Прочетен: 12543 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 08.02.2013 09:13
Фаюмските портрети са погребални портрети от периода I—III век. Наименованието си са получили от мястото на първата голяма находка във Фаюмския оазис,
открита през 1887 година от британска експедиция, ръководена от Фландърс Петри. Те са елемент от видоизменената под гръкоримско влияние местна погребална традиция: портретът заменя традиционната погребална маска на мумията. Намират се в колекциите на много музеи по света, в това число Британския музей, Лувъра и в Музея Метрополитън в Ню-Йорк.
Портрет на момче - енкаустика, ІІ половина на 2 век, Национален музей на Варшава
За първи път тези портрети били описани през 1615 година от италианския пътешественик Пиетро дела Вале по време на пътуването му до оазиса Сакара-Мемфис. Той донесъл два от тях в Европа, днес те са в колекцията на музея в Дрезден. Въпреки постоянното нарастване на интереса към Древния Египет, погребалните портрети привлекли отново вниманието към себе си едва началото на XIX в.
Към 1887 виенският търговец на антики Теодор Графт събрал голяма колекция от портрети. С тях той запознал известния немски египтолог и писател Георг Еберс, който веднага оценил историческата и художествената значимост на фаюмските портрети. После към колекцията на Т. Графт били добавени още 40 портрета, намерени през 1887—1888 година от Фландърс Петри.
Мумията и мумийният портрет на млад мъж, открит през 1911 година от Флиндърс Петри, днес експонат на Музея на изкуствата Метрополитън
След публикацията на статия за колекцията през 1888 Фаюмският портрет влязъл в световната история на изкуството.
В някои градове на Западна Европа (Виена, Берлин, Париж и др.) били открити изложби и тогава портретите заинтересували и учените.
В края на XIX в., благодарение на своята особена естетика, портретите станали популярни сред колекционерите в цяла Европа.
Ранните фаюмски портрети са нарисувани с техника енкаустика (от гръцката дума ἐγκαίω — изгарям), много разпространена по това време.
Боите се нанасяли направо върху дървото, без грунт. Художниците използвали различни по големина четки и каустерии — нагрети метални пръчки с лопатчица в края.
От втората половина на II век в портретите започва да преобладава восъчната темпера. А късните портрети от III—IV век са нарисувани само с темпера.
Някои групи портрети са създадени в смесена техника - енкаустика и темпера.
Портрет на младеж. II век. Златният венец е типичен за Гърция погребален атрибут. От колекцията на музея Пушкин в Москва
Портрет на Изидора - ок. 100-110 г. Музей Вила Гети, Лос Анжелис
Покрай чисто научните методи за датиране на портретите, за точното определяне на времето на тяхното създаване помогнали и ... прическите. Те отговаряли на модата на своето време и оказали неоценима помощ при датировката.
Времето на управлението на всеки император се отбелязвало с нова мода в тази област. Ако модата на мъжките прически никога не закъснявала, то моделите на едни или други дамски прически се задържали в провинциите доста по-дълго, отколкото в самия Рим. Това предположение на учените се оказало вярно и за Фаюмския оазис.
Фаюмските портрети, като правило се рисували върху дъска, но понякога археолозите попадали и на портрети, нарисувани на платно, залепено върху дъска. За целта най-често се използвала устойчива на гниене дървесина — дъб, липа, чинар, кедър, кипарис, смокиня, пиния.
Важна особеност на фаюмските портрети е и използването на златен варак. На някои от портретите е позлатен целия фон, на други били добавени само венци и ленти на главата, понякога били подчертавани скъпоценностите и детайли от дрехата.
Темперните портрети са изпълнени върху светъл или тъмен фон. Тяхната повърхност е матова за разлика от гланцовата повърхност на портретите, нарисувани с техника енкаустика.
Детайл от мумия от колекцията на Музея Метрополитен.
Фонът на фаюмските портрети почти винаги е еднотонен — от различни оттенъци на кафявото и сивото до стоманено сиво.
Портрет на младо момиче. Лувър.
Голямата част от портретуваните са на средна възраст, но има портрети и на деца; изобразени са представители на всякакви раси и етноси, населявали Египет в този период — римляни, гърци, египтяни, евреи, негри. По богатите накити (огърлици и обеци при жените, лаврови венци при мъжете) се съди, че мумийни портрети са можели да си позволят само представителите на висшата административна, търговска и военна прослойка на Египет, т.е. гръко-римски заселници и богати египтяни. В подкрепа на това заключение от открити папируси става ясно, че разходите по едно мумифициране понякога възлизали на над 600 драхми, което надвишавало средния годишен доход на обикновен селски труженик.
Към част от откритите портрети има прикрепени дървени табелки с името, рождената дата и възрастта на покойника; в редки случаи — и професията. Известни са около 20 имена на портретувани покойници, написани на гръцки език - такива като Artemidorus, Demetrius, Titus и т. н.
Хората на портретите сякаш са в отвъдното. Лицата им са строги, погледът на огромните очи е устремен някъде далеч и минава покрай зрителя, съзирайки неща, недостъпни за живите.
Този принцип бил използван и развит до край във византийския иконописен канон. От IV век в Египет се налага христианството, и традицията на балсамирането остава в миналото, с нея изчезва и фаюмският портрет. Създаден преди много векове той ни представя "живия" облик на хора, в чийто лице през епохата на романтичното възприемане на римско-египетското изкуство, виждали лицата на потомци на Птолемеите.
Фаюмските портрети са най-добре запазените образци на античната живопис.
След завладяването на Египет от Александър Македонски времето на управлението на фараоните завършило. В периода на управлението на династията на Птолемеите — наследници на империята на Александър, настъпили значителни промени в искуството и архитектурата. Погребалният портрет е уникална художествена форма на своето време - елинистическата епоха.
За съжаление художниците си остават анонимни. Не са открити никакви данни към настоящия момент. Що се отнася до школите, ще ви разочаровам, но и за такива не се споменава. Единственото, което прави впечатление са двете различни техники, които се използват при създаваенто на портретите. И още, с течение на времето образите евоюлират - портретите от по-късно време придобиват съвсем други черти. Изображението става по-схематично, при създаването на образа започват да преобладават аскетизма и простотата. Колоритът става по-беден, еднотонен. Това свидетелства за изменения във възприемането на света и представата за смъртта – духовното начало започва да преобладава над телесното.
Благодаря за хубавите думи.
При теб винаги е интересно!:)
Благодаря!:)))
Какъв талант прозира?
Поздрави!