Прочетен: 3744 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 18.03.2009 15:37
или просто - "За чекмеджетата в живота ми"
Отдавна го отлагах. И, както всички неща, които отлагаш от неприлично дълго време, взе, че се случи ей така...спонтанно. Говоря за почистването на дълбокото чекмедже, шкафчето на компютърната масичка и двете горни чекмедженца на високото шкафче с витринка (последните са сравнително малки, в случай, че някой вече е започнал да ми съчувства).
Не че не съм ги поопразвала от години... Просто в повечето случаи, когато спешно ми е трябвало пространство, съм изхвърляла няколко от небрежно ръгнатите списания по-горе и съм ръгвала нещо друго с приблизително същия обем (според принципа, че нищо в природата не се губи). Иначе имам спомен и че ги чистих основно миналата зима, но нямах нерви да проверя стотиците разхвърляни листчета в случай, че съдържат нещо особено ценно, така че специално листчетата се трупат там от незапомнени времена.
Днес обаче се случи! Така или иначе се оглеждах какво имам за изхвърляне освен една двулитрова кутия от любимия ми студен чай праскова на Rauch (кой сега ще ме санкционира за явната реклама, я да видим!:) ) и почти без мисъл отворих голямото чекмедже. Идеята беше да грабна нещо по-отгоре, но не би... Направо проникнах в дълбините му...както и в дълбините на следващите мебели с нагънато минало вътре. Ето кратък списък на онези, специалните, находки:
- (най-неприятният ми спомен) - червената папка с двете приказки.
Червената папка е супер луксозна папка, по-скоро с винен цвят, отколкото червен и стои красиво завързана със златна панделка от две години. Беше предназначена за рождения ден на бившия ми. Съдържа стилни листи с нашата обща приказка, написана преди още повече време и втора, моя приказка, която тогава трябваше да го изненада. Имаше план да се видим около рождения му ден, но по това време нещата вече бяха започнали да се провалят с гръм и трясък, та въпросната среща не се състоя. Отложих връчването на папката за неопределено време, но всеки път, когато имах възможност за това, се отказвах. Сега я оставих да си стои в чекмеджето, но махнах и без това посмачканата панделка. Самият човек (т.нар. "бивш") отдавна смачках, заедно с наивното си желание да го радвам с разни там изненади. Приказките си обаче уважавам и съхранявам в още няколко форми на съществуване - файлове, ръкописите им, едно принтирано копие в Габрово, както и тук, в блога. Защото са си мои, а себе си няма толкова лесно да се откажа да обичам. Ако бившият си беше получил винено-червената папка, вероятно щяха да бъдат и негови, но, така или иначе, папката си е в моето чекмедже, значи само аз съм в нея.
- (най-античното нещо) - една...хм...секси нощница.
Бяла при това, което е ужасно. Кой нормален човек носи нощница и то бяла?! Е, явно не съм я намирала за абсурдна покупка преди години, когато се преселвах в София. Дори си въобразявах, че ще е адски секси да се размотавам преди сън из квартирата като някакво сатенено бяло привидение. Остана чисто нова и неупотребена по простата причина, че бързо стигнах до откритието колко по-секси е да си лягам/ставам/пуша/пия кафе гола, вместо с някаква отвеяна нощница (когато човек заживее сам и при положение, че се харесва в огледалото, придобива леко ексхибиционистични навици).
Е, нощницата съдържаше и тайната мисия да впечатли първия прелъстен софиянец, допуснат в квартирата ми, но и тогава беше разумно пренебрегната. И слава богу! Допускам, че за един мъж гледката на русолява самодива, решена в подозрително булчинско бяло, би била леко съмнителен афродизиак:)
Сложих нощницата при парцалите за бърсане на прах, но не знам дали ще свърши някаква работа в областта на хигиената с тази хлъзгава материя;
- (най-полезното нещо) - цели два неотваряни чорапогащника 80 den, черни, от любимите ми.
Забравила съм, че си ги купих миналата пролет и после взе, че стана топло. А в началото на есента къде ли не търсих плътни чорапогащници, докато заредят по магазините...;
- (най-сантименталното нещо) - Всъщност него много добре си знаех, че е там. Затова и внимателно преглеждах всички листи - от страх да не попадне между тях в боклука. Става въпрос за един преписан разговор от ICQ, който изглежда е по-стар и от сатенената нощница. Станал е почти на 9 години. В известен смисъл е интимен, макар и определено да не е любовен. Съдържа просто...хм..гледна точка. Ценен ми е, защото дълго време постепенно го разбирах. Преди години, когато се водеше разговорът, само ми звучеше убедително - това и съм казала тогава. Но, ако не го бях препрочитала до момент на разбиране, вероятно самата аз щях да имам по-различна гледна точка към живота;
- пура - подарък от партньора ми след една прекрасна нощ, през която така и не му остана време да изпуши пурата вместо мен;
- плик от сметка за телефон, върху който съм надраскала едно авторско хайку, с което се проявих отново пред същия човек в периода, когато го свалях в опит да се добера до пурата;
- началото на една приказка, която започнах преди две години.
