Прочетен: 10318 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 12.03.2009 17:29
След гръмкия финал на първата част от импровизираната ми секс енциклопедия (ако си нямаш работа, виж СекСтори 1 и си припомни, че тогава нещата приключиха по възможно най-логичния начин – с оргазми, кихавици и други шумотевици) сега продължавам с нещо далеч по-скромно,а именно:
Презервативът:
Тук имам две версии за начало и като че ли е справедливо да ти сервирам и двете, като после си е лично твоя работа коя ще си избереш за правдоподобна. Какво да се прави - тези дни информацията тече от кранчето на чешмата по-многолика от всякога.
Скучният вариант е – извинявай! – строго лингвистичен. Според него, а и с любезното съдействие на речника става ясно, че думичката “кондом” на латински си значи ни повече, ни по-малко най-обикновен “резервоар”. Както сам забелязваш, асоциацията в случая е доста откровена и следователно досадна. Колкото до синонимното “презерватив”, всеки англоговорящ от раз може да се сети за глагола preserve (предпазвам) и да не очаква кой знае каква проява на въображение и в този случай. Нали ти казах, че е скучно...
Виж, втората версия е от по-занимателните. Счита се, че бащицата на кондома е някой си д-р Джошуа Кондъм (оттам и името на гумичките) – придворен лекар на Чарлз I. Според информацията Джошуа тръгнал да твори презервативи не точно с идеята един ден шефът на проспериращата компания Durex да го боготвори и да пали свещи в чест на великия му пионерски дух. Чисто и просто през ХVII век сифилисът шествал необезпокояван по английските улици и морял сладострастници на поразия. Мисията на Джош се свеждала до това да опази Негово величество от върлуващата епидемия и от особено ефектните проявления на болестта като няколкогодишно постепенно разяждане на тялото и откровена лудост.*
*Тъй като сифилисът и без това се мерна тук, а нямах намерение да го вмествам специално в СекСтори-то ми, предлагам да го почетем в кур....сив. Справедливо е, аосвен това ми се струва, че е и забавно. И така...
Сифилиссс:
Не знам дали си чувал, но в миналото един от актуалните никнейми на сифилиса е “френската болест” – ужасно несправедлив прякор, като се има предвид, че е измислен от... англичаните. По-забавното е, че пак по това време самите франсета са наричали същия този подъл сифилис “италианската болест”, а италианците – “испанската болест”. Кой сега ще каже, че политиката не е в основата на всичко...
Иначе неприятното заболяване е кръстено на литературния герой Сифилус – персонаж на италианеца Джироламо Фракастро. Според писанието му Сифилус бил овчар, неразумно хлътнал по Афродита и наказан подло от Аполон с мъчителна болест. Познай коя!
Преди медицината да даде отпор и да открие пеницилина, сифилисът е изпонатръшкал цял отбор величия плюс още хиляди най-обикновени простосмъртни. В списъка на прочутите му жертви влизат Екатерина Велика, Хайнрих Хайне, Франц Шуберт, крал Хенри VIII и идолът на всеки амбициозен гангстер – Ал Капоне. Вероятно, макар и непотвърдено, към бройката се числят и Адолф Хитлер, Христофор Колумб, Ленин и любимият ми Ницше.
И всичко това – заради някаква си бактерия, непретенциозно наречена бледа спирохета, чието авторство се оспорва от племената, населяващи Америка още преди да дойдат заселниците и да им разкажат играта, от една страна, и древна Гърция – от друга.
(този пък е болен от сифилис. или поне така твърди Албрехт Дюрер, който го е нарисувал)
Та да си продължа историята... След епични мисловни терзания д-р Кондъм се плеснал победоносно по челото (нищо чудно да е извикал и “Еврика!”) и връчил на краля едно... овче черво. Вероятно този първообраз на презерватива е свършил чудесна работа, тъй като Чарлз I определено не е загинал от сифилис, ами си е бил гадничко екзекутиран през един иначе прекрасен пролетен ден.
Освен това, както и сам се досещаш, кондомното архе е имало късмета да не намирисва на гума в съчетание с банан, ягода или папая. От друга страна, няма начин овчето черво да не е придавало на ситуацията свой си специфичен мирис...
Въпреки тази убедително звучаща история лично аз смея да се съмнявам в авторското право на Джош, защото съществуват и разни други сведения за импровизации по тема “кондом” далеч преди XVII век.
Спиралата:
За спиралата поне нещата са ясни. Още от древни времена арабите използвали аналогични на съвременната спирала средства с едничката цел да предпазят от оплождане камилите си. По-известният дори и от д-р Хаус Хипократ очевидно взаимствал метода и започнал да го прилага върху жени, на които им е писнало да се множат. Вероятно дамите са били аристократки, тъй като прототипът на спиралата се е изработвал от слонова кост, платина, а от време на време и от шлифовани диаманти.
Антибебе:
Така и така се отплеснах на тема контрацепция, та не мога да не спомена и прословутото хапче, повело смело напред сексуалната революция с всичките й приятни и неприятни последици в бонус.
