Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.03.2007 00:10 - съвършената непозната
Автор: trevistozelena Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1463 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 18.03.2009 15:12


     Ходили ли сте някога във Военноморския музей във Варна? Сиво и плесенясало място...тъжно и мрачно... Когато излезеш от него на двора, ти се налага отново да повярваш, че елементарни неща като слънцето, чистият въздух и цветовете наистина съществуват. 
     И все пак в този музей има едно красиво нещо, което с някакво странно упорство крепи доста хилавата връзка между мухъла и живота. Зад едното стъкло с експонати, открити на морското дъно, нагло повдига главица фигурка на момиче. Някога е била нос на кораб, не български, мисля че беше гръцки, за съжаление не съм запомнила името му, но тя винаги си е там - лесно забележима. Това, което истински те грабва в нея е полъхът на живот. Колкото повече се взираш във фигурката, толкова по-ясно разбираш идеята на създателя й - момичето е вземащ дъха символ на победата. Иначе със сигурност не би оцеляла така красива и витална. Лицето й е смущаващо реално - гледащи очи, вирнат фин нос и бузки, дълги години пазили руменината си. Дори косата й е пълна с цвят. Тялото също - скрито зад изваяна от волани, къдри и извивки рокля. В ръцете си някога е държала нещо, но водата й го е изтръгнала.
     За първи път я видях като момиче - изглеждаше ми по-голяма от мен. Още тогава я усетих - има някаква история. Не статуята, а девойката, защото не можех да я гледам и да мисля за статуя. Нещо романтично и вероятно малко драматично. Със сигурност обаче я е изваял влюбен мъж. Последно я видях пак преди година - стори ми се мъничка, почти на границата на детството...малко ме смути. Почти живо момиче, което не расте с теб...Тъжен за отбелязване факт.
    Идеята ми не е да говоря за непреходността на изкуството. Всяка вечност е относителна. Това, което ме вълнува обаче е колко живот и въображение може да побере един образ. 
     В момента отново препрочитам "Ларва" на Фоулз. Винаги съм свързвала идеята му с образа на корабното момиче - една представа, лица, които преминават през мисълта ти, могат да развият като ларва особена история. Във въображението ми момичето е било девица, куртизанка, самоубийца и ангел. Не мога да се отрека от никоя от представите си, нито пък да гарантирам някоя. Но бих могла да оцветя всяка една от тях - самият й образ зад стъклото ги оцветява и развива. Знам, че ме привлича да се връщам десетки пъти към нея (и буквално и метафорично). Мухълът е във въздуха около фигурката й, пълзи по дъските на музея, обаче е безпомощен пред живото й съвършенство. Почти живо... А някой беше казал, че съвършенството е за музеите, едва ли е имал идея колко е прав



Тагове:   музей,   статуя,   непозната,


Гласувай:
0



1. kontakten - здр!
20.03.2007 19:52
И това е много добро, Бейби!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: trevistozelena
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2999957
Постинги: 345
Коментари: 4670
Гласове: 16103
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031