Прочетен: 8095 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 18.03.2009 15:55
Страшно тръпнещо усещане, което свързвам с теб...
Предупреждава ме неизменно всеки път, преди да се появиш. Спрях да бъда изплашена - видях го току-що. Паякът.
Задъха ме от ужас. Беше огромен. От тези с дългите тънки пречупени крака.
При това пъплеше. Първо по плочките на пода. Бързо изтича към един ъгъл, докато все още събирах смелост въобще да следя движенията му. Качи се на стената. Преодолях се, справих се със страха и желанието да бягам.
Преди да се видим за първи път имаше паяк на стената до леглото ми, когато се събудих. Оттогава винаги се появяват малко преди теб.
Досега просто исках една нощ. Моят подарък. Без мисли, без нищо тежащо във въздуха. Само нощ. Ужасно жива. С обмен на топлина - прекрасна симбиоза.
Сега паякът ми каза, че ще я получа.
Трепереща съм от него, не ме е страх от теб. Със сигурност по-истинска станах (не знам в кой точно момент). Със сигурност и запазила нереалното в мен. Това съм. Една нощ.
Когато видя паяк знам
Ще трябва да го поиздухам, че да си стои в ъгъла.
И Панайот и Панталеймон отначало нещо ми означаваха, но вече забравих какво.
Поне ми ловят комари, за да не се тровя със Спрайт.
Аз очаквам нощните пеперуди. Те влизат нощем в стаята ми и са ми знаци. Преди две години влезе една, казваше се Чарлита. Още я помня. Черно-червена. Беше готина, ако изключим това преднамерено, ужасно име. Извинявай за простоватите ми писаници. Давам си сметка, че те не съответства на твоите сегашни чувства и настроения.
Имам котарак, мъжки, който се казва Мишка...
Животът понякога ни изиграва странни номера:)
Поздрави... :)
единственото нещо, което искрено презирам в мъжете е факта, че, когато ги помолиш да ти убият паяк, никога не го убиват, а го хващат в ръка, пренасят го през стаята, бавят се, отваряйки вратата на терасата и го изхвърлят, докато кърша безпомощно ръце. може просто да ги убивате, нали така!
във всеки случай паякът наистина се оказа правилно разтълкуван знак - получих си посещението. беше страшно важно да го получа
най-силното ми желание е след три месеца отново да видя паяк (а дотогава няма да виждам, защото човекът заминава нанякъде). много ми се иска да повярвам в това