира се!)
просто уточних аз какъв съм ;) няма да кажа, че те разбирам, защото мисля, че попринцип не лъжа (уууу колко тривиално ;) ), а за това, което мисля може би за теб.... може и да ти кажа някой път; но знай поне, че доста е далеч от "или вероятно съм рекламно лице на Пещерска Гроздова? или участвам в програмата на БИАД, когато, разбира се, не съм заета...".
Е добре де, четеш, четеш, четеш, вълнуваш се, негодуваш, радваш се, смееш се.
А после се замислих. И мислих цели пет минути.
Върху въпроса.
Добре де и ся кво ?
Со уот.
За какво е всичко това.
Всичко това, което за по-кратко, се нарича Живот.
Отговорът на този въпрос е по-дълъг от въпроса. Като всеки отговор.
Въпросът е дали отговорът е по-важен от въпроса.
Или въпросът е по-важен от отговора. Като всеки въпрос.
Просто защото въпрос без отговор може да има, но отговор без въпрос - не.
Но май леко се отклоних от живота, тоест от въпроса, тоест от каквото там беше.
Винаги съм подозирал, че една простотия може да бъде спряна само от друга простотия.
Много се радвам при сблъсък на две простотии.
Примерно Кеворкян - Карбовски
Или Слави Трифонов - Вулева.
Но ме забалвява истински само Бацов, или както там му викаха на оня хуморист. Така де, ето вече три признания дотук.
Обичам някои чалга песни, но никога не бих си настроил телевизора на такава станция, щото не си заслужава да слушам два часа тъпни, заради пет минути веселие.
Обичам някои любовни иширети, но никога не бих гледал порно повече от минута, защото не си заслужава да гледаш пет минути медицина, заради десет секунди секс.
И смятам, че цялата тази история с Егоист е повече остроумничене, нежели остроумие.
Тоест АМА ВИЖТЕ МЕ, ВИЖТЕ МЕ, ВИЖТЕ МЕ, КОЛКО СЪМ ОСТРОУМЕН, ОТВОРЕН, НАХАКАН, ВЕСЕЛ И ОСВОБОДЕН.
Малко нещо като при Къци Вапцаров - тук си поразяващо точна. Забавен е, защото се пъне да бъде забавен.
Та четох на плажа два-три броя от Егоист.
Забавни са, защото се стремят да бъдат забавни.
Забавляваше ме напъна им да бъдат забавни.
Ох, дано не съм те обидил...
Защото иначе сте много чувствителни, това, наскоро избуялите, макар че се правите на отворковци и отворковки
не можах да разбера защо думите ми се изтълкуваха като нападателна защита. тази статия ме грабна още когато я прочетох (преди години) именно с потенциала си да активира самоироничната мисъл в главата на четящия; но това не стана с мен, защото не се вписвах и вписвам в нейния контекст.
изразих своето си мнение, но не иронизирайки себе си, а всички онези, които си търсят оправдания. или с други думи исках да кажа, че човек може да бъде такъв какъвто си поиска, без значение на завещаната му народопсихология толерираща ракиеното време и бардаци кат' биад; без значение на порното, което ни обгръща или на матриците, в които някои ни затварят, пък други искат да разбият.
колкото до чувството за самоирония, то е деликатен и много тънък фактор в доброто пуританско възпитание, който може да придаде силен блясък или напълно да те злепостави - с него трябва да се внимава.... и заради това се старая да внимавам.
P.S. но май малко се отклони фокуса на темата, за което поемам своята вина.
по отношение на това: "изразих своето си мнение, но не иронизирайки себе си, а всички онези, които си търсят оправдания" - повярвай ми, трябваше да пробваш да иронизираш именно себе си:)
да и себе си ще иронизирам, но не и в рамка от чалга с порно ;)
плюс това получих първите три признати гряха, което не е за подценяване
- Шест кокошки съм заклала.
- Павел ми пие вино ем ракия
- Бий ме мъжо, бий ме ти, ако щеш пребий, тия дънки що ги имам, не си купил ти.
- Пара дими над Софийската баня.
