"Който е опитвал тази риба е глупак, но който не е - също" - казват японците...


     За първи път чух за рибата Фугу от един специален човек през една невероятно нежна нощ. Той е от онези мъже, способни да създават особени моменти, говорейки с дрезгавия си тембър за какво ли не... Малко хаотично, но дяволски увличащо... Човекът, с когото обожавам да мълча и да слушам плъзгащи се като пръст по кожата истории. Та затова не знам дали, ако бях научила за Фугу по друг начин (да кажем от книжка или любопитните факти в някое списание), щях да пожелая това усещане...едва ли... Но така или иначе оттогава си имам една дръзка мечта, като че ли най-смелата - парченце Тора-Фугу, по възможност правилно преценено като за мен.
      Фугу всъщност е японският ник-нейм на рибата балон, известна с изключително силната си отрова, съдържаща се в хрилете, стомаха, опашката и перките й. А Тора-Фугу е названието на най-отровните екземпляри от фамилията. 
      Парадоксално, но Фугу е легендарен деликатес в японската кухня. И невероятно въздействащ наркотик, разбира се! Готвачите, които имат право да я приготвят и поднасят, минават през дългогодишен курс на обучение. Талантът им се състои в умението да преценят правилната, индивидуална за всеки клиент, доза, която ще го отведе до границата на смъртта, но няма да го убие. Традицията повелява при смъртен случай на свой клиент, майсторът, приготвил Фугу, да защити честта си с харакири. Поднасянето на парченцето отровен деликатес е адски интимен акт между потенциална жертва и убиец - готвачът сам поставя смъртоносния деликатес в устата ти.
      Ефектът, заради който си струва да поиграеш на руска рулетка с късмета си е самото усещане на смъртта, пъплеща по тялото. Първоначално започва с изтръпване на крайниците, бавно пълзяща нагоре към главата парализа... до шията... по шията... брадичката... челюстта... Добре е да не продължи нагоре и да остави очите ти живи, защото усетиш ли смъртоносното вдървяване и след челюстта си, значи наистина умираш.
      Не знам дали си глупак, ако се решиш на подобна игра със собствената си смърт - японският израз в началото на постинга е достатъчно красноречив. Аз бих опитала такова усещане. Не от любопитство или липса на пълнокръвни емоции; напротив - точно заради всички силни усещания в живота си