Трябва да си призная, че откакто навъртях осемдесетина текста в блогчето си, започнах жадно да пресмятам в кой ли ден ще се случи юбилейният ми Постинг N100 :) Смешно е, но обръщам внимание на такива неща, радват ме. Някой би казал, че е признак на тежка патологична графомания:) Добре де, графоман съм...обаче кой тук не е поне малко, м? :) 
          Ох... Странно е, но още не съм решила как точно да изглежда 100-ият ми постинг (нищо, че от два месеца си го чакам да дойде на дневен ред), честна дума.  Ето един произволен вариант:
          Много ме впечатлява заглавието, което носи блога на  
boyoto- "Стана някак случайно". Ужасно точно изречение - убедена съм, че тук всеки започва случайно. После някои се отказват твърде бързо, на други им харесва и остават, трети се пристрастяват, четвърти започват да се променят и така... 
          Аз не правя изключение, при мен всичко стана убедително случайно. Стоях си една нощ пред компютъра с мисия да открия в Google част от "Хазарски речник" - ден преди това партньорът ми беше разказал за книгата и всъщност ме зариби (както често се случва да ми въздейства). Та търсех си нещичко от нея, защото още чаках да ми я доставят в една книжарница и така попаднах на блога на tessy - явно в някой свой текст e споменала "Хазарски речник". Доста ме учуди пространството - няколко минути скитах объркано през препратките от блогрол на блогрол и понеже съм схватливо същество (благодаря!), в крайна сметка проумях структурата на блога. Върнах се при tessy и четох много много от нея. После се изстрелях при boyoto (при това пак съвсем случайно:))) ) и поизчетох и него. Така че те са хората, които ме вдъхновиха. На следващата вечер си направих собствен блог и открих страничката с най-сантименталното си писание за всички времена - една.приказка.без.заглавие . Приказката е неприложима за пространството поради огромния си обем, но се радвам, че тя е първия ми постинг тук, защото наистина е безумно ценна за мен:) Освен нея, моето лично ТОП5 на текстове, с които се гордея са:
          разказ.с.мистичен.край  
          най-страстната.целувка 
          тя 
          ааа...Не!  
          без.дъх

       За да направя тази класация страшно дълго си разглеждах блога - изненадах се от себе си - харесах неща, които не съм смятала за кой знае колко успешни, а се разочаровах от други, които пък убедено считах за добри... Може би е просто въпрос на настроение:) Въпреки това си мисля, че ако има нещо, което да отличава блога ми и да го прави по свой си начин различно място, то това е, че на една страница се мъдрят текст за свирката (тоест, Свирката:) ), разказ с еротична вампирка, отнесено творение като "Стая в звук на дъжд", както и преразказ на жълт вестник:) Не знам дали съм добър автор, може би не съвсем, но реших, че определено съм интересна (отново благодаря!) :)
        Колкото до нечовешки добрите автори - трябва да кажа, че много често съм попадала на такива блогъри, за които с нездраво възхищение съм си помисляла "Никога, ама никога няма да мога така!" Нечестно е да изброявам имена, но ще кажа, че тук има поне 20 човека, които чисто и просто обичам, заради начина, по който умеят да пишат. Или са господари на думите, или просто като настройка ми влияят страшно силно. Обожавам ги - това е думата:)

         Иначе, ако ви е интересно, ето малко статистика:
        
        - Най-четеният и най-дискутираният ми текст е не.на.безопасния.секс (заради него бях и най-мразена, но и тогава и сега не бих съжалила, че просто съм разкрила гледната си точка);

          -най-харесваните ми писания като че ли са праскова и почти.насън

         - най-невероятният текст, който съм чела в това пространство е песен.на.песните от елени . Елени е и момичето, което чувствам най-близко до моето мислене, усещам се свързана по някакъв съвсем мистичен начин с нея, което си е доста странно, но пък приятно:)

            - коментарът, който ме трогна най-силно е на един не-блогър с кодово име John Smith или просто М. Той откри текст за себе си в блога ми и написа много хубаво послание, с което още веднъж ме подсети, че е най-невероятният тип, когото познавам:)

            - имам около 22 нежни текста и към 15 откровено смешни, както и 8 преписани приказки, всичките на Фани Пейчева, с което също се гордея и точно 1 (словом - едно) стихотворение, което ми помогна да проумея, че за творене на поезия просто не ме бива, иначе я ценя много :) Останалите ми писания са неопределими, сериозни, откровени и въобще какви ли не - пълен хаос:)

           О-о-о.... Я стига! Все едно се взимам насериозно:) А не се:) След всички тези излияния, май е  по-добре да почерпя с една песен: