Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07.2007 15:46 - сериозен постинг
Автор: trevistozelena Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6845 Коментари: 21 Гласове:
0

Последна промяна: 18.03.2009 16:13


     Хм... Без малко щях да напиша поредния постинг за графа "Забавление" (напоследък съм ги зачесала все такива, не знам защо...просто настроение:) ). Пак щеше да е жълтеникав, за да си помислите, че вече съвсем съм му отпуснала края и съм станала "ебати елементарната блогърка" ("блогиня" ми харесва повече, но ще го употребя друг път, в подходящ контекст).
      Обаче!...!...!...
      Обаче получих следния въпрос:
      "Питала ли си се някога защо толкоз често се оказваме в ролята на...любовници?"
       Не пита кой да е. Пита любимата ми никога не виждана приятелка и това по естествен начин засилва ефекта на въпроса.
       Та...питала ли съм се някога... Мила, най-любима от невижданите ми приятелки, не някога, а постоянно се питам. Някой излишно драматизиращ тип би казал, че "се терзая", обаче аз не се терзая, честна дума. По-скоро леко се разнищвам от чиста проба любопитство към себе си, а и защото ми е интересно да си се разбирам. В резултат на това имам два приемливи отговора. Първият е ужасно банален, но пък доста верен:
        I -ви отговор: Просто защото така се случва.
        И втори, да го наречем, индивидуален:
        II-ри отговор: Защото така ми (евентуално "ни") харесва.
        Тоест, така се е случило, че ми е харесал статута на любовница. Предпочела съм го, честна дума. Има нещо доста по-силно в това да бъдеш любовницата. Като усещане - странно екстремно. Емоцията е различна. И със сигурност това означава да предпочиташ по-неспокойната страна. 
       Аз не си падам по спокойствието (тоест, падам си, доколкото съм страшно мързеливо същество - скоро партньорът ми разглежда дланите и леко заострените пръсти и мъдро отбеляза, че те красноречиво говорели за лениво-котешката ми натура (скоби в скобите - неговите пръсти са още по-заострени, което ще рече, че ми е направил комплимент) ). Та така...спокойствието... В емоционален аспект спокойствоето винаги ме е ужасявало. Обичам тръпката. Да бъдеш любовница означава да си в доста тръпнещо състояние и да ти се случват треперливи обстоятелства. 
       В определени моменти на всеки се налага да съставя относително прости уравнения, с които да избере статута си. От едната страна обикновено стои удоволствието, от другата - някакъв компромис. В моето, да го наречем любовничешко, уравнение удоволствието е натежало. Но никога не съм пренебрегвала компромиса - има си го, знам си го, правя си го. И все пак се чувствам добре. Със сигурност се чувствам повече желана, отколкото несигурна. Следователно, умея да избирам правилно.
      Моят личен компромис е в това, че сама си убивам паяците (тоест, с Raid) и също, че си оставам свободна дори в моментите, в които не предпочитам да съм свободна (този е по-неприятният компромис, като се замисля...). От другата страна, там, където стои удоволствието, камарата е огромна. Обожавам слънчевото настроение, с което ме зарежда моят обвързан мъж. Та, преобладаващият вкус в устата е сладък, значи нямаме налице трагедия.
         И още нещо, понеже сега ще получа коментари, в които ме презират, обвиняват и наричат курва (знам си го от един далечен постинг против презервативите). Та нека да им отговоря, преди да са написани; все пак фактът, че съм автор ми дава известна преднина. Не, не съм курва. Курвите не изпитват удоволствие и мислят за себе си далеч по-малко, плюс това са категорично нещастни. А аз съм щастливо същество, при което изборът се случва с огромно желание, страст и...доста разум (няма парадокс!). Просто обожавам начина, по който ме кара да се чувствам един мъж, който се е оказал обвързан. И не съм от лошите. Много любовници не са.
       И пак да напиша любимото си твърдение - разбира се, че гледната точка е най-важна. Всяка възможна преценка зависи от нея. Така че уважавам  и отсрещната гледна точка, но имам повече доводи да браня моята.
       
