Прочетен: 6845 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 18.03.2009 16:13
Хм... Без малко щях да напиша поредния постинг за графа "Забавление" (напоследък съм ги зачесала все такива, не знам защо...просто настроение:) ). Пак щеше да е жълтеникав, за да си помислите, че вече съвсем съм му отпуснала края и съм станала "ебати елементарната блогърка" ("блогиня" ми харесва повече, но ще го употребя друг път, в подходящ контекст).
Обаче!...!...!...
Обаче получих следния въпрос:
"Питала ли си се някога защо толкоз често се оказваме в ролята на...любовници?"
Не пита кой да е. Пита любимата ми никога не виждана приятелка и това по естествен начин засилва ефекта на въпроса.
Та...питала ли съм се някога... Мила, най-любима от невижданите ми приятелки, не някога, а постоянно се питам. Някой излишно драматизиращ тип би казал, че "се терзая", обаче аз не се терзая, честна дума. По-скоро леко се разнищвам от чиста проба любопитство към себе си, а и защото ми е интересно да си се разбирам. В резултат на това имам два приемливи отговора. Първият е ужасно банален, но пък доста верен:
I -ви отговор: Просто защото така се случва.
И втори, да го наречем, индивидуален:
II-ри отговор: Защото така ми (евентуално "ни") харесва.
Тоест, така се е случило, че ми е харесал статута на любовница. Предпочела съм го, честна дума. Има нещо доста по-силно в това да бъдеш любовницата. Като усещане - странно екстремно. Емоцията е различна. И със сигурност това означава да предпочиташ по-неспокойната страна.
Аз не си падам по спокойствието (тоест, падам си, доколкото съм страшно мързеливо същество - скоро партньорът ми разглежда дланите и леко заострените пръсти и мъдро отбеляза, че те красноречиво говорели за лениво-котешката ми натура (скоби в скобите - неговите пръсти са още по-заострени, което ще рече, че ми е направил комплимент) ). Та така...спокойствието... В емоционален аспект спокойствоето винаги ме е ужасявало. Обичам тръпката. Да бъдеш любовница означава да си в доста тръпнещо състояние и да ти се случват треперливи обстоятелства.
В определени моменти на всеки се налага да съставя относително прости уравнения, с които да избере статута си. От едната страна обикновено стои удоволствието, от другата - някакъв компромис. В моето, да го наречем любовничешко, уравнение удоволствието е натежало. Но никога не съм пренебрегвала компромиса - има си го, знам си го, правя си го. И все пак се чувствам добре. Със сигурност се чувствам повече желана, отколкото несигурна. Следователно, умея да избирам правилно.
Моят личен компромис е в това, че сама си убивам паяците (тоест, с Raid) и също, че си оставам свободна дори в моментите, в които не предпочитам да съм свободна (този е по-неприятният компромис, като се замисля...). От другата страна, там, където стои удоволствието, камарата е огромна. Обожавам слънчевото настроение, с което ме зарежда моят обвързан мъж. Та, преобладаващият вкус в устата е сладък, значи нямаме налице трагедия.
И още нещо, понеже сега ще получа коментари, в които ме презират, обвиняват и наричат курва (знам си го от един далечен постинг против презервативите). Та нека да им отговоря, преди да са написани; все пак фактът, че съм автор ми дава известна преднина. Не, не съм курва. Курвите не изпитват удоволствие и мислят за себе си далеч по-малко, плюс това са категорично нещастни. А аз съм щастливо същество, при което изборът се случва с огромно желание, страст и...доста разум (няма парадокс!). Просто обожавам начина, по който ме кара да се чувствам един мъж, който се е оказал обвързан. И не съм от лошите. Много любовници не са.
И пак да напиша любимото си твърдение - разбира се, че гледната точка е най-важна. Всяка възможна преценка зависи от нея. Така че уважавам и отсрещната гледна точка, но имам повече доводи да браня моята.