- Отгоре иде Шуменският влак
- Има ли вода дълбока, Радо ле, да ида да се удава
И други такива
5. харесвам македонска музика и българска история, без да бъда псевдопатриот или да се кефя на циничния формат, в който някои медии и изпълнители могат да превърнат "македонското девойче" например;
6. харесвам и гледам порно (както вече всъщност споменах ;) ) макар и не от това дет' го дават на кило ;)
........
(за момент се почудих дали после ще мога да продам информацията на някой жълт вестник... мислиш ли, че ще се получи нещо? евентуално заглавие "Иво Беров пее пиянски песни в компанията на руса блогиня")
....нали знаеш, че просто се бъзикам:)
иначе твоите guilty pleasures не се броят при всички тези условности. сори. просто можеше да се постараеш повече. а и аз все пак съм във война
Павел ми пие вино ем ракия
той ми е изпил три хилядо гроша
Кога дойде време Павел да си плати
Павел пари нема
Че му продума млада мехаджийка
Я продай си Павле, вранята си коня
Я продай си, Павле, вранята си коня
че да си платиш вино ем ракия
ти брой и след това воювай, пък аз ще се усмихвам и ще се живея както знам... както до сега ;)
думите звучат добре, но смисълът се крие не в черното на буквите, а в бялото на листа, което така небрежно някак си прозира между редовете ;)
"но клишетата не са това, което бяха" ;)
"ирония му е майката" ;)
самоирония, "седларов", самоирония ;)
за този, който не я използва ежедневно и за този, който даже и не я вижда, за да я използва, четейки изтърканите блогърски клишета, които всъщност самия той определя като такива, защото не може да прозре какво ли може да се крие под една шаблонна фраза ;) можеш да критикуваш едва когато си перфектен :)..... и за това ще те послушам ;)
а че съм перфектна не разбирам защо въобще трябва да го поставяме под въпрос (!) :-РРРРРРРРРРР
Song: Happy Lyrics
Ohhhh yeah
Yeah yeah
Landlord's knocking at my door
Cussing me out
Got laid off my job the night before
I can't feel how
I'm gonna fix tomorrow and
Yes today's still a mess
Can you tell me what's the point then?
It all seems meaningless
Wish that I could step away and breathe
This world's trying to swallow me
Clear away the clouds inside my head
Someone just tell me that it's okay now
What are you worrying about?
Got my dreams, got my life, got my love
Got my friends, got the sunshine above
Why am I making this hard on myself
When there's so many beautiful reasons I have to be happy
[Happy, happy? Happy]
Yeahhh
(People lie) People lie
People hide (People hide)
People cry (People cry)
People fight and they don't know why (Yeah)
If fear is all that we should fear
Then what are we so afraid of?
Cause fear is only in our heads
So why do we let it control us?
Fear makes me forget how sweet the simple things in life really are
Fear makes me believe that I'm alone
Someone please say that it's okay now
What are you worrying about?
Got my dreams, got my life, got my love
Got my friends, got the sunshine above
Why am I making this hard on myself
When there's so many beautiful reasons I have to be happy
Any day I'll go mad thinking that
As long as it gets me the world wants to fight me
Preparing to battle an enemy I'm seeing
During my stressin' I'm blinded to the lessons
That could be of lesson if I'd be confessing
That the enemy who's trying to be
Is hiding inside of me, ohhh
But it's okay now (It's okay)
What am I worrying about?
Got my dreams, got my life, got my love
Got my friends, got the sunshine above
Why am I making this hard on myself
When there's so many beautiful reasons I have to be happy
Give your ? girl
It's okay now
It's your life
It's your world
Give your ? girl
It's your life
It's your world
Got my dreams, got my life, got my love
Got my friends, got the sunshine above
Why am I making this hard on myself
When there's so many beautiful reasons I have to be happy
[Happy, happy? Happy]
който ми носи бира и коняк
Стой върни го, връщай го назад
Край на алкохола просто няма как
11.07.2007 02:36
To see my baby there,
She was lyin' on a long white table,
So sweet, so cool, so fair.
Went up to see the doctor,
"She's very low," he said;
Went back to see my baby
Good God! She's lying there dead.
I went down to old Joe's barroom,
On the corner by the square
They were serving the drinks as usual,
And the usual crowd was there.