                             С обич, най-любима от никога не вижданите ми приятелко:)



Тагове:   паяк,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. floraevolve - курва?!
09.07.2007 16:11
няма да се повтарям с "майката на Наполеон", но...струва ми се малко садистично отношението ти към човешкия род, б(л)огиньо. жените ги боли от изневерите на мъжете им, а мъжете - те и без това май са по-шизоидни от жените - подложени са на поредната криза, от която се излиза или с развод или с фитнес. най-тъпото е, че можеш да се окажеш в ролята на любовница, макар да ти е предложил(а в някои случаи да сте сключили) брак...тогава е май е по-страшно!...и всичко е така просто - май всяка любовница иска да се снабди с нещо, което й липсва...без да си е отговорила на въпроса как се пазарува в чуждо(освен ако не се окаже свое) легло...kisses
цитирай
2. vanguard - Аз честно казано,
09.07.2007 16:24
не видях отговора на въпроса. "Защото така ми харесва.", може да бъде отговор....но по-скоро е бягство от такъв. Компромисите при една такава "връзка" са приемливи само до момента, в които човек разбере че при някой друг го чакат далеч по-приятни компромиси. В тоя смисъл за мен семейните хора притежават един огромен минус като потенциал за връзка, само изключителна жена би могла да компенсира този си недостатък. :)))
цитирай
3. trevistozelena - floraevolve
09.07.2007 16:29
засегна аспект, който леко себеуважително нарочно пропуснах в постинга. засегна вината. аз съм сравнително неопитна в чувството за вина - тоест, избягвам да я изпитвам. признавам, че това може да издава известно коравосърдечие, но не бих се съгласила да поема цялата отговорност (да кажем, че на мен се пада една третинка от нея). иначе - била съм с мъж (предишният ми партньор), който беше тотален фен на вината - усетих я тогава чрез него (нещо като сюблимация). не ми хареса (не мъжът, а вината му). тогава я бях намразила. сега я мисля само за доста размито понятие. иначе случката е интересна и малко поучителна. мъжът с вината постоянно говореше за нея, съвсем искрено (колкото и странно да звучи) се раздираше от перманентна виновност. година след като скъса с мен (заради ВИНАТА), жена му не просто му изневери, а го напусна, заради друг човек (вероятно чувствайки се доста по-малко виновна). тогава просто се уверих в безсмислието на това да бъдеш виновен - ако ти харесва бъди, но ако не ти харесва да си виновен, не се чувствай задължен да бъдеш. просто защото тя не води до нещо градивно.
разбира се, че kisses :) просто малко заспорихме:)
цитирай
4. trevistozelena - vanguard
09.07.2007 16:37
везни, преценка, избор. да не забравяме и човешкия елемент - за някои човеци си струва да приемеш компромисите, за други не. особено, ако те усмихват адски успешно и непринудено.
иначе не подценявам твоята преценка и твоят избор. вероятно удовлетворява твоите нужди, което е добре:)
поздрави
цитирай
5. vanguard - Един човек бе казал,
09.07.2007 16:56
че не би уваважавал някой които е способен да преценява, мери и избира по този начин. При мен е по скоро първосигнална - "Тук можеш да се опариш, не го прави, ако наградата не си заслужава цялата болка която ще изпиташ." Такъв инстинкт човек развива с опита и времето, май го наричат самосъхранителен..........
цитирай
6. анонимен - За връзката между двете ни
09.07.2007 18:16
Когато той е с теб и погледне часовника си, не изтръпваш ли всеки път, че просто се бои да не закъснее за вкъщи? Когато тръгвайки, оправя ризата си пред огледалото, не се ли свива сърцето ти, че грижливо заличава следите от интимност? Не те ли затормозява понякога мисълта за семейните ни разходки в парка, когато аз се облягам спокойно на ръката му, а детето ни подтичва весело наоколо?
Присъствието ти е неосезаемо - той е безкрайно усърден в прикриването на улики. И все пак знам, усещам, че те има. Постоянно си в мислите ми, дори по-често отколкото си в неговите. Вманиачила съм се до степен на лудост. Когато слезе до магазина, си представям, че го прави, за да ти позвъни набързо. Ненавиждам дори моментите когато ме целува. Очаквам в този миг на слабост да прошепне ненадейно името ти. Искам да те намразя, но откривам, че е невъзможно. Започнала съм да те виждам през неговите очи и даже да се влюбвам в представата си за теб. Не би повярвала, но през празниците, когато сме всички заедно, ме изпива угризение, че той е с мен, а ти може би си сама. Усмихвам се в отредената ми роля на съпруга и майка, а ми идва да изкрещя "Знам, къде искаш да си сега!". Преживявам и своята и твоята болка.