С обич, най-любима от никога не вижданите ми приятелко:)
разбира се, че kisses :) просто малко заспорихме:)
иначе не подценявам твоята преценка и твоят избор. вероятно удовлетворява твоите нужди, което е добре:)
поздрави
09.07.2007 18:16
Присъствието ти е неосезаемо - той е безкрайно усърден в прикриването на улики. И все пак знам, усещам, че те има. Постоянно си в мислите ми, дори по-често отколкото си в неговите. Вманиачила съм се до степен на лудост. Когато слезе до магазина, си представям, че го прави, за да ти позвъни набързо. Ненавиждам дори моментите когато ме целува. Очаквам в този миг на слабост да прошепне ненадейно името ти. Искам да те намразя, но откривам, че е невъзможно. Започнала съм да те виждам през неговите очи и даже да се влюбвам в представата си за теб. Не би повярвала, но през празниците, когато сме всички заедно, ме изпива угризение, че той е с мен, а ти може би си сама. Усмихвам се в отредената ми роля на съпруга и майка, а ми идва да изкрещя "Знам, къде искаш да си сега!". Преживявам и своята и твоята болка.
А сега разбирам как гледаш ти на вашата връзка. И ставам смешна в очите си със своя драматизъм - безнадеждно остарял, сякаш излязъл от повест на Мориак, или съзлива френска мелодрама. Твоята лековатост и безметежна жизненост напомнят за хубава малка гимназистка съблазнила приятеля на баща си, и бързаща след това да сподели преживяванията си с кикотещи се училищните приятелки.
Виждам, че си щастлива. Оставила си глупавата драма за мен. Дано това откритие поне отмие безумното ми чувство за вина. Но, все пак, оставам свързана с теб.
С обич, най- любима, никога не виждана приятелко!
и мен ме изпълва догоре
миличка, не те ли убива усещането, че той не е само твой, че някоя друга го пипа, целува
аз имам ужасно силно чувство за собственост и затова не бих изтърпяла такова нещо. Дори само теб да обича, пак чука друга. Би ми било гадно
а предполагам, че ти може би влагашш чувства, не е просто хубав секс?
селувки ама много
не ме разбирай погрешно - първосигналната ми реакция съвсем не е негативна, даже напротив.
сега само ще те помоля да погледнеш заглавието на блога - тоест, редчето на английски под заглавието. и ще добавя едно нещо, което преди време написах по малко по-различен повод - блогът е прекалено...ммм...открито пространство, за да мога да си позволя да бъда искрена докрай в него. ако искаш напълно откровен отговор,ми пусни едно писмо - razlichnata@abv.bg
има и друга, малко наивна причина. факторът време или по-точно хронология. разбираш ли - аз съм се появила втора, следователно съм приела ситуацията такава, каквато е. не ми се налага "да свиквам" с усещането, че има трета (или първа) страна.
оплетох се, извинявай. предходният коментар изключително ме обърка и отговарям ужасно неадекватно
09.07.2007 20:32
=любовницата, това е грешката на обърканият мъж, на застаряващият мъж, на слабият мъж и на мъжът неспособен да прави правилни избори;
=любовницата е временната безотговорност на отегченият мъж;
=любовницата е временна, а съпругата постоянна величина (в 90% от случаите);
=любовницата е само сексуален предмет от бита на мъжа за временна употреба - като четката за зъби;
=любовницата е начин на употреба, а не начин на живот;
=любовницата е някой, който запълва дупки, запълвайки му дупката, което е до време;
=любовницата е най-тъжното, самотно и несигурно същество на света;
Да разбирам ли, че няма да отговориш на онази странна анонимна тук?
Много е сериозна работата, така че моля не се смейте!!! Толкова е сериозна, че почва да ме сърби навсякъде. Това е моето мнение и не отстъпвам нито на йота от него! В тоя ред на мисли някой знае ли какво е "йота"?
10.07.2007 10:34
10.07.2007 10:49
Ще ви разкажа три истории. Те са се случили, макар и не непременно с мен. Ще задам към всяка въпрос... Отговорът не е задължителен.
