Гледам си последните текстове. Открих се твърде обичайна в тях. Малко ми е избелял цвета и не ми отива. Освен това съм отчайващо тъпо парче (в няколкото постинга накрая, не по принцип, моля ви...!). По принцип съм мъдра като Sprite - това отдавна го твърдя, ако някой ме е чувал да го казвам, моля да ме извини, но мантрите така се повтарят, иначе не действат:)
        Та сега ще пробвам пак да съм умна. С някакви несвързани мисли. Може би пак леко солени на вкус, но все нещо трябва да ми има, нали така... Иначе съвършените били за музеите (това пък го откраднах и перифразирах от Големия Прекрасен Ремарк).
        Мислите ми са следствие от това, че напоследък....ами мислих (!). Обаче здраво. Направо се увлякох в мисленето. Време ми е да предозирам със слънчев секс (това е специфичен термин, чиято дефиниция е прекалено дълга за изясняване). Но е хубав.

       Ето сега, МИСЛИ:

      Полезно е да бъдеш циничен. Ама не оня елементарен цинизъм с мръсните думи, а суров, як, убедителен цинизъм. Като нагласа. Усвоява се постепенно и после страшно помага. 
      Хора, мислете цинично! Нека размажем световната тъпота с мощен тласък от цинизъм! (лозунг, от мен)

     Има хора, които спасяват. Защото има и хора, заради които си готов да се пожертваш. Да изчезваш - чисто физически, в най-прекия смисъл на "изчезване". Не го искат от теб, дори държат да се запазиш, ама ти все пак си готов.
     Онези, които те спасяват, го правят толкова непринудено и навреме, че ти се приисква да станеш слънчев като тях. Или просто да ги целунеш възторжено по бузата. Е, целуваш ги и по по-осезателни места и се разтапяш от удоволствие, но целувката по бузата е друга работа - показва висша степен искреност. Спасителят усмихва.
     Забележка: Ако е спасител на плаж обаче, просто дърпа джетовете и изглежда неуместно - такива не ми въздействат:) 

     Злобата реанимира. Обаче за кратко. После те е яд, че си я изпитвал. Помогнала ти е, обаче е някак пречистващо после да съжалиш, заради нея. 
     Злобата рядко е честно състояние. Обикновено я измисляме. Обикновено дори не успяваме да повярваме докрай в нея. Рядко е истинска. Имах една не истинска злоба, заради която съжалявам. Но знаят, че не е била искрена, това ме успокоява.

     (Това го писах скоро в коментарите си, ама е много вярно и пак ще го напиша):
     Задвижващата причина не е нещо, което се задейства от само себе си. Нужен е външен тласък, който да задвижи задвижващата причина в теб. Не става въпрос за порочен кръг от зъбни колела. Само две неща ти трябват, за да се настроиш към движение - една причина и едно буталце, което да я побутне. Знам кое е моето бутало, нужно ми е още малко от него, ще го изчакам.

     Ужасно е да се продават едни прекрасни, кървавочервени, лъскави ягоди. И генномодифицирани (или както там се казва). Тотално лишени са от вкус. И стават за посмешище. Миналата седмица им се присмивахме с един човек. Иначе изглеждат добре в купичката, но следващия път, когато ям ягоди с него, ще търся (нямам идея откъде) дребни диви ягоди. И ще е сладко.

     Любовта си е ебала майката. (Но това не е мое, откраднах и него. От разказ на приятел. Много умен. И доста прав)