А сега разбирам как гледаш ти на вашата връзка. И ставам смешна в очите си със своя драматизъм - безнадеждно остарял, сякаш излязъл от повест на Мориак, или съзлива френска мелодрама. Твоята лековатост и безметежна жизненост напомнят за хубава малка гимназистка съблазнила приятеля на баща си, и бързаща след това да сподели преживяванията си с кикотещи се училищните приятелки.
Виждам, че си щастлива. Оставила си глупавата драма за мен. Дано това откритие поне отмие безумното ми чувство за вина. Но, все пак, оставам свързана с теб.
С обич, най- любима, никога не виждана приятелко!
цитирай
7. infetka - =)
09.07.2007 18:43
хехе, блогиня
и мен ме изпълва догоре
миличка, не те ли убива усещането, че той не е само твой, че някоя друга го пипа, целува
аз имам ужасно силно чувство за собственост и затова не бих изтърпяла такова нещо. Дори само теб да обича, пак чука друга. Би ми било гадно
а предполагам, че ти може би влагашш чувства, не е просто хубав секс?
селувки ама много
цитирай
8. trevistozelena - анонимна
09.07.2007 19:07
ще ти отговоря малко по-късно. не защото бързам, а защото понякога просто не трябва да се отговаря първосигнално.
не ме разбирай погрешно - първосигналната ми реакция съвсем не е негативна, даже напротив.
сега само ще те помоля да погледнеш заглавието на блога - тоест, редчето на английски под заглавието. и ще добавя едно нещо, което преди време написах по малко по-различен повод - блогът е прекалено...ммм...открито пространство, за да мога да си позволя да бъда искрена докрай в него. ако искаш напълно откровен отговор,ми пусни едно писмо - razlichnata@abv.bg


