(много Коледа, малко комерс и няколко реклами)

 

            “Не искам да съм елхичка!” – заявява симпатично луничаво човече, което би могъл да спечелиш, стига преди това послушно да изпиеш двайсетина литра Coca Cola и да изпратиш етикетите на съответния адрес. То може и да не иска, обаче Дядо Коледа заплашително му показва картинка на тоалетна чиния и човечето примирено склонява да бъде захлупено под въпросната елхичка. След което се появява Супер-Любо, за когото разбираме, че в подходящия сезон се изживява и като някакво героично Alter Ego на добрия старец, а освен това “Той не е дебееел!”. После идва и оранжевеещ рибок, нахлупил коледна шапка с пюскюл, следван от дете с чаша вълшебно кафе в ръка, на чийто аромат някак магически се отзовава... Как кой?! Ами, разбира се, че отново Дядо Коледа.

            Не, не, не пиша всичко това в жалостив опит да призная, че напоследък нощем ме налитат твърде странни сънища. Нищо подобно! Цялата работа е, че в предколедните дни гледам реклами. Това е периода, в който не просто ги понасям, а направо ги харесвам.

            Започвам някъде от края на ноември в очакване да се появи първото клипче с празнична тематика. Някаква моя истина е, че първата коледна реклама е странно убедително предзнаменование, че и тази година из пространството плавно ще завитае духът на зимните празници. Нямам идея дали констатацията ми е по-скоро смешна и наивна или пък ти се струва в известна степен иронична, но от години Коледа започва от рекламите. Нещо като премиерен призив – “Очаквайте! Първо в света на медиите, после и в другите светове – КОЛЕДА ‘07”. Между другото, лично аз нямам нищо против. Друга моя истина е, че най-добрите и наистина забавни реклами се правят именно по това време на годината.

            И още нещо по въпроса. Малко известен факт е, че класическият облик на Дядо Коледа – червен костюм, пухкава бяла брада, розови бузи и добродушно шкембе – се появява именно вследствие на коледна реклама на Coca Cola. Признавам, че от позицията си на същество, чието детство е преминало под знака на иконите Дядо Мраз и “Ну погоди” въпросната любопитна информация леко ме беше стъписала. После обаче разсъдих разумно и стигнах до извода, че щом така или иначе съм се примирила с факта, че вълкът от съветската анимация не се бил казвал Ну Погоди, ами си е чисто и просто “вълк”, то е крайно време да приема и че визията на Дядо Коледа не произлиза от тази на Дядо Мраз, а е плод на находчив рекламен ум.

            Както и да е... Стига с рекламите. Те си дават своя задвижващ тласък и сетне духът на Коледа постепенно, но категорично се разгръща из зимните улици.

            Имам си едно любимо място, което никой все още не се е сетил да отбележи по географските карти. И то е предпразничната улица. Особено привечер.

            Малко са улиците, които носят някакво свое си специфично настроение, независимо от щъкащите по тях минувачи – места със заразителен заряд. По това време на годината обаче почти всяка централна улица се превръща в такова особено място. Откакто Керуак написа за Ню Йорк, че този град просто “се случва”, хиляди писачи започнаха “да случват” какво ли не в текстовете си по примера на добрия стар Джак, но все още не съм чувала за празничен дух, който започва да се случва, заради някоя феерична нощна улица. А аз си мисля, че е факт милиони коледни настроения буквално “се случват” по нашите улици. Всяка година. Съвсем отскоро и тази.

            Убедено вярвам, че някъде след началото на декември централните места на почти всеки град налагат един нов няколкоседмичен закон. Той задължава по особено приятен начин да си вземеш направо от улицата частица коледен дух. И без това е някак трудно да имаш сиви мисли, вървейки под блещукащите украси. Меланхолично е, но все пак няма логика. Или да се окажеш чак пък толкова забързан, че да пропуснеш да забележиш някой от онези танцуващи Дядо Коледовци пред магазините, които подвикват тяхното си характерно “Хо Хо Хо”.

            Отново любопитна информация, която научих буквално преди   дни – в Австралия тази година вече е официално забранено точно това Дядо Коледовско “Хо Хо Хо”, тъй като звучало като местното жаргонно название за “проститутка”. Добре че не живея в Австралия... “Хо хо хо” –то определено би ми липсвало болезнено около Коледа. Почти толкова любимо ми е, колкото култовото “Йо хо хо...и бутилка ром!”

            Та, трудно е да си скептичен около празниците. И освен трудно, си е направо неуважително към онзи бродещ дух, който най-обича да внушава щастие и коледно настроение. И все пак се случва.

            Пиша за скепсиса поради една особено натраплива причина. А тя е, че като някаква безумна световна традиция, паралелно с възторга около очакваната Коледа, отеква добре познатата мантра за комерсиалния характер на празниците. Сякаш не съществува по-голяма лудост от желанието да направиш подаръци на семейството и приятелите си. Роптаещите гласове срещу потребителската коледна истерия от години насам биват умело гарнирани с една неизменна социологическа статистика, която по някаква медийна привичка излиза тук и там и прилежно съобщава на българина каква е средната сума, която му предстои да изхарчи в името на празниците. И още – колонка от цифри старателно сравнява размерът на тази сума с разходите, които ще направи средностатистическият европеец, американец, никарагуанец и тн ( за пояснение – коледният дух болезнено липсва във въпросното проучване).

            Да, безспорен факт е, че значителна част от празниците е заредена със здрав (на моменти и здравословен) комерс. Мисля си обаче, че не винаги комерсиалното е синоним на порока. Понякога се случва дори да не успеят да се пресекат в някоя злочеста точка. А друг път е просто част от предколедната еуфория.

