Събуди се със странна дума в устата. "Дума, заседнала в гърлото й" звучи като подходящо клише за ситуацията, но истината е, че шантавата дума не беше точно в гърлото и определено на създаваше усещането да е заседнала. "С дума на върха на езика" също не е съвсем вярно, но може би повече се доближава до истината. Думата си стоеше някъде върху езика й, не точно на върха му....хм...като че ли там, където се поставят хапчетата, преди да ги преглътнеш.
       Тя преглътна. Даже няколко пъти. И вода пи. Ама думата не се даваше. Нямаше никакво желание да преминава през гърлото й и после кой знае накъде из вътрешностите на тялото. Харесваше й да си е просто дума в устата и толкова.
       Това вече я накара да се замисли за думата. Беше неизбежно. 
       Ако подозирате, че всичко това е някаква сдухана метафора за обида или псувня или нещо по-скоро негативно - грешите! Просто вид сутрешно състояние. Някои се събуждат със сън, заседнал в мислите, защо пък тя да не се събуди с дума, прилепена към езика?
       Това ОК, обаче думата беше супер странна. Определено нечувана дума. Имаше по-скоро китайско звучене - някак двусрична. Нещо като "Шао Лин", но в никакъв случай точно "Шао Лин". По-скоро "Ччао Ли". Или "Чхао Ши"... Но едва ли е на Шангри Ла :) 
       Сега е избледняла, сутринта беше далеч по-ясна и категорична, обаче от многото търсене из Google някак се оплете. Поразми се, така да се каже.
       Във всеки случай не беше просто съчетание на звукове или букви. Трудно е да ви убедя, че дума, на която никой не знае значението, е наистина дума, а не съчетание от звуци, но така си беше, честно!
      Нещо като "спунк" на Пипи, ама не толкова предметно. Това на моята героиня беше по-скоро дума-състояние. Тоест, повече прилагателно, отколкото съществително. И източно! Не че се правя на ексцентрична с китайския привкус на думата, ама така звучеше...какво да направя.
        Изми си зъбите. Думата само се вкопчи по-яростно в езика й и стоически не помръдна оттам. 
        Взе си душ. Думата се поотпусна и спокойно се излегна в устата й.
        Докато се гримираше дори я каза няколко пъти на глас. И това не я помръдна. Само малко се разсмяха - и тя и думата. Вероятно, защото и двете осъзнаха, че звучат смешно:)
         Google (който вече споменах) оплете малко нещата. Което идва да покаже, че не винаги Google е полезен. По-скоро е разконцентриращ, проклетникът.
         Сега излизам да си търся думата. Тоест, да й търся (на героинята, нали) думата. Всъщност, смисъла й. Или значението - все същото. Нещо позитивно е, ама не съм го чувала. Трябва да му се натъкна някак - на лице или кой знае къде