цитирай
9. trevistozelena - infetka
09.07.2007 19:16
не. изглежда малко парадоксално. не бих казала, че не ми пука, но не ме тормози по този начин. вероятно защото някак е недопустимо да проявявам някакво собственическо чувство по отношение на него. това е едно добро усещане - искам да кажа, хубаво е да не проявяваш собственически чувства към хората, които те усмихват.
има и друга, малко наивна причина. факторът време или по-точно хронология. разбираш ли - аз съм се появила втора, следователно съм приела ситуацията такава, каквато е. не ми се налага "да свиквам" с усещането, че има трета (или първа) страна.
оплетох се, извинявай. предходният коментар изключително ме обърка и отговарям ужасно неадекватно
цитирай
10. анонимен - виж ти, виж ти ;)
09.07.2007 20:32
моето мнение за любовницата надали интересува някой, но ще го пусна защото е в темата.
=любовницата, това е грешката на обърканият мъж, на застаряващият мъж, на слабият мъж и на мъжът неспособен да прави правилни избори;
=любовницата е временната безотговорност на отегченият мъж;
=любовницата е временна, а съпругата постоянна величина (в 90% от случаите);
=любовницата е само сексуален предмет от бита на мъжа за временна употреба - като четката за зъби;
=любовницата е начин на употреба, а не начин на живот;
=любовницата е някой, който запълва дупки, запълвайки му дупката, което е до време;
=любовницата е най-тъжното, самотно и несигурно същество на света;
цитирай
11. trevistozelena - анонимен 10
09.07.2007 21:28
тъй като в момента съм особено впечатлена от един текст за Калъпа, нека да ти кажа, че мислиш калъпно. тоест, банално. тоест, шаблонно. тоест, общоприето. с други думи, мислиш клиширано. с още по-други думи, звучиш мъничко скудоумно - оскъдица на ума да изкаже нещо, което има за казване и по тази причина го казва така, както е чувал. по тази причина не си ми интересен. сори
цитирай
12. infetka - =)
10.07.2007 00:02
това за хронологията го разбирам. А и е добре, че не се чувства виновна, това едва ли говори, че си безсъвестна, може би просто си избрала да не мислиш за това от тази гледна точка. Ако правиш нещо, то поне трябва да го правиш пълноценно без угризения. Не разбирам много позицията ти, защото немога да си се представя на мястото ти, може би даже по-скоро съм против това (все пак го гледам от другата страна на оградата), но важното е да те прави щастлива. Щастлива ли си по този начин? Ти каза, че си
Да разбирам ли, че няма да отговориш на онази странна анонимна тук?
цитирай
13. krasi2g - :)))
10.07.2007 10:02
Знаех си, че има за какво да намина и днес оттук! Пак пусна димка и народа ша съ изтрепе в мъглата :))) Браво, зеленичко, аз кът женен мъж адмирирам отвсякъде! Ми то какво щеше да остане от нашата циливилизация, ако нямаше либовници? М? Латиносериали йок! Жълта преса - хич биля! Нещастни мъжове (че и жени) - бол! Тъй де!
Много е сериозна работата, така че моля не се смейте!!! Толкова е сериозна, че почва да ме сърби навсякъде. Това е моето мнение и не отстъпвам нито на йота от него! В тоя ред на мисли някой знае ли какво е "йота"?
цитирай
14. анонимен - не вина
10.07.2007 10:34
а, за отговорност говорех...но те само по следствие са две различни неща. един пенис има мъжа - но ПЪК и мюсюлманството(фор икзампъл) го разделя...
цитирай
15. анонимен - yota - malka bukva ot azbuka?
10.07.2007 10:49
Темата , която сте подхванали е точно като за Ева.БГ форума. Макар, че там вече я разчепкаха :)
Ще ви разкажа три истории. Те са се случили, макар и не непременно с мен. Ще задам към всяка въпрос... Отговорът не е задължителен.

1. Тя е млада, свободна, жизнерадостна и различна. Той е позастаряващ, обвързан, улегнал и заинтригуван. Около година са любовници. Когато може, както може. Жена му намира в леглото косми, останали от нощни приключения. Следва развод. Тя, младата, разбира, че всъщност той е имал и друга жена. Следва въпрос "а с какъв цвят бяха косите, които жена ти намери?" Отговор "Не зная!"
Съпругата в депресия, младата жена тотално разочарована от любовника си, той - с третата под един покрив.

Въпросът е: Ти си мислиш, че си единствената "друга" и си щастлива да си "неговото бягство от ...". Ще приемеш ли, обаче, че има и ДРУГА друга. Че всъщност въобще не си втора, а си ... трета.

2. Упражнения в университета. Младата колежка провежда час. Пристига запъхтяна, разтревожена жена, малко над 35. Пита за колегата. Мъж на около 40. Той обаче няма час в този ден. Младата колежка е учтива, но и изненадана. Тревогата в очите на другата жена е явна. Достатъчно интелигентна е, за да се досети, че са виновни служебните разговори, с които е обсъждала предстоящите часове. На другият ден извинения от колегата.

Въпросът е: Подозираме съпругът си в измяна. Струва ли си да се унижаваме, заради ревността си? Каква полза ни носи да чуем гласа на другата? Да я видим? Ще ли го върне това? Едва ли.

3. Отново унивеситет. Той е малко смахнат професор. Млад , амбициозен. Тя също е млада , амбициозна и се разбират чудесно по служебните въпроси. Разбирателството прераства във взаимно привличане. Жена му го хваща. Следва равод. На рождения му ден съпругата изпраща е-маил на всичките му колеги с копирани любовните писма между двамата "мръсници" и цялата история описана.

Въпросът е: Ако си хванала мъжът в измяна, нужно ли е да унижаваш себе си, опитвайки се да го унищожиш? И отмъщението ще ти донесе ли облекчение? Наистина?

