Ей..гига-приятно занимание да си класираш разни 5-ици:)))) Макар че е и отчасти отговорно...като забравиш нещо после страдаш... Е, може и да редактираш, но не е същото. 
    Минавам на ниво любови и май бива да се съсредоточа повече. Въпреки че N1 ми е 100% ясен...
    1. М - Освен че инициалът му си е М, той е и Мъжът, когото винаги съм знаела, че няма да имам и който ще си остане най-мечтан, най-невероятен, готин, умен..съвършен:) Бях в края на 9 клас - много въодушевена пролет, защото след жестоки експерименти с дотогава пухкавото си тяло, най-сетне изглеждах красива и дори изместих постепенно и завинаги цицестата Нели от бляновете на съучениците ми:) Това от една страна. От друга - тати купи първото ни домашно PC, а аз открих заразата по чатовете (точно момента, в който започваха да стават актуални и в Бг и взеха най-невинните си жертви). М. влизаше за първи път в чат, аз също...направихме дебюта на годината (както казваше той). Няколко вечери нечовешки ме ядосваше - беше нафукан 27-годишен софиянец, който постоянно се присмиваше на 15-годишното Аз (въпреки че го лъжех, че съм на цели 16 !!!) :) Станах му интересна...и наистина доста целеустремено се стараех да го впечатля, което в края на краищата успях да постигна. Говорехме по цяла нощ - до изгрева на слънцето. Наистина невероятно ценен човек...фен на Камю (още оттогава и аз)...споделяше и прекалено лични неща. Имах късмета да се заразя от доста силни места в мисленето му. И досега знам, че нося солидни части от неговото мислене (може би най-добрите в мен). 
   Помня първата вечер, когато ми се обади - два часа разговор по телефона, в който аз основно мълчах, почти разтреперана от вълнението, че чувам гласа му (е, и притеснението ми си каза думата..по-точно нищо не каза). Невероятен глас..чаровен смях... Пусна ми една песен по телефона - Lullaby на the Cure, но дори и тя не успя да ме успокои и сигурно затова този разговор се е отпечатал като най-щастливият момент от живота ми:) Най-силните моменти са винаги най-напрегнатите, спокойствието не оставя трайни отпечатъци...поне така мисля. 
    М. естествено беше обвързан. Живееше със сериозната си приятелка, която по това време гостуваше на сестра си в Америка. Не знам как изглежда отстрани неговата реакция...той не беше влюбен в мен (разбира се!), но знам, че някакси му бях важна. Имаше чувства и бяха добри, мили и невинни. Каквито, убедена съм, и след 9 години са се запазили. Аз, от своя страна, се влюбих болезнено. Една нощ му заявих, че искам той да бъде първият ми мъж:) М. си знае как успя да ме накара да повярвам, че идеята не е толкова добра и то без да се почувствам обидена или отблъсната. Мога да разкажа стотици неща за преживяванията си с него, по простата причина, че не съм забравила нито едно. Но накратко - години след тези разговори (които след завръщането на приятелката му станаха много редки, но не се изгубиха), когато вече бях приета в СУ, с него се видяхме. Аз все още бях влюбена, но нямах смелостта да говоря повече за това. През тези години той не ми беше изпратил нито една снимка, но аз просто знаех, че няма вариант да остана разочарована от него (най-малкото пък от визията му). И бях права - съвършеният мъж. Виждали сме се и след това - винаги невинно и като добри приятели. Вече съм почти на възрастта, на която беше той, когато се запознахме, но съм сигурна, че всеки път ще вижда в мен 15-годишно симпатично хлапе, очаровано от всичко, което той, Големият, мисли за света.
   Е, явно М. заслужи самостоятелен блог... Останалите 4 - в продължението