Това е един не казващ почти нищо особено текст, но ми хрумна ей така и сядам да го напиша. Започвам го направо на компютъра, което почти никога не правя и може да се твърди, че е необичайно (щото нали по принцип създавам писанията си на ръка, което ми е особено приятно и ме съсредоточава по-успешно и въобще ми е странен навик). Освен това точно снощи сънувах една от основните съставки на текстчето, а именно Сънят, а това е достатъчно условие днес да си спомня и другите дребни неща като въпросният гей и стършела и това, че изглеждах супер смешно веднъж в едно заведение (предлагам ви се като повод да ми се посмеете, защото съм страшно великодушна и сама на себе си комична). И така...алабала (в този момент изтерзаната авторска душа отбелязва, че пише гига несвързано на компютър и това е един категоричен факт; би се пропила от отчаяние, но не й се намира портокалов сок за водката и заебава идеята).

        Та имаше едно време в Габрово едно емблематично радио с баналното име “Радио Габрово” (пълна липса на въображение в подбора на названието му, няма спор). После пък се появи другото радио в града – “Бумеранг”, и него все още си го има и си е все така ужасно досадно с четирите си (максимално пет) водещи, най-точно определими като чиста проба “селски пръчки”. Но “Бумеранг” съвсем няма място в този текст, така че нямам идея защо ви обяснявам за него.

       “Радио Габрово” обаче си беше хубавко. Много го слушах в онзи съмнителен период от битието на всяка порядъчна девойка, когато е в 7-8 клас, впечатлява се от какви ли не неща и малко се презира (основно заради мазните коси и няколкото закръглящи я килограми...обичайна работа). В радиото имаше доста различни предавания със съответно доста приличен брой водещи. Любимецът ми беше адаш – Ивайло Цанков, което, само по себе си, ми изглеждаше достатъчно впечатлително, за да намирам леко дрезгавият му глас за най-секси нещото, което може да ми хрумнеJ Но и за него не става въпрос. По-важен е другият емблематичен водещ (Влади Павлов), който си беше гей отвсякъде – характерен, някак разтеглив, глас, специфични маниери, при това живееше на моята улица и често гледах кльощавото му тяло с всякаквоцветни дрехи да преминава по тротоара. Не го обожавах, но го харесвах, защото имаше прекрасно чувство за хумор. Особено ме разсмя, когато съобщи на фона на някаква актуална песен на майка си, че не са се доразбрали и всъщност е мислел, че черешите трябвало да пристигнат при него, но после е прозрял жестоката истина, че след предаването той трябва да се замъкне при черешите и да правят компотите на двора. Абе, пич си беше. СимпатягаJ

        После радиото вече го нямаше и Влади се поизгуби – вясваше се по улиците, но твърде рядко. Още по после аз се преселих в София и не го бях виждала с години. Но едно лято и той и аз се появихме за месец-два в родния прованс. Киснехме целодневно, всеки с познатите си, в най-известното Габровско кафене на центъра – Глинажа (“Глинаж”, понеже през комунизма на неговото място имаше заведение с име “Глинените гърнета”, заради (познахте!) характерна декорация от глинени гърнета в ъглите).

       Та един горещ ден по обед пиех кафе там с майка ми през обедната й почивка. Бяхме седнали вътре на хладно и Влади беше с някакъв приятел на съседната маса. Тогава се появи стършелът. Влетя категорично през разтворените врати на Глинажа и целеустремено се насочи към мен. Реагирах ловко и съвсем навреме. Първо изписках пронизително, а сетне се изложих съвсем, скачайки от стола и залягайки (то е малко неточно да се каже “залягайки”, по-скоро “снижавайки се”, “приклякайки” и “ръкомахайки безпомощно”) в отчаян опит да се скрия от стършела. Майка ми също реагира като истинска смела майка, решена да спаси детето си от ужасния инсект и от позора. Размаха вестника и неумолимо пропъди звяра надалеч от мен. Когато седнах позасрамено на мястото си и се огледах, съзрях няколко приковани към мен физиономии, деликатно удържащи смеха и усмихвайки се поприкрито на гъвкавите ми инстинкти за оцеляване. Спря да ми е разтреперано, после спря и да ми е неудобно и се разсмях искрено на представата как ли съм изглеждала отстрани. Стършелът обаче още си беше в опасна близост и жужеше смутено около огромния прозорец на заведението. Влади, който, между другото, по някаква причина не се засмя на случката, видя, че поглеждам все още изплашено към стършела, стана, събу си обувката и категорично се прицели в чудовището. Две неуспешни движения, на третото го уби и си седна някак гордо на масата.

