В такова настроение съм, че реших да ви подаря мъничко от най-виталната книга на света. Става въпрос за изпълнената с живот, еротика и приятната закачливост на Исабел Алиенде "Афродита (приказки, рецепти и други афродизиаци)". Поколебах се малко какво точно да избера... Можеше да ви разкажа за ритуала при приготвяне на куранто, с който започват весели оргии на Великденския остров, но в крайна сметка набрах малко плодове:) Много е готина тази книга, препоръчвам я на всеки, който умее да цени живата еротика

            Бадем:

            В митологията бадемът пониква от вулвата на богинята Кибела, но не смятам, че този факт е повод за тревога. Бадем, мляко и мед...не ви ли напомня това за “Хиляда и една нощ” и “Песен на песните”? Бадемът се свързва със страстта и плодовитостта, той е най-чувствената подправка в арабските сладкиши. В Италия го използвали като лекарство и любовен стимулант – може би оттам тръгва обичаят да се поднасят бадеми към коктейла за аперитив. Предполага се, че силният му, натрапчив и понякога леко горчив дъх възбужда жените, поради което се използва с наслада за кремове, сапуни и масажни масла.

 

            Авокадо:

            Някъде го смятат за зеленчук, но всъщност това е плод, който ацтеките наричали “ауакатл”, което ще рече “тестикул”. Плодът обаче е женски, предвид меката му плът и лекия вкус, напомнящ по-скоро за женската, отколкото за мъжката сексуалност. Авокадото е пренесено в Европа от испанските конкистадори, които толкова величаели възбудителните му свойства, че католическите свещеници взели да го забраняват по време на изповед на своите енориаши. Авокадото съдържа прекалено много калории, затова предпочитам да го използвам за украса на ястията, за маски на лицето, както и за палави игри.

 
                         Банан

                        В Тантратата бананът се свързва с еротичната енергия, освен това е символ на фалоса в най-висша степен, макар че едва ли някой мъж би искал да му е жълт и на петна. Мисля, че е афродизиак предимно заради формата си, но по-добре нещо, отколкото нищо.

 

            Праскова и кайсия:

            Те са може би най-чувствените от всички плодове, заради прекрасния аромат, нежната, сочна и зачервена плът – красноречив намек за съкровените женски части. Родината на прасковата е Китай, където я отглеждат отпреди повече от две хиляди години. Шекспир е познавал чародейната й слава и в пиесата му “Сън в лятна нощ” феите я сочат като афродизиак.

 

            Слива:

            Подобно на прасковата, и сливата се използва в китайското изкуство като символ на женските гениталии.

                        Макар и да съм я забравил вече,

                        Все тъй похапвам

                        Слива след слива...

                                                (хайку от Дж. Триптън)

 

            Ягода и малина:

            Сладостни плодни зърна, които според еротичния кодекс подканват към любов. Идеална добавка към шампанското и ритуалите на ухажване, както твърдяла красивата и леконравна Полин Бонапарт.

 

            Смокиня:

            В древна Елада смокинята била свещена храна; свързвали я с плодовитостта и плътската любов. В Китай подарявали смокини на младоженците, а в Европа ги смятат за афродизиак заради формата и цвета им; някъде смокинята е синоним на вулва, а другаде – на хомосексуалност.

 
                         Манго:

                        Както много други тропически плодове, мангото има натрапчив вкус и цвят. Богатата му на витамини оранжева вътрешност е в основата на много блюда в Азия и Полинезия, където го смятат за мъжко ядене заради формата му на тестикул – малко пресилено сравнение, имайки предвид размерите на мангото.

 

            Ябълка:

            Символ на изкушението.

                        И заповяда Господ Бог на човек и рече:

                        от всяко дърво в градината ще ядеш;

                        а от дървото за познаване на добро и зло, да не ядеш от него;

                        защото в който ден вкусиш от него,

                        бездруго ще умреш.