Написах това под "Черълси". Ще го повторя и тук:

"Ревността... Минавала е през мен... Неприятно усещане на липса на внимание. Въпреки това винаги след размисъл стигам до извода, че предпочитам човекът до мен да е щастлив. Щом не е щастлив с мен, защо да го връзвам да седи? Защо да му причинявам неудоволствието да яде гадна манджа, когато може да се забавлява с някое пикантно ястие?
Сцените са глупост. Човешкото достойнство- моето, неговото, на другата, са по-важни от някакво си "внимание".
Или пак съм идеалист?"

Има една песен "Аз съм другият и теб обичам. Щом ти си жива, аз ще съм щастлив."

Да, съгласна съм, че стои и въпросът с избора. Обаче, установих, че докато мъжът до мен избира, ми причинява твърде болезнено неудобство (имам си конкретен случай). От тогава предпочитам да си ги оставям да си избират самостоятелно и да не ми пречат да дишам и живея и се чувствам смазано ненужна (дори, понякога, случва се). :)

Мисля, че изборът на Тревистозеленичка е просто избор на роля за момента. Съпруга, майка, курва, еманципатка, приятелка, любовница... това са само роли.
цитирай
16. анонимен - gornoto- El.
10.07.2007 10:50
El. da...

Eeeh, i imam semeino polozhenie ;P
цитирай
17. анонимен - аз съм третата
10.07.2007 11:53
...и не виждам нищо лошо в това. Знаех че съм трета, още преди да се започне всичко. Той е женен и вече имаше първа-тоест втора жена в живота му- любовница №1. Никога не съм изпитвала вина и не намирам това положение за необичайно. Да- приемам това положение и моето трето място. Не се чувствам "назад в класацията", не се чувствам пренебрегвана или лъгана. Не искам да го притежавам и контролирам, нито да го обсебвам. С него ми е добре, чувствам се прекрасно и това ме задоволява. Усмихвам се и не се притеснявам да говоря или действам първосигнално . Това не ме прави лош човек. Да- аз съм третата. За да съм - значи има някаква потребност, която запълвам. Иначе нямаше да ме има. Има ли значение дали си първа , втори или осма. По- важно е че не си единстваната. А дали това е възможно?
цитирай
18. анонимен - Number 17.
10.07.2007 17:50
" Знаех че съм трета, още преди да се започне всичко. "

Да, но тук опираме в конкретна ситуация и ИЗБОР. Горните въпроси са също "избор" на поведение. :) За това и казвам накрая "избор" на роля.
Проблемите настъпват единствено, когато излезем от ролята си. Или партньорът ни излезе от неговата.
Докато няма фалшиви илюзии и е ясно любов ли е, секс ли е, свобода ли е, мераци ли са, няма да има катаклизми. Появят ли се претенциите, ще настане борба за власт.

"Трета"-анонимна, не искам да се правя на моралист, но понеже за мен единствен разумен аргумент е "влюбен съм", а не "чука ми се", за това и мисля, че твоят човек би бил по-щастлив свободен и без "ограничението" на семейния живот.
цитирай
19. анонимен - въпрос
10.07.2007 18:26
аз се чудех следното. каква е разликата м/у любовник/ца и мом(и)че за секс? защото аз се виждам от време на време с женен мъж, правим секс..(говорим си в рамките на..общи приказки ) и това е. това прави ли ме "любовница"?

lorry
цитирай
20. wonder - Хахахаххх... брависимо! :)))
11.07.2007 10:21
Пълен потрес от мнения на `второстепенни хора`, играещи второстепенни роли. Нима не знаете колко чудесно е да си Единствената? :)))
цитирай
21. анонимен - wonder
11.07.2007 11:26
Naprotiv!!!

I e prekrasno :) Naistina e prekrasno.
Edinstveno, malko realizym v situacijata ne e izlishen.

Blagodarja, Wonder, za vyprosa. Nakara me da se usmihna tazi sutrin :)

El.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: trevistozelena
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2999874
Постинги: 345
Коментари: 4670
Гласове: 16103
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031