След това търсих листчето къде ли не, защото ми се искаше да я донапиша. Не го намерих. А и не я започнах отново, тъй като бях останала със самодоволното впечатление, че вече написаното начало се е получило невероятно добре и мога да се вдъхновя само от него. Е, сега като го намерих и все още ми звучи добре, сигурно ще си го доразвия в отлаганата толкова време приказка.
Нещата, които полетяха към контейнера са хиляди листчета с лекции и ръкописи на курсови работи. Тук е мястото да обясня, че каквото и да пиша, го пиша винаги на ръка. Не мога да се съсредоточа да създам текст пред монитора и това си е. А и харесвам да пиша с химикалка. Зависи от мастилото в пълнителя - има едни тъмни, които се хлъзгат супер приятно по листа и миришат на пресен текст. Обожавам да душа току-що изписани редове (ами....факт - аз съм мастило-наркоман. Душа пълнители на химикалки, когато нямам бурканче с хелметекс под ръка:-Р).
Колкото до хаоса от лекции - той само доказва какъв необразцов студент бях (така и трябва да бъде - хората със собствена гледна точка са гига-небрежни студенти, особено ако учат философия). Редовно се разхождах с няколко нагънати бели листи в чантата - в случай, че отида на лекция. Записаните лекции мятах из чекмеджетата и по време на сесия се побърквах да ги търся. След трети курс следите от лекции представляват грижливо намотани на топка копия от неразчетяеми йероглифи на някой услужлив колега, защото тогава вече ходех, само ако преподавателят е супер забавен тип и има какво да слушам. Ммм да... аз иначе обожавам философията, но не точно в академичните й превъплъщения.
Изхвърлих още солиден куп списания, както и играчки от шоколадови яйца, защото и сега имам навика да си гледам по късмет-играчка в Kinder Surprise (някой друг път ще ви обясня каква точно е практиката).
Трябва да са се събрали към 7-8 кг боклуци, защото жалостиво се огъвах на път към контейнера. Но сега доволно си допивам кафето в кварталното ми заведение и пиша този малко отегчителен отчет за претъпканите чекмеджета в живота ми
Поздрави и уау, колко хубаво, че си живееш сама
иначе е страшно готино да си ходиш гол и да си казваш по нещо сам на себе си. или пък да си пееш, каквото си искаш, дори да интерпретираш (малко е неловко пред съседите, но стискаш очи и забравяш, че снощи си пял малко по-шумно нещо на Бари Уайт, примерно:) между другото, и тях ги е срам да споделят, че са те дочули и само се подхилват тайнствено като се засечете в асансьора) :)
и аз много обичам да си се шматкам гола, но тва е възможно само от 10 до 1, уви =)
и партията с пеенето я имам, но съседите не казват нищо, щото пък им слушам бебетата по цял ден - така сме квит=)
а т и на квартира ли си или си е твое, проявявам такъв интерес щото и аз от един месец имам някво такова желание да се изнасям и си питам
поздрави и една агнешка вечер
А като си помисля, че ме чака същото... за чекмеджетата в главата ми :) свят ми се завива... като един Плюшкин съм поприбрала доста нещица, нужни и ненужни... ти ме подтикна към едно пролетно почистване :)
Лека и хубава!
07.05.2007 18:53
Publius Cornelius Scipio Africanus
Някой път ей-така като ми се наложи нещо да напиша, например в някоя банка ми дадат да попълня форма, аз едвам името си успявам да напиша. Срам ме хваща чак :-)
Иначе, виж, чекмеджетата редовно си ги изпразвам, най-малкото защото доста съм се местил от една къща в друга. Най-дълго съм се задържал в един апартамент 3 години. Тогава колко непотребни работи се бяха насъбрали, не е истина. И понеже ти е жал да ги хвърлиш, си седят докато не се изнесеш.
Поне 80% от горното съвпада фактологично и емоционално с немалка част от живота ми, навиците ми, с мен, с чекмеджетата, с пространствата - вътрешни и външни...
Въх...
Отивам да си взема от кафето шоколадово яйце, за да видя какво значи всичко това. Да, и аз така си гадая. От години:)
за яйцата имам едно най-сигурно правило - падне ли ми се превозно средство (кола, кораб,самолет) всичко се прецаква. ужасявам се като видя малки гадни колелца в кутийката. другите тълкувания са въпрос на по-свободна интерпретация:))) при теб как е?
а също и мастилената пристрастеност, макар че нямам проблем и на компютър да пиша
а и сгънатите листове в чантата
и епиграфските упражнения по разчитането на каквото-там-съм-искала-да-запиша-в-съответната-лекция
стихчетата и изобщо - безценни мисли съхранени на гърба на плик (най-често върху сметките за вода и телефон:)
разпечатани няколко безценни чат-разговори с безценни хора
склонността да се моткам наоколо само по усмивка
дори начало на приказка, за бога...
А за яйцата - подвижните джаджи при мен са знак, че нещо ще се променя най-общо казано, ама промяната не е задължително кофти. Обаче падне ли се миниатюрно пъзелче - значи идват лоши времена. От там нататък тълкуванията се връзват повече или по-малко буквално с гадинката изпълзяла от яйцето. Помня, че преди години като кандидатствах в университета попитах дали ще вляза и ми се падна някаква твар, излегната на шезлонг и с плажен чадър.... Не влязох тази година, но пък отидох на дъъъъъълго море:)