            В пазаруването за празниците има нещо симпатично и възторжено. Ако не ми вярваш, огледай се – точно тази седмица е времето за коледни покупки. Малка шумна лудост е наоколо. И като че ли най-логичната причина се корени в това, че една значителна част от празника е самата подготовка за него.

            Мисля си как не просто Коледа, но и дните на нейното очакване в течение на времето създават някакви непривични, понякога не дотам логични и всъщност прекрасни семейни ритуали.

            Веднъж като дете в разгара на лятото ми беше хрумнало да разгледам играчките за новогодишната елха. Доста злочесто решение, защото за броени секунди успях да изпочупя около половината от тях. За онази Нова Година се наложи да купим цяла кутия с играчки, за да покрием пораженията от унищожителната ми ловкост. Оттогава обаче остана семейната традиция всяка година преди гласенето на елхата задължително да се купува поне по едно ново украшение за нея. Не просто коледна украса; традицията повелява – задължителна елхова играчка. Подозирам, че всяко възможно неспазване на ритуала би разгневило безумно коледния дух.

            И още... Чудно ми е дали знаеш предварително какво ще четеш около празниците... Аз знам. При това с поразителна сигурност (отново въпрос на традиция, но този път чисто лична). През последните години неизменното ми коледно четиво е поредната книжка за Хари Потър. Не защото е комерсиална и, надявам се, не защото през зимните празници имам странния навик да се вдетинявам (поне не чак толкова), просто ми харесва. А и съм убедена, че всеки си има свои малко странни, но любими представи за проявленията на коледния дух. Една от моите е историята за някакъв си там магичен тип.

            Та в пазаруването за зимните празници има нещо особено. Ако някой твърди, че става въпрос за най-елементарно, но пък безразборно пръскане на пари, съм готова да споря с него до утре, че дълбоко греши. Предпразничните обиколки по магазините носят усещането и представите за самата Коледа. Вид настройка за предстоящия празник – малко припряна, но някак необходима. Виждам го в нагласата на хората и никой възможен скептик-яростен противник на комерса не е в състояние да ме разубеди.

            Казват, че по Коледа стават чудеса. Аз бих казала, че просто по Коледа самите ние някак магично променяме нагласата си в полза на позитивните неща и, да, нищо странно, ако правим дори и чудеса. Въпрос на избор...и на коледен дух. В крайна сметка даже старият Скрудж (не патокът на Дисни, а самият Дикенсов герой от “Коледна песен”, моля те!) взел, че станал по-добър именно по това време на годината... Нищо чудно

 

           

Много се надявам коледния дух да не е заразен, щото заразените изглеждат като очакващи края на света. Търчат, купуват, продават, пращат, получават, общуват празнично. И какво? На втори януари се качват на кантара, гледат тъжно, боли ги глава и чакат аванс.

Коледен дух,Коледен дъх, има ли разлика...?
Е да, има, ама е много важно тези две неща да вървят ръка за ръка защото иначе как ще разберем че е празник!
Всъщност какво празнувахме на Коледа...?
Аааа да бе, празнуваме няколкото почивни дни.
ЕЕЕЕ нема да бачкаме цели 6 :) около празниците! Ураааа!
......
Абе нямаше ли и още нещо....?

Както и да е Коледен дух има, все пак Супер Любо и Дядо Коледа си махат дружески, макар че са си конкуренция
и най-важното успяват да се рзаминат без злополуки, маневрирайки из тези толкова опасни въздушни
пътища на странанта :) Чукам на дърво, да не ги урочасам, че токувиж влезли в "Новините".... а там е страшно!

йеиии и аз я видях последната Хари Потърка на щандовете, ама не си я купих и чакам мама да ми я подари за коледа. Ако забрави ще я убия

четох преди години, как по Рождество на бойните полета в 1914 година настанало затишие. Германците издигнали елхи украсени с гевреци и каквото там имали за хапване и запели коледни песни. Франсетата и англетата отвърнали със същото, а офицерите седнали на раздумка в ничията земя.

Рождество и Възкресение са много важни за християните, за другите не знам какво са и никой не ми е обяснил, тъй че да го разбера.

ами...лоши новини...май е заразен. точно се връщам от 5 часова обиколка в издирване на подаръци... ама не беше чак пък толкова зле - от ентусиазъм даже не успя да ми стане студено като хората:)

моля те, не се излагай! всеки знае, че е невъзможно Дядо Коледа и Супер Любо да се сблъскат - има едно нещо, дето му викат "медиен план" (или нещо от сорта), което е старателно разчетено и следователно, всеки си има отделен отрязък от време. да не говорим пък, че май Супер Любо е измислен герой - поне мен леко ме съмнява:)

о, милото...и ти ли? аз днес се промъкнах тайно в книжарницата да я погледам с влажен поглед... чак се самосъжалих, защото ми хрумна, че подозрително наприличвам на цигне с умилителна визия пред витрина на сладкарница. после се сетих, че имам да чакам само още няколко дни до Бъдни вечер, щото в нашето семейство никой не разполага с чак пък толкова овладяно търпение, че да чака същинската Коледа, за да си раздадем подаръците:) та и на мен мама ще ми я подарява - няма начин - част от традицията:)

ей го на - добре че си ти да удариш едно приятелско рамо - гледай ги по-горе какво са се заужасявали и запесимиствали по повод коледния дух! пък той и войната чак бил прекъсвал... поучително:)
поздрави!!!