1. Тя е млада, свободна, жизнерадостна и различна. Той е позастаряващ, обвързан, улегнал и заинтригуван. Около година са любовници. Когато може, както може. Жена му намира в леглото косми, останали от нощни приключения. Следва развод. Тя, младата, разбира, че всъщност той е имал и друга жена. Следва въпрос "а с какъв цвят бяха косите, които жена ти намери?" Отговор "Не зная!"
Съпругата в депресия, младата жена тотално разочарована от любовника си, той - с третата под един покрив.
Въпросът е: Ти си мислиш, че си единствената "друга" и си щастлива да си "неговото бягство от ...". Ще приемеш ли, обаче, че има и ДРУГА друга. Че всъщност въобще не си втора, а си ... трета.
2. Упражнения в университета. Младата колежка провежда час. Пристига запъхтяна, разтревожена жена, малко над 35. Пита за колегата. Мъж на около 40. Той обаче няма час в този ден. Младата колежка е учтива, но и изненадана. Тревогата в очите на другата жена е явна. Достатъчно интелигентна е, за да се досети, че са виновни служебните разговори, с които е обсъждала предстоящите часове. На другият ден извинения от колегата.
Въпросът е: Подозираме съпругът си в измяна. Струва ли си да се унижаваме, заради ревността си? Каква полза ни носи да чуем гласа на другата? Да я видим? Ще ли го върне това? Едва ли.
3. Отново унивеситет. Той е малко смахнат професор. Млад , амбициозен. Тя също е млада , амбициозна и се разбират чудесно по служебните въпроси. Разбирателството прераства във взаимно привличане. Жена му го хваща. Следва равод. На рождения му ден съпругата изпраща е-маил на всичките му колеги с копирани любовните писма между двамата "мръсници" и цялата история описана.
Въпросът е: Ако си хванала мъжът в измяна, нужно ли е да унижаваш себе си, опитвайки се да го унищожиш? И отмъщението ще ти донесе ли облекчение? Наистина?
Написах това под "Черълси". Ще го повторя и тук:
"Ревността... Минавала е през мен... Неприятно усещане на липса на внимание. Въпреки това винаги след размисъл стигам до извода, че предпочитам човекът до мен да е щастлив. Щом не е щастлив с мен, защо да го връзвам да седи? Защо да му причинявам неудоволствието да яде гадна манджа, когато може да се забавлява с някое пикантно ястие?
Сцените са глупост. Човешкото достойнство- моето, неговото, на другата, са по-важни от някакво си "внимание".
Или пак съм идеалист?"
Има една песен "Аз съм другият и теб обичам. Щом ти си жива, аз ще съм щастлив."
Да, съгласна съм, че стои и въпросът с избора. Обаче, установих, че докато мъжът до мен избира, ми причинява твърде болезнено неудобство (имам си конкретен случай). От тогава предпочитам да си ги оставям да си избират самостоятелно и да не ми пречат да дишам и живея и се чувствам смазано ненужна (дори, понякога, случва се). :)
Мисля, че изборът на Тревистозеленичка е просто избор на роля за момента. Съпруга, майка, курва, еманципатка, приятелка, любовница... това са само роли.
10.07.2007 10:50
Eeeh, i imam semeino polozhenie ;P
10.07.2007 11:53
10.07.2007 17:50
Да, но тук опираме в конкретна ситуация и ИЗБОР. Горните въпроси са също "избор" на поведение. :) За това и казвам накрая "избор" на роля.
Проблемите настъпват единствено, когато излезем от ролята си. Или партньорът ни излезе от неговата.
Докато няма фалшиви илюзии и е ясно любов ли е, секс ли е, свобода ли е, мераци ли са, няма да има катаклизми. Появят ли се претенциите, ще настане борба за власт.
"Трета"-анонимна, не искам да се правя на моралист, но понеже за мен единствен разумен аргумент е "влюбен съм", а не "чука ми се", за това и мисля, че твоят човек би бил по-щастлив свободен и без "ограничението" на семейния живот.
10.07.2007 18:26
lorry
11.07.2007 11:26
I e prekrasno :) Naistina e prekrasno.
Edinstveno, malko realizym v situacijata ne e izlishen.
Blagodarja, Wonder, za vyprosa. Nakara me da se usmihna tazi sutrin :)
El.