< http://www.youtube.com/watch?v=De_FAAPbClU>
Пък по темата за гузничкото - хич биля не ми е гузно да гледам Слави, Море от Либофф, хъ-хъ-лъ и разните му други, щото само на "Дискавъри" не се живее, квото и да ми разправят :))) Забавно ли ми е - не мож мъ спря. Поздрав отново за точното око - нацелваш в десятката!
изпитвам някакво вътрешно удоволствие да гледам "сигнално жълто"
гледам порно и ми харесва
иии най-срамният ...гледам Биг Брадър, ще гледам и острова на изкушението
@miscellaneous - аз ли съм единствената, която не забеляза и капчица самоирония при теб, защо я човъркаш толкова?
хей, а ти няма ли да си признаеш нещичко по-скандално, а?
Иронията получава разнообразни нюанси вариращи измежду остроумие, подигравка и издевателство, в зависимост от вложения в нея смисъл. Тя обаче се намира извън обсега на сарказма. За разлика от него, при иронията подложените на критика лични и обществени недъзи биват осмивани, вместо разобличавани.
Широк спектър на изобразителни похвати и стилистически средства ползват ирония. Такива са например гротеската, карикатурата, парадоксът, пародията, травестицията, хиперболата и шаржът.
Вариант на иронията е самоиронията, която е пародиен израз на самокритика с иронична оценка."
моята самокритика никак няма пародиен израз; тя е конструктивна и целесъобразна; и същевременно е доста лична, така че едва ли ще я споделя точно с теб; а чувството си хумор обикновенно изразявам в други форми.
дори се стремя да не иронизирам хора, защото зачитам тяхната чувствителност, а ироническия израз може да я смачка както детенце буболечка.
но не се и двуомя да иронизирам смотани ситуации и моя свят, за който ти едва ли знаеш ;).
защо я човъркам толкова ли?! ами защото ми харесва тя. защото хората са ми интересни и защото обичам да виждам детайлите в тях; така ги опознавам, а по този начин опознавам и себе си :)
човещинка е да се хилиш на праисторическо другарче, затиснато от муфлон (или на реклама на Великия Sprite, където валяк сплесква човече). малко хард, но затова пък човешко:) аз пък някъде бях чела, че този, гротескния, присмех си имал съвсем психологично обяснение - гледаш уж гадна болезнена случка и те напушва смях, защото на подсъзнателно ниво ти преминава мисълта "хахаха добре че не се случва на мен". затова ти е супер смешно, ако някой, примерно, се изхързулка на леда - щото не си ти...ЗАДОВОЛСТВО:)))) супер странно е, че "човешкото" всъщност не е особено "хуманно"...хм:)
ама това май беше далеч от темата. нищо де, аз да споделя:)
благодаря за подкрепата, честно казано разчитах на нея:) поздрави!!!!
о, аз съм тежък случай...смятам да помета класациите (дори и Ивовите песни!) с признанието, че.... че по-миналото лято с майка ми редовно гледахме един сериал по БТВ за цигани. ама съвсем хард сериал - с любов, драматизъм, подлост, добри, лоши и тъпи герои (защото във всеки уважаващ себе си серизл има поне по един официално признат идиот - като Мунчо в "Под игото"). ама увлечението по сериала с циганите съвсем не беше невинно - направо си го следяхме. когато си бях в Габрово двете си сядахме на кафе и гледахме, а когато бях в София, като се чуехме по телефона редовно присъстваше следния разговор:
-Гледа ли циганите сутринта?
-Еее...че как!
-Хихихих
-Хахахах.
та това с "Биг Брадър" и "Островът на изкушението" съвсем не може да ми стъпи и на малкия пръст! който не е гледал истински сериал, не знае въобще какво е "гузно удоволствие" :-Р
нали знаеш, че се шегувам:) да не се обидиш! :) целувки:)
тоест, звучи леко смешно. наистина:) или по-скоро незряло. така де - приемаш се твърде насериозно, а това е по-скоро знак за известна необръгналост към живота. изглежда ти впечатляващо (тоест, очакваш да впечатли околните), а всъщност не действа така:)
но, че си умно момче е факт. и на самоирония ще се научиш, може би съвсем скоро. тя е въпрос на зрялост.
