Честито на феновете на Хари Потър!
          Днес излиза последната, седма, книжка и ми е особено възторжено:) Макар да се налага да призная, че лично аз ще чакам 13 декември, когато ще се появи бг-преводът. Причината е, че четенето на обемен английски текст ми коства малко повече усилия, а съм сериозен ценител и предпочитам пълноценно да се насладя на книгата (особено при положение, че е последна).
        Подозирам, че на някой и друг мъгъл вълнението ми може и да изглежда в известна степен пресилено, да не казвам вдетинено. Но пък съм сигурна, че хората с въображение изпитват горе-долу същия възторг:) Защото просто НЯМА ТАКАВА КНИГА!
        Винаги съм чакала момента, в който ще съм горд притежател на цялата поредица, а сега, когато наближава да си събера всичките томчета накуп леко се разкисвам от мисълта, че повече няма да има ново ХариПотърово нещо (освен филмите, но те са съвсем друг въпрос...пък и някои са разочарование). Но, спокойно, засега депресията се отлага до 13 декември:)  В този случай ми е приятно да чакам.
         Всеки път, когато си препрочитам някое от томчетата ме изумява фантазията, с която е написано - от играта на думи в имената на героите и разните там магьоснически понятия до нечовешките разказвачески умения на Джоан Роулинг. Между другото - адмирации и за българските преводачки, защото страшно много зависи от тях (един тъп преводач може да прецака дори и Достоевски), а досега и трите са правили чудесен превод. Поздравявам ги за това.
          Понякога съм се чудила какво му е толкова изключителното на "Хари Потър", извън въображението и добрият стил и мисля, че имам отговор. Доста малко детски автори уважават читателите си и си позволяват да пишат сериозно за тях. Искам да кажа, че повечето писатели за деца умишлено опростяват сюжета и изказа си; може да са добри разказвачи, но им липсва уважението към детския разсъдък. Сигурно точно това прави Роулинг ужасно добър автор - просто не си принизява читателите, факт. 
           По-учудващото е, че така и не успя да се комерсиализира - аз съм убедена, че продължава да пише последните части на "Хари Потър" със същото желание да забавлява сама себе си, с което е започнала и първата книжка. И това определено й прави чест. Иначе съм чувала мнения, че последните -4-та, 5-та и 6-та части са написани основно заради печалбите, но не мога да се съглася с това, тъй като точно в тях намирам много по-голямо въображение, отколкото в първите (може би само "Орденът на Феникса" леко ме разочарова откъм сюжет, но не и откъм фантазия).
          И така...
          Накратко - честито още веднъж на всички магически типове:)
          (Един личен поздрав към Рени, която си знае защо и ужасно важно предупреждение - ако не се стърпиш и прочетеш 7-та книга на английски, в никакъв случай не смей да ми обелваш и думичка за нея, сериозно ти казвам! :-Р)