                                                (Битие 2:16-17)

            Ала змията убедила жената, а тя – своя другар, и двамата захапали ябълката и още там започнали проблемите на човешката двойка. Библията обаче не уточнява, че плодът е бил ябълка. Предполага се, че бащите на Църквата – ергени и женомразци – са избрали ябълката за забранен плод, защото като я разрежеш на две, се показват семките, разположени в средата под формата на вулва – част от анатомията, използвана от порочната Ева, за да изкуши добрия Адам.

            По-нататък в историята Суламит припява на Соломон:

                        “Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки,

                        защото изнемогвам от любов”

                                                (“Песен на песните” 2:5)

            Така или иначе, славата на ябълката в любовните схватки е универсална. Използвали са я в безброй вълшебни отвари, любовни елексири и магии. Ябълковите напитки, като калвадос и сидра, са тонизиращи и се смята, че подмладяват.

 

            Дюля:

            Наред с ябълката и нара, този плод се отъждествява с Афродита, богинята на сексуалния екстаз и младостта.

                   Круша

                 Фаворитка в еротичното изкуство заради формата си на женско тяло; съдържа витамини и йод. Салатата от круши на тънки резени, пресен пореч и белени орехи е любопитен начин, покрай някои други неща, за започване на еротична вечеря, защото може да се яде с ръце и чудесно ухае.

 

            Грозде:

            Нито една оргия, която държи на името си, не може да мине без зърна от грозде – плодът, свързан с насладата, плодовитостта, с Дионисий, Приап, Бакхус и всички други богове-веселяци в различните традиции, понеже от гроздето се прави вино, а без вино всеки опит за оргия се превръща в дружно скучаене....

                                              (Исабел Алиенде, "Афродита (приказки, рецепти и други афродизиаци)")

Поздрави и от мен за добрият избор. :)) Това е най-веселяшката книга на Исабел Алиенде, наистина е удоволствие за който обича да чете .:)))

да събудя тотално погрешни впечатления у аудиторията, трябва да ти кажа колко ужасно много те обичам:)
Това ми е неистово любима книга от години, чела съм я безброй пъти на английски...

нали:) поздрави!:)

с риск да довърша аудиторията - и аз! много:)
колкото до книгата - не мога да кажа, че е най-най-най-любимата ми книга на Алиенде, но със сигурност е най-жизнената. и определено на моменти ми идва да я пожелая точно заради "Афродита". иначе стилът на "Ева Луна" и "Къщата на духовете" е нечовешки. в един момент си мислех, че вероятно Алиенде е нещо като женският аналог на Маркес, ама не е съвсем така. Щото при Алиенде си я има типично женската чувственост (въпреки иронията). Маркес обаче е малко...мъъъничко по-оригинален разказвач. иначе откъм ирония ужасно си приличат. отплеснах се:) целувки!

много хубава идея е да публикуваш това.:)
а, от "като гореща вода за шоколад" можеш ли да качиш някоя рецепта?

е, прекалено кулинарно ще стане тук... накрая Звездев ще започне да пише коментари и обстановката като цяло ще се...хм...вграняса, така да се каже:)

и вкусното настроение

Еротично-вкусен пост ;) Благодаря!
п. с. Да се включа в дискусията на Исабел Алиенде - и на мен "Къщата на духовете" ми е любимата нейна книга, засега ;) Като прочета повече от останалите, може и да си променя мнението :)))

и ас благодаря:)
faerie - е, "къщата" си е класика, няма спор. "Ева Луна" звучи малко по...знам ли, май по-отковена:) поне на мен така ми се струва. а това за афродизиаците си е особено писание, доста весело и живо такова:) поздрави!

препоръчвам ти я. особено на теб. със сигурност ти отива и ще я харесаш

и официално благодаря за прекрасното четиво. вълшебна е.
ии...
ъъ...
много бих се зарадвала да се усмихнеш !
честно.

:) хъгс

neshto na men shte mi prepora4ash li a