Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2014 05:47 - продължение на романа "Айсберг"- ПЕТА ЧАСТ
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 2239 Коментари: 8 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                                      ПЕТА ЧАСТ


                                                                               1


   „В началото на 2001 година мандатът на сините беше към своя край. Кризата беше минало, финансовата дисциплина беше факт, а развитите демокрации вече знаеха за България и добри неща, дори проявяваха предпазливо доверие в нея като бъдещ партньор, което се потвърждаваше от увеличаването на инвестициите у нас. Докато десницата продължаваше да работи за доброто име и просперитета на страната, левицата усилено работеше за лошия имидж на сините сред избирателите и противно на логиката манипулациите и въздействаха повече от реалните факти...”
  Професор Славов спря да пише, отпусна се в своя любим шезлонг и си спомни за еуфорията и големите надежди на хората след падането на режима, а очите му се насълзиха. Продължи с болка да разсъждава върху тогавашната и сегашната ситуация, като се опитваше да извлече някакво смислено обяснение за този народен феномен да хапе ръката, която го храни и да върти опашка пред онзи, който го подлъгва, за да го ритне. Все така вглъбен в темата, той отпи глътка от изстиналото си кафе и продължи да оформя финала на първата си книга от трилогията „ Преход по ганьовски „...
  „Междувременно Симеон Сакскобургготски беше направил успешно посещение в България и беше посрещнат като новия Месия - нещо много характерно за нашия народ. Харесва ни или не, но животът нееднократно бе доказвал, че основен белег на нашата народо-психология беше да очакваме нещо от някого и никога нищо от себе си. А когато нещата не вървяха по гайдата ни, оплювахме старите Месии, независимо от тежката и успешна работа, която с достойнство бяха вършили, може би защото не обичахме да признаваме качествата на инако-мислещите, пък били те и наши благодетели...
  Сега надеждите бяха приковани в Симеон и новосъздаденото движение, носещо от уважение или по скоро с користна цел неговото име.
Кампанията срещу кабинетът Костов беше невиждано ожесточена и в нея участваха освен всички налични политически партии, дори част от демократите, които не бяха успели да се облажат от властта. Естествено най-активни бяха социалистите, олигарсите и полулегалните икономически групировки, чиито интереси сериозно бяха пострадали от управлението на десницата макар в началото да се бяха охранили добре от приватизацията. Като изгладняла глутница изгладнели псета, те атакуваха Костов и кабинета му с такова настървение, че чак трепереха от злоба и в същото време от страх, да не би десните да спечелят още един мандат…
  За степента на пораженията, предизвикани от манипулиращото въздействие на медиите върху хората, можеше да се съди недвусмислено по два факта.
  Първият факт беше абсолютно нелогичното озлобление на обществото срещу онези, които бяха потушили кризата и бяха стабилизирали страната, като за четири години бяха повишили пенсиите и заплатите осем пъти, а на българите вече не се гледаше като на натрапници в Обединена Европа. Вторият бе, че в края на 1996 и началото на 1997 година, когато беше изчезнал дори хлябът, а пенсиите и заплатите бяха стигнали абсурдните нива между четири и дванадесет долара, озлоблението срещу виновниците за кризата беше нищожно в сравнени с озлоблението срещу преборилите кризата.
  Но подобни моменти в нашата история, колкото щеш. Затова няма нищо чудно и в написаното от Апостола на Свободата Васил Левски   -   Народе????  -   с четири въпросителни след обръщението. Може би тези въпросителни бяха израз на четири недоумения, предизвикани у Апостола от поведението на народа български, а именно: Да търпи половин хилядолетие робство и гавра и да не може да организира освобождението си! ; Да мрази себе си толкова, че да приеме робството за по-добър начин на живот от свободата! ; Да не разбира, че свободата е върховно право! ; Да се страхува от нея толкова, че да предаде онези, които се жертват, за да му я върнат!
  Прости ни, Апостоле, но ние наистина не знаем какво правим! Прости овчедушието ни и пожелай ни от отвъдното, където преждевременно те изпратихме, да се осъзнаем колкото може по-скоро, за да се радваме и ние на истински свободния от страхове и глупост живот, за който мечтаеше... „
  Така професор Славов реши да завърши първа част на трилогията и след като сложи точката, по този повод се възнагради с разходка из централната градска градина. Какво по-хубаво от разходка в слънчев ден в края на зимата, когато всяка клетка е зажадняла за благодатната слънчева светлина, събуждаща живота и радостта?

