За човек, който не е особено последователен, но пък понякога ей така му се приисква да бъде, е просто неизбежно да пише в 69-ия си постинг именно за 69. То е все едно в 13-ия си текст да не бях говорила за фаталистката си налудничавост, а примерно за четирилистните детелини. Бих се чувствала виновна. Основно спрямо себе си. Наистина.
     Трябва да призная, че култовият статут на 69-ката винаги ми е изглеждал леко пресилен. Дори и сега, когато позата най-сетне ми се получава, продължавам да твърдя, че известността й е не съвсем честна към другите там пози. Особено тъжно ми е за лъжичките, защото, да си го кажем, съм поразлигавено същество, което си пада по разни сантименталности (а и просто обичам да ми дишат във врата). И въобще как ли биха реагирали някои супер неизвестни пози като например: полетът на мухата, пикирането на лястовицата и походът на магарето?.... Не съм сигурна в съществуването на последните, но пък бих се почувствала горда, ако се появят вследствие на писанията ми.
     ОК, няма да увъртам повече, усетих се досадна. Към 69.
     Дълго време 69 ми беше горчива тема за разговор. Все не ми се получаваше. Първо, защото е претенциозна. Знам, че всички говорят за нея, но силно бих се изненадала да разбера, че и всички я практикуват. Леко абстрактна ми изглежда представата за 69 между почти двуметров мъж и 40 см по-ниско момиче (хрумна ми, защото съотношението на ръста в предишната ми връзка беше нещо подобно. Сами разбирате, че дори не ни е минавало през ума да се натъкмим някак в името на култовото число).
      Второ, 69-ката по презумпция е за хора, които нямат проблем със съсредоточаването. Идеята е, че лично на мен ми е малко непосилно да координирам удоволствието, което се очаква да създам с удоволствието, което получавам. С други думи - сори, но забравям, че правя фелацио, когато възбудата при мен започне да се усилва. Следователно, дълго време възприемах позата за доста задължаваща и некомфортна. Нека някой друг ви говори за взаимни оргазми, аз си искам пълното отдаване на моето си удоволствие.
      После обаче... та да да дамммм...дойде Прозрението. Не с гръм и трясък, ами просто си се случи.
      Прозрението ми съобщи, че 69-ката ми е малко сърдита. Била се почувствала някак неразбрана.
      Почесах замислено носа си, заоглеждах се смутено и в свое оправдание смутолевих:
      - Ми аз не че нещо, ама нали разбираш бе, Прозрение, просто предпочитам да се редуваме с партньора ми...ъъъ..така да се каже....
      - Ами редувайте се - казва Прозрението - в поза 69 обаче. И - вече хилейки се, продължава то - спри да си вадиш изводи от порното, щото там удоволствието е леко бутафорно.
      Сега сериозно, защото Прозрението ме наведе на сериозни мисли. Позите въобще не са някакви стриктни предписания. Защото не всички ги бива в гимнастиката, а и гимнастиката не винаги (да не кажа - доста рядко) води до удоволствие. С други думи, номерът е в интерпретацията.
      Интерпретацията в секса обикновено се прави в името на това нещата да се случват така, както ти харесват. Постепенно с партньора ми сме си спретнали по някоя интерпретация тук-там. Пак постепенно и едва с този партньор най-сетне се отказах да правя каквото и да е "по задължение". А, когато пък отхвърлиш действията по задължение, 69-ката става наистина приятна поза. И ето ме тук, пишейки за нея с известно вълнение. Харесвам 69, заради:
      - нарцисизма си. Защото, докато доставям удоволствие на мъжа не съм долу в низините, а, така да се каже, съм му пред очите, което доста усилва...възприятията;
       - гледката. Защото и аз обожавам да разглеждам отблизо, когато си играят с мен. Изобщо обичам силни присъствия до лицето си, които, при това, реагират доста бурно на дъха ми;
        - усещането за взаимност. Нещата, които ме преплитат с човек, който е от значение, няма как да не бъдат усетени по този начин.
       Така че - VIVA 69 !!! Някъде между непретенциозната, но пък чудесна, мисионерска и любимите разнежващи лъжички, най-обичам 69-ката