Само допреди няколко години много искрено вярвах, че в България не се пишат книги, които стават за четене. Даже по-зле... въображението подло ми рисуваше комикси, в които моменталически се изприщвам, видиотявам и започвам да вия срещу луната в мига, в който ми хрумне да експериментирам с творенията на български автор. Абе, накратко – бях малко така предубедена, ако трябва да сме честни.

       После си купих книга на Момчил Николов. После пък тя престоя срамно дълго време забутана в ъгъла на най-долната полица, а още по-после нещо ми стана и взех че я прочетох. И ето какво – много е простичко – оттогава чета български автори. От новите естествено. И ми няма нищо, честна дума! Да не говорим, че смятам някои от тях за две-три дози по-добри и по-любими от много добрите и много любимите ми небългарски автори. Вероятно защото те наистина са.

       Към книгите на Момчил, разбира се, съм особено пристрастна. Но то е неизбежно. Част от разказите, които се опитвам да ти представя на тази страница, макар и дотук да не е проличало съвсем добре, събирах преди време, ровейки къде ли не, и после принтирах, за да си ги имам. В момента листите са кошмарно опърпани и не мога да не съм му безкрайно благодарна, че най-после ги преиздава.

       Колкото до самите разкази – един от тях се казва “Фрагменти от стая”. Друг е за момиче, което си имало каучуково дърво и бременски музиканти. Повечето май са на почти 15 години. Стилът е велик. Иронията им е адски готина, тип Момчилска, така да се каже, което значи доста, ако си чел “Кръглата риба”, “Горният етаж”, “Hash oil”. В случай че не си ги чел, пак значи доста, само дето ти не подозираш.

       А, да. А пък «Лудата Дорис» се казва Дорис и е луда. Без майтап!

       Това обаче е краткият вариант. Има и дълъг, който наистина си струва да прочетеш. Най-малкото защото аз се вълнувам заради сборника, пиша суперинфантилни алабализми за нещо, което заслужава повече, и ме е яд на мене си.

       Обаче и по принцип дълият вариант винаги е по-доброто решение. Това пък става ясно в един друг разказ.

       А иначе нямам намерение да ти представям автора. В едно интервю преди време ми каза, че предпочита да познават книгите му, отколкото самия него, и като че ли наистина беше честен. Ето, сега пък, като чета текста му, разбирам, че пише, за да даде шанс на героите си. Не ми се струва чак толкова налудничаво, даже май е доста готино...

       И така. “Лудата Дорис” излиза съвсем скоро. По-добре я потърси. За да не вземе да те потърси тя ;)

Аз съм фен на две авторки - Светла Иванова. Втората й книга "Светът в краката й" ми затвърди мнението. И Цвета Стоева. Втората й книга също ми затвърди мнението. Опитах да чета на Момчил една номинирана. Май беше за "Кръглата риба", обаче не се получи от раз. Сега ще пробвам тази, която така горещо препоръчвате. Интересен е факта, че всички са издадени от Сиела.

"Кръглата риба" си е много добра, аз лично най-харесвам "Горният етаж".
Цвета е готина, да, четох "Мъже".
Чарли, Терзийски, Васил Георгиев са ми любими автори също

И аз като вас съм убеден, "че в България не се пишат книги, които стават за четене". При вас е в минало време.
Преди време четох ваша статия във в-к "Седем" за филма "Мисия Лондон". Оценките ви за филма бяха положителни, даже малко хвалебствени. Аз, разбира се, вярвам само на собствения си вкус, и така и не се навих да го гледам.
Сега ще потърся нещо от Момчил Николов в нета. Но истината е, че не бих прочел нещо от български автор, преди някой друг да ми го препоръча, а и тогава е съмнително. Не че толкова си ценя времето. Просто не обичам да съм прав, защото в такива случаи човек си казва "ето, знаех си, че няма да ми хареса".
Така, че на ваша отговорност...

хайде да си говорим на ти обаче, ок? :)
и аз вярвам само на собствения си вкус. който е успешна мешаница от копи/пейстове, сред които преобладаващо участие имат няколко мъже. не че мен ме няма, просто ми е по-комфортна ролята на селекционера.
:)
добре, на моя отговорност...

Адашката непременно ще я потърся :)

хахахах да! не стига, че си дори, ами си и чела:)