                                                                               2

  Самолетът от Лондон кацна на летище София. Час по късно Валентин Генов натовари багажа си в таксито с помощта на шофьора и потегли за Пловдив. Денят беше слънчев, но силният вятър му придаваше типичен мартенски привкус.
  Проектът „ Светлина ” , който смяташе да реализира в родината си, имаше за цел да обедини будните, осъзнати, свободомислещи и свободолюбиви българи в организация за изграждане на силно, неподатливо на корупция и влияние гражданско общество, знаещо правата, възможностите и целите си, което да контролира упражняването на властта, както да вади на светло и да парира всички задкулисни игри и машинации на политическата класа, подкопаващи националния интерес. Организацията щеше да проучва пазара и лобизма в страната, след което да консултира перспективните инвеститори за обстановката, както и да работи чрез обществен натиск за създаването на благоприятна законова и бизнес-среда за добросъвестните, желаещи да развиват легален бизнес у нас.
  Шофьорът на таксито, някъде около трийсетгодишен, беше пуснал някаква рокаджийска станция и явно се кефеше, защото от време на време тихо пригласяше на радиото. По едно време запита:
- Ще ви преча ли, ако запаля?
- На тая здрава музика ще изтърпя една порция дим.   -    отвърна Генов и леко открехна своя прозорец    -   Отдавна ли карате такси?
- От кризата насам.   -   той си запали цигарата и продължи   -   Принудих се да направя личния си автомобил на такси, за да издържам по някакъв начин семейството си.
- Голямо ли е?
- Имаме две дъщери, а жена ми доскоро беше без работа. Налагало се е понякога да работя по 14-15 часа, за да се справяме.    -   той въздъхна   -   Слава Богу, че нещата се стабилизираха. Това правителство, колкото и да го плюят, свърши много работа.
- От няколко години не съм бил в България. Вижда ми се доста променена.
- Ако крадците бяха по-малко, щеше да е съвсем променена. Щеше да е неузнаваема. Вие къде бяхте?
- В Щатите. Емигрант съм.
- Как е там? Чувам много противоречиви мнения.
- Ако не се паникьосваш и не те мързи, нямаш проблеми. Всичко е въпрос на избор, воля и качества. Спазваш ли правилата, вървиш   -    престъпиш ли ги, гориш.
- На балканите не ги обичаме много тия неща.
- Затова сме на тоя хал.   -   отвърна Вальо   -   Всяка игра си има правила. Попитали един мъдрец как в България положението може да стане по-розово, а той отвърнал: „ Намалете червения цвят. „
- Хубав виц. Лошото е, че все не успяваме да го намалим.
- Осъзнаването е бавен процес. Някой хубав ден и това ще стане.
- Типичния американски оптимизъм. Винаги щастлив край.
- Самият живот е оптимизъм. Ако вярваш в него, си оптимист.
- Хм..!   -   той се почеса по темето   -   Интересна философия. Харесва ми.
- Значи ще успееш. Животът обича тия, които го обичат. Те му се радват и той им се радва. Сигурно си срещал такива хора, които нищо не може да пречупи и обезвери!?
- Дядо ми е такъв. На 89 години е, а не познава страх, нито лекари, нито лекарства. По здрав е от мен.
- Е, имаш добър пример. Няма да се изгубиш.
- Когато ни връхлетя кризата, с жена ми останахме без работа, а децата ни тогава бяха на една и на три годинки. Спестяванията ми се оказаха в неподходяща банка и изгоряха. Предишната година при взрив на газ в мината загина баща ми. Отидох при дядо ми в Карлово за съвет и помощ. Бях объркан и отчаян. Той ме посрещна с вечната си усмивка, сипа по една ракия, седнахме пред бумтящата камина и му разказах за проблемите си. Дълго мълча и гледа огъня, после вдигна към мен ясните си очи и каза: „ Всичко е в твои ръце, момчето ми. Ти си творецът на своя живот. Решил си да създадеш семейство и си го създал. После си решил да имаш две прекрасни дечица и ето   -  имаш ги. Запомни, каквото и да пожелаеш с цялото си сърце, вложиш ли в него душата си, Бог ще намери начин и подходящо време да ти помогне да го осъществиш. Ти само си отваряй очите, внимателно слушай вътрешния си глас и вярвай в себе си. Аз цял живот така съм живял и ето ме - жив и здрав. Когато левчето започна да се обезценява, отвътре нещо ми прошепна да обърна спестяванията си в долари. Така и направих. Това ме запази от кризата. Ето ти сега две хиляди долара, за да си посрещнеш нуждите и да можеш спокойно да помислиш и решиш как да се справиш. „ После ме потупа по гърба, допихме си ракийката и ме изпрати до автогарата, а аз го послушах и наистина изплувах.
- Много поучителна история.   -   каза Генов с усмивка    -   Разказвай я по-често. Може да помогне на много хора да намерят пътя си.
- Приятелите смятат, че съм си я измислил.
- Ти я разказвай, пък нека всеки сам избира какво да си мисли.   -   добави Вальо   - А сега ще подремна, че се уморих. Вече два дни пътувам.
  Той отпусна глава на облегалката и заспа почти мигновено. Когато след почти час отвори очи, наближаваха Пловдив, а след още петнайсетина минути спряха пред къщата на Пламен. Генов плати на таксиджията, като му остави щедър бакшиш и се зае да пренася багажа си към входната врата.
  Малко по-късно тримата вече седяха около масата с огромни чаши кафе пред себе си, сина на даскала съсредоточено играеше с огромния полицейски „ Форд”, който Вальо му беше подарил, а капитана разказваше за пътуването.