За да сме напълно честни към фактите, бива да споменем, че далеч преди легендарния Карл Джераси, чийто български корен е любима тема на всеки по-разкрепостен родолюбец, на контрацептивни игрички се е играло още през древността. Тук естествено се включват какви ли не варианти на билкови отвари, вещества и въобще всякакви подръчни материали, презрително наричани още и бабини деветини. Мексиканците например използвали за целта вино от известните ти благодарение на кръстословиците сладки картофи – патати.
Иначе принципът на съвременното противозачатъчно се свежда до известно пренареждане в стройната редичка на хормоните и подличка заблуда в женския организъм, че без да се усети, вече е готов забременен, така че няма нужда да произвежда поредната яйцеклетка. Измаменият организъм от своя страна доскоро имаше навика да си отмъщава с реакции като върло окосмяване и качване на някой и друг килограм. Обвързано с женската еманципация, това би трябвало да обяснява защо в представата ми заклетите феминистки обикновено са засукали е-е-ей такъв мустак. Напоследък производителите на противозачатъчни със сълзи на очи се кълнат, че въпросните неприятни ефекти вече са сведени до минимум. Твърде възможно е и да са прави, лично аз обаче нямам намерение да ти подписвам гаранции.
Литературата:
Понякога хората са отчайващо несправедливи. Милите индийци – започнали са да мислят философски далеч преди на гърците въобще да им хрумне понятието архе, изписали са купища веди, сутри, упанишади със зашеметяващи проникновения, а днес първата асоциация с индийска книга са картинките на “Кама Сутра”.
В интерес на истината въпросната “Нишка на желанието” (какъвто всъщност е преводът на заглавието) подобно на Библията представлява сборник от съвсем разнородни текстове, събрани от браминския свещеник Ватсяяна през IV век. Всеизвестните картинки и наставления, с които я свързваш, пък са само частица от цялата компилация, чиято най-обща насоченост е да бъде нещо като гайд в социалното поведение на индиеца. С други думи поетичните епитети от сорта на нефритено стебло, нефритени порти, ручеи, потоци и т.н. съжителстват с практични земеделски съвети и какво ли още не. Друг е въпросът, че истинската “Кама Сутра” отдавна е изгубена, а шарените издания, които можеш да си намериш днес, са ни повече, ни по-малко псевдоинтерпретации по темата.
(псевдо, много псевдо:)))
“Кама Сутра” далеч не е първата книга за секса в историята на човечеството. Още през 2600 г. пр.н.е. китайският император Юанг Ти решил да образова сексуално сънародниците си и спретнал един наръчник, в който давал ценни съвети за еротичния масаж, целуването, едновременния оргазъм и въобще – пълна програма. Негово китайско величество обаче съвсем не е бил толкова безкористен, колкото ти се струва. Основната му идея се свеждала до внушението, че с подобряването на сексуалния живот на подчинените си ще повиши и КПД-то им на самоотвержени бачкатори.
При все това старият хитрец Юанг явно е повлякъл крак в секс описанията, защото впоследствие съществен брой негови сънародници са се пробвали по темата. Бива да отбележа и факта, че Тинг Суан е първият, сетил се да нарече секса “изкуство” (в случай че въпросът отдавна те човърка). Очевидно човекът е имал забележителен усет към естетиката, защото наръчникът му “Изкуството на любовта” направо преливал от нежни епитети, зучащи като “разцъфнал божур”, “дълбок пролом”, “галопиращ жребец” и т.н.
Колкото до съвременната сексология и комерсиалния й навик да бълва леко съмнителни, но иначе забавни учебници по секс, предпочитам да замълча и само да повдигна скептично неустоимата си лява вежда. Признавам обаче, че би било невероятно интригуващо да срещна човечец, усвоил съответните умения, четейки наръчници от сорта на “Радостта от секса”. Ако, разбира се, такъв типаж въобще съществува нейде по белия свят.
Все пак не мога да не отдам почит на двете книжлета “Школа за годеници и младоженци” и “Мъжът и жената интимно” – култови издания за мрачната епоха на бг соца с леко апокрифен характер. Макар и чисто научни и следователно – суховати, предговорите към тях са си разтърсващо четиво. Много любим цитат ми е: “Едно от най-важните бойни полета за ново социалистическо виждане към живота е семейството”...
Оставям те да анализираш на спокойствие тези мъдри слова и вместо чао ти предлагам да заочакваш отсега третата част на СекСтори-то ми, която определно ще се очертае като екзотична. Ще видиш
мерси, поздравки!
поздравки!!!
"Има данни, че до 15 век в Япония са се правели презервативи от черупка на костенурка и от животински рога. Такова нещо трябва да е било доста мъчително и за двамата участници в секса. Дори има мнения, че това може да обясни ядосаните изражения на лицата на самураите в японското изкуство..." :)
Ето линка:
http://www.vratovrazka.bg/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D1%81%D0%BA%D1%83%D0%BA%D0%B0/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%B2-10-%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B0.html
