Идеята е открадната от разказа "Осмата нощ" на Георги Господинов. Обяснявам накратко - това е списък на звуците, които, в случай, че тръгна да оглушавам безвъзвратно, непременно трябва да запечатам в съзнанието си. Това са шумовете, които не бих могла да си позволя да изгубя, просто защото ще ми липсват пагубно. Още по-накратко - това са най-ценните ми звуци:

        гласовете на любимите ми хора

        съскане на цигара между пръстите

        дишането на любовник в ухото ми

        нощни капки дъжд по стъклата

        сигнала на телефона ми за получен смс - той е "Keep It" на Gravity Co и всъщност не звучи много чисто, но си го свързвам с нетърпението от ненадейно получен смс

         звук от целувка

        Бохемската рапсодия на Куин, "Only When I Lose Myself" и някакви испански китари без конкретни претенции

         движението на живота в нечий пулс

         мъркане на котка

         моето мъркане, когато ми е хубаво

         пукане от пламък на свещ

         лампичките на коледната елха

         хрускане на ябълка

         пак мъжко дишане, този път, когато правя фелацио

         стъпки върху есенни листа