Имам един мъничък ритуал преди да заспя. Всъщност, едва ли е точно ритуал, по-скоро някакъв смешно упорит навик. Затварям си очите и зачаквам усещането, че плавно се откъсвам от будното си състояние и се пренасям нанякъде. Същевременно се опитвам да удържа мисълта си възможно най-дълго. Разбираш ли, интересно ми е да уловя момента на заспиването си. Доста наивно и жалко желание, дори невъзможно, но ми е важно да опитвам.
           В началото през деня не можех да си спомня самия ритуал. Минаваше ми по някоя мисъл, че снощи в леглото като че ли съм чакала да уловя нещо, но така и не успявах да се сетя какво. Припомнях си едва нощем, в поредния опит, преди да заспя. От наниза повторения постепенно свикнах да познавам ритуала си, живея си с него, вече не го забравям дори и денем, но това все още не го е направило по-успешен.
             Опитвам да хвана мисълта си като някакво угасващо осезание. Знам, че звучи налудничаво, но ми е трудно да го обясня. В крайна сметка се съсредоточавам в самата мисъл - особено е. Нощем със затворени очи ми се струва, че долавям лъкатушещите й извивки, хващам я как се прелива в различни посоки. Виждам като на екран петнистите й шарени фигури. Приличат на ефектите от онази програма за слушане на музика - сещаш ли се - едни променливи петна. Но знам, че съм будна. На моменти проверявам като отварям очи и фигурите рязко отстъпват назад, за да видя очертанията на познатата стая в тъмнината. Това ме ядосва. Очаквам стаята да е изчезнала и най-сетне да съм хванала съзнателно кадър от сън.
               Това няма нищо общо със събуждането и усещането, че си сънувал. Има сънища, които помня прекрасно от спомена за тях през настроението, което са ми оставили, но това е съвсем друго. Важно ми е да хвана потапянето в съня - без да го контролирам, само да си го наблюдавам ясно. Трябва да има нещо близко и страшно познато в това, нещо спонтанно, механично и съвсем безволево - като движенията, които правиш под душа, например. Нещо обичайно е, нали спя всяка нощ... Изглежда някога, много отдавна, съм привикнала така, че да забравя движенията на съня. А те, в края на краищата, би следвало да са си мои движения, защо не успявам да ги уловя... И въобще, какво е да заспиш?