        Е, в този момент просто го пожелах, честна дума. Страхотно мило впечатление ми направи. Толкова мъжествена реакция рядко съм виждала и от най-важните мъже в живота ми. След няколко минути се засякохме на вратата на тоалетната – не съм го дебнала или нещо такова, просто така се случи. Усмихнах му се и му казах “Благодаря, че ме спаси”, той се разсмя много топло и отговори “Е, моля те, нищо особено”.

       И малко след това пак изчезна от града. Не съм го виждала от 2-3 години. Но го мисля за най-свестният мъж, когото не познавам.

       И стигаме до снощи, когато сънувах много откъслечно сънче. Късометражно – от една сценка. Стоя на някаква маса в заведение с човека, за когото не спирам да мисля напоследък (накратко Е.). Седнали сме един до друг, пред мен има портокалов фреш, а Е. ме е прегърнал. Виждам над резена портокал как Влади влиза в кафенето и приближава масата ни. Гледа ме, сякаш се колебае дали се познаваме и дали да ме поздрави. Аз се колебая също. В следващия миг Влади премества поглед към Е. и го поздравява. Ръкуват се. Навежда се към мен и също ми подава ръка, казва “И с теб май се познаваме”. Усмихвам му се, стисвам му ръката. После започва някакъв обичаен разговор, в който се учудвам, че Е. познава Влади и съм на път да разкажа за стършела. Но се събуждам. За сметка на това разказвам историйката тук. Нищо особено, наистина, но ми е приятно

Интересно Е. откъде се познава с Влади :-)

вероятно само от съня ми. не си представям да се познават :)

... по мъжки?

Това е едно от най-хубавите неща, които съм чел напоследък. Липсва му, обаче, нещо съвсем малко, за да стане нещо съвсем голямо.
Май е трябвало да се събудиш едн-две минути по-късно.

хехех с гаранция не. просто не са съвместими чисто физически

може и да се познават :-) Но това е друга тема :-) И всъщност е достатъчно красноречиво - товам, че Влади ти помага при стършела и завързва нормален разговор в съня ти с гаджето ти означава, че си човек, който не дели човеците :) Пространствата за теб не са ограничени :)
Браво! :)

ммм не... проблемът не е в събуждането. и аз хванах, че нещо липсва, но са няколко обикновени заключения. ще си ги добавя малко по-късно:)

Краят го няма:))) А и нещо тревожно забелязвам - май инсектите са те обсебили изцяло. Сънуваш, наяве се бориш с тях и най-вече бягаш. Препоръчвам ти да се разхождаш с Ride Max в чантата. Само се закачам, не се засягай:))))))))))

разбира се, че не се засягам:) ама случката с инсекта тук не е сънувана. сънят е накрая. боже...явно съвсем съм оплела сюжета...вярно, че не си личи кое кога и кое насън...мани мани...разкашкан мозък :(

Хайде, хайде... Да не вземеш да се оправиш, че после няма да има какво да четем:)))

споко, няма оправия... то веднъж разкашка ли се, после цял живот така. може да е от райда, който профилактично пръскам по себе си, преди да си подам неустоимия нос навън... не знам...може и от името ми да е :)

Много готина история. :)

това е такава блестяща ирония - един гей да се държи
по-мъжествено и от най-големите мъжаги. Със сигурност някой надут шварценегер щеше да е от тези, хилещите си!!
Толкова е приятно да бъдеш спасявана =)

П.С оо, сменила си..посланийцето под "ще дойдеш ли с мен"

Идва Влади, изува си чепика и след 2-3 сърцати но неуспешни опита, накрая размазва Е.

Както и да е. Ако в апартамента ти полазят мравки, аз съм твоя рицар! Само ме призови!

хехех нещо против Е.? не, Влади няма да се справи тук. може би други рицари. с чехли
мравките биха измрели от глад при мен. едно далечно лято наминаха да проверят какво е положението, но бързо се отказаха:) иначе, мерси:) бих се възползвала от благородството ти за някой паяк (надявам се офертата да е в сила и що се отнася до паяците):)

Досадна , мъчително изфабрикувана история ,с ясната цел "нещо да напиша на всяка цена"...
Поне си го признаваш в заглавието - "нищонезначеща история".Диагнозата е - графомания !

всъщност диагнозата е - чупка :) чао чао