дефиницията за ирония от Философски речник ли я взе? ако си чел Платоновите диалози за Сократ (бащицата на ирония, което между другото не е съвсем сигурно, защото според някои ирония има още при Зенон и вероятно и при Хераклит), та ако си чел някой-друг диалог, лесно ще забележиш, че освен да иронизира опонентите си, доста силно иронизира и самия себе си (тоест, самоиронизира). при Сократ обаче цялата философия е игра на думи. което е впечатляващо, разбира се. освен ако всъщност Платон не е добрият ироник (защото все пак той е писал диалозите, а пък Сократ нищичко никога не е написвал). от друга страна, фактът, че Сократ не е написал нищо вероятно показва най-висока степен на самоирония - тоест, не се е приемал насериозно, за да страда от излишна мания за величие "искам,искам,искам да си напиша великите умозрения, та да ме знаят даже разни блогъри от 21 век!". даже още повече - сам се е превръщал в ходеща карикатура - такъв дрес-код е имал върху гърчавата си визия, че не е истина просто:)))
Специални поздравления, Тревичке! ;))))
поздрави и на теб:)
не грешиш и като казваш, че се приемам насериозно, но няма как, вероятно, да ме разбереш защо :). животът за мене е един, а за тебе друг ;) ти го обгръщаш по един начин, но не и аз.... не и като теб ;). а всъщност далиии.... дали си нямаш кристална топка, в която виждаш какво ли ще очаквам аз или как на мене ми излгеждат нещата. и понеже ролята ми на егоцентричния младок така го повелява, аз търся начин да впечатля себе си, преди всичко; а за околните още не мога да нося отговорност. да, да впечатля себе си, четейки разни интересни книжки и да научавам разни апокрифни житейски истини, от едни големи вече хора, освободили перото на своя интелект из необятните "мрежови страници" (ivoberov добре си го е казал и се надявам да не се разсърди, че аз ще го повторя този "термин").
за кратко кестен ;), но не за дълго.....
и все пак, звучи любопитно
изобщо и нямам намерение да ти се обиждам, двойно количество целувки
miscellaneous благодаряза обяснението беше наистина доста полезно, така ме обогати
а относно твоята "ирония" в първия си коментар, повдигнах я на въпрос само защото не открих такава. Ти си разказваше някаква случка и не знам защо си решил, че в нея иронизираш нещи
както и да е поздрави
Подозирам те в принадлежност към общност, в която "членува" Карбовски.
иначе...ами..."общност, в която членува Карбовски" е твърде широко понятие, та е възможно да се каже, че леееко съм попопипнала някаква такава външна стена на общноста. ама много малко и не бива да те терзае:) не,не, направо почти нищо пресечно нямам с Карбовски, честна блондинска!
лошото е, че (май) се обърква(понякога) кой точно е Бог...Или просто неговият Бог е (малко) жесток...А спори, че...моят бил...малко е строг...Но е факт, че пръстите на ръцете му са като на програмист/на пианистите са им малко кокалести/...но не бих искала да си имам от него амулет.
ами бих...щом съм го заявила.
как? хм...със стил?
А на Слави Трифонов не би ли му "стилизирала" едно? Иначе казано : "На кой освен на Цветков не би отказала?".
на бившия си. който пък си мисля, че точно ти успя да отгатнеш кой е. а може и неволно да съм останала с такова впечатление. макар, че там пасващата сексуалност е леко под въпрос. и все пак.
иначе...хм...на всеки, с когото почувствам, че би ми било приятно.
не ставам за тройки. просто съм ужасно суетна, за да понеса присъствието на друга жена. а и го намирам за излишно разконцентриращо за мъжа.
мисля, че веднъж случайно спомена името в един коментар, който после изтрих. ако това те подсеща...ако не...не:)
един-единствен твой коментар. изтрит
понеже сега ще сетиш, предварително се извинявам, че отново ще изтрия коментар с неговото име. просто не е коректно по този начин да се разкрива в собствения ми блог
през 82 съм родена
айде пак започна да ме препознаваш. никаква сф албена не съм, нито пък калудова