Днес е Денят на Любовта. На онази, истинската, в която е трудно даже да повярваш...освен ако нямаш пред очите си съвсем жив пример за нея. Точно две седмици след 14 февруари всяка година семейството ми празнува любовта, защото преди доста време на тази дата е била сватбата на родителите ми. А днес годините семеен живот се закръглят на достойното 25, което в доста случаи би изглеждало направо зловещо...но не и в този :)
   Знам си, че съм човече с късмет, а най-големият като че ли е джакпота с родителите - случила съм на особено печеливша комбинация, честна дума. И като си помисля какви хлапета са били, когато са взели решение да се оженят...явно доста силни неща са си изиграли ролята, за да може и днес все още да изглеждат като двойка влюбени. Това е мнение на всички, които ги познават, както и тяхно собствено, разбира се. Майка ми е била някаква хлапачка на почти 18 години, когато е видяла баща ми за първи път (той, съответно, преди година уволнило се от казармата момче) и побързала да сподели с приятелка, че ако ще прави секс с някого - този ще е:) Година след това вече живеели заедно, а малко след това събирали пари за сватба, защото...ами...хм..притиснала съм събитията. Може би съвсем мааалко съм поизбързала, но така или иначе успели да се оженят преди на най-красивата булка на света да й проличи, че е ВЪЗМУТИТЕЛНО бременна:) И досега твърдят, че не са се оженили заради мен и съм склонна да повярвам, след като всекидневно виждам любовта им.
    Иначе, имали са всякакви периоди. Хубавите обаче водят с убедителна преднина, надявам се и занапред да е така:) С лошите са...сме...съумели да се преборим. Не искам да си спомням за два от тях - една много сериозна болест на баща ми и една още по-сериозна депресия на майка ми. Но тези работи минават, поемаш дъх и виждаш колко сплотено могат да направят едно истинско семейство:) 
    Колкото до мен, така и не можах да ги възприема повече като класически родители, отколкото като приятели. Звучи малко странно, но връзката е наистина особена и много стабилна. Когато съм в Габрово всеки уикенд продължавам да излизам на кафе с тях, с баща ми си разменяме музика, а когато майка ми ме строява по телефона да се облека малко по-топло, защото "утре, казвам ти, ще е наистина студено! сериозно ти говоря", отговарям " О, моля те, не се дръж като майка" :) Защото все още е готина мацка и хората отказват да повярват, че има 24годишна дъщеря...даже и на мен ми изглежда невероятно понякога:) 
    Утре...тоест днес вечерта, вероятно ще празнуваме в някоя пицерия, защото тези двамата никак не си падат по официалности...баща ми два пъти е сменял дънките с панталон и вратовръзка (все около Нова година ) и на милият съвсем не му понесоха:) Но със сигурност ще се чувстваме адски тържествено. Това е, всички пожелания, които имам в главата си ще подредя някак в автобуса за родния прованс сутринта, а тук казвам :
    Бъдете все така щастливи и влюбени, Валя и Цачо!