...или "Нещата, които не знаете за мен"

     Интересно предизвикателство броди от известно време из блоговете. Понеже прочетох няколко постинга тук-там по темата, се замислих какъв ли би бил моят вариант за отговор... Ето го:
      1. Самоубийствено крайна съм - Във всичко. Малко като Ботевото "силно да любя и мразя"... Не само по отношение на любенето и мразенето, разбира се, макар там да е най-осезателно. Влюбя ли се, до безумие е...но и не един път после мразя до безграничност. Отвъд това, в малките неща, в незначителното, във важното или просто ежедневното - пак съм си крайна. Дори със солариума прекалявам, със спортуването също (въпреки че съм пословичен мързел, но случи ли ми се спорт...страшно става)...веднъж играх федербал 4 часа без почивка - партньорите се сменяха, не и аз... Което обаче не значи, че съм упорита. По принцип не съм. Но запаля ли се по нещо, просто не съумявам да бъда умерена. Не е особено полезно качество, но пък и досега не ми се е случвало да страдам кой знае колко заради него.
      2. Имам нещо, което би могло да се нарече "нимфетски синдром" - Касае отношенията ми с мъжете - обичам да се чувствам малка. В няколко аспекта. Доскоро предпочитах едри мъже, но настоящият ми партньор (с когото се чувствам невероятно) се случи съвсем не едър, даже напротив, така че това отпада. Но по принцип се изживявам като адски слабо и чупливо същество, което търси някаква категорична сигурност от мъжа. Важи и за разликата в годините. Винаги съм си избирала доста по-възрастни мъже ( е, не чак прекалено, но поне 10-12 години по-големи от мен....напоследък дори 14-15). От една страна, заради опита им и това, че е по-вероятно да ме впечатлят откъм мислене, но и защото с тях наистина съм..малка. Причината може би е, че в един момент открих колко ми пасва нимфетската роля - просто съвпада с визията ми, винаги съм изглеждала доста по-малка от реалната ми възраст. Възможно е и да се дължи на това, че първият мъж, в когото страхотно силно и истински се влюбих беше доста по-голям от мен...а и по това време взех, че прочетох "Лолита" - книга, която ми въздейства ненормално много.
     3. Страхувам се от критика - Още от малка най-големият ми страх е бил, че ще ми се скарат. Интересното е, че родителите ми ми се караха много много рядко, да не говорим, че почти никога не съм била наказвана. Така че нямам идея каква е причината, но е факт, че винаги доста предпазливо гледам да отбягвам риска от критикуване. Страх ме е, че няма да знам как да реагирам. Странното е, че всъщност в повечето случаи съумявам да се защитя доста адекватно и уверено, но, въпреки това, очакването, че ще ми направят забележка за нещо ме ужасява.
    4. Манипулирам хората - Не винаги, но твърде често. Особено ме улеснява факта, че съм жена. Знам как въздействат на околните определени мои поведения и не рядко ги...ами...прилагам. Понякога ми идват естествено, но друг път ги изигравам. Нaй-невинният пример е от студентския ми живот. Почти всичките ми изпити бяха устни и това наистина ме притесняваше, но никога чак толкова, колкото показвах. При всички преподаватели мина номерът (дори при няколкото жени:) ). Разтрепервах се, придавах си ужасно изплашен вид, започвах да говоря нервно и хората, сериозно притеснени да не взема да колабирам от ужас, ми прекъсваха мъките някъде между четвъртото и петото изречение...С висока оценка:) Не че не знаех, в повечето случаи си знаех, но предпочитах да не ме тормозят. Същото важи и за много други ситуации. Особено добра съм на "невинно изражение", споменатата "безпомощност" и на "объркан вид". Никога не съм успявала да се разплача насила, но когато напълно естествено съм се разплаквала съм имала ясното съзнание, че това вероятно ще обърне нещата в моя полза.
    5. Страх ме е от вятъра - По-точно от шума на особено силен вятър. В квартирата ми вятърът понякога свисти адски шумно в комина. Тогава усилвам музика или телевизора, но пак ми е неспокойно. Като малка ме беше страх от гръмотевици, сега не. Иначе като цяло много силните звукове ме плашат - получавам сърцебиене. Веднъж се паникьосах на някаква сцена от филм, където музиката постепенно се усилваше ли усилваше и започнах да я чувствам като собствения си пулс. Така че, екшъни и подобни -невър ъгейн! ...поне не на кино:)
    6. Поддавам се лесно на ласкателства - Ней-сигурният начин да получите нещо от мен е като ми направите комплимент.
    7. Мога да говоря за комплексите си - Определено имам комплекси, но мога да призная всеки един от тях (или поне всички тези, които съзнавам). Мисля, че е особено добро качество - щом можеш да обсъждаш комплексите си, значи те не са чак толкова големи. Или пък просто си достатъчно самовлюбен, може и това да е. Но, така или иначе, ми спестява значителни проблеми, които бих могла да имам със себе си.
     8. Важно ми е да ме харесват - Тук не преигравам. Просто предпочитам да оставям хората с добро впечатление за мен, а където мога - дори да очаровам. Не бих казала, че позирам, поне не съзнателно. Харесвам да ме харесват и не крия, че и сама себе си харесвам. Тези, които пък явно не ме харесват (за мое добро наистина са малко) не понасям...дори съм убедена, че причината да не ме харесат е нещо в тях, а не мой проблем. Наивно се разкривам. Дори и в момента. Но това обикновено действа в моя полза, рядко съм страдала от наивността си, колкото и абсурдно да звучи.
     Е, това е... Осем е прекрасно число, любимото ми. А и май прекалено много се съблякох тук...

 

Зодия Лъв, все пак...

че всички негативни пункове се обръщат в големи плюсове! ;)*

За тия които следим творчеството ти....нищо ново.
Единствената новина е това за вятъра.
А защо не напишеш нещата, които наистина не знаем?!?!? :)))
Поздрави

мерси

е,не, не си обективен! :))) как така "нищо ново"??! точки 3,4 и 7, както и споменатият от теб вятър, едва ли са били усетени преди самопризнанието, вярно, че имам досадния навик да се повтарям, но чак пък толкова... :)

точка по точка, ще ми отнеме доста от и без това недостатъчното време за работа.:( Но повярвай, знаем и ги знаехме тези неща за теб. :)))

лелееееее...пак съм се забъркала с мафията :)