                                                                         / следва /



Гласувай:
11


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. yotovava - Като се замисля, май първо ни "отучиха" да работим.
09.02.2014 07:15
Човек губи стимул, когато по конституция е задължен да работи. В последните години на соца се усещаше такава депресия - единственият начин да прогресираш е да станеш партиен член. Сега берем тия плодове. Освен това илюзията, че винаги ще има работно място за теб, притъпи умовете и уби амбицията на хората за десетилетия напред. Като добавим и липсата на кауза е българина, който винаги е бил сървайвър, но не и радетел за определена идея - това е.
цитирай
2. batogo - !!!:)))
09.02.2014 07:52
Благодаря ти за този смислен и истинен коментар, yotovava. За да убиеш един народ е достатъчно да обезсмислиш перспективите на творческия му потенциал и да го натикаш в посредствеността. Весел уикенд.
цитирай
3. vmir - Текста в последните два постинга много ми допадна, сякаш романа тръгна в пълноводието си.
09.02.2014 08:12
А епизода с дядото от Карлово почни ме разплака. Мой пра-прадядо от Карлово, баща на прабаба ми Донка Проданова е постъпил по същия начин преди около век. Има нещо много устойчиво повтарящо се в постъпките и мисленето на поколенията. Известният алпинист, който остана на Еверест, също е правнук на същия мой прадядо Продан от Карлово. А прабаба ми Донка има чрез майка си и друга изключително важна кръвна и духовна връзка с Карлово, която много пъти съм усещал да ме подтиква в определена посока подобно на Христо Проданов в Хималаите.

Поздрави!
цитирай
4. batogo - !!!:))) Благодаря, приятелю vmir!
09.02.2014 08:25
България е раждала, ражда и винаги ще ражда достойни Човеци, които ще продължат да укрепват скелета на българския национален дух, за да се справи той със всички сатрапи. Благодаря ти за откровения коментар. Поздрави!
цитирай
5. mt46 - Една
09.02.2014 10:02
от грешките на Костов е, че се обгради от непочтени и корумпирани хора /пример - Христо Бисеров/, а в същото време бяха отстранени старите /автентични/ седесари... Некоректно е да се обвинява само българския народ... Често управленците ни се самозабравят, като вземат властта, губят връзка с действителността, с народа...
цитирай
6. batogo - !!!:)))
09.02.2014 10:55
Никой не обвинява народа за нищо друго освен за това, че не мисли, а се оставя да му промиват мозъка и да му влияят точно онези, които най-много го крадат и унижават - червените продажници, верни на Москва. Затова нека вече спрем с елементарния популизъм, а?! :)))
цитирай
7. getmans1 - Още много е червеното....
09.02.2014 21:41
.... голямо разреждане ще падне. :))))

Този път те настигнах на един дъх, което значи нещо! :)))
цитирай
8. batogo - !!!:))) Поздрав!
10.02.2014 06:57
Зарадва ме с последното... А червеното само ние, българите, можем да го разредим. Ако чакаме някой друг да го направи вместо нас, няма да стане... :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 1778705
Постинги: 652
Коментари: 4524
Гласове: 41526
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031