Миналата нощ за първи път и аз да открия някаква моя си причина против новите технологии. Без малко да кажа еволюцията, ама се спрях навреме:)
          Та миналата нощ зяпах снимки. От онези хартиените, дето се подреждаха в албумчета или поне прилежно се сортираха в кутии. Преди това бях на бала на братовчед ми (суперготин абитуриент - рошав, зеленоок и някак небрежно стилен - абе...пич) и после се вдъхнових да си изровя снимките от моя бал. Само че докато стигна до тях, премолитвих още поне 15 албума. Винаги става така с тези старите снимки. За това ми е болката (терзанието, негодуванието и тихия протест) - откакто започнахме да се щракаме с цифровите апаратчета, приключи ерата на хартиените снимки и 15-те премолитвени албума... 
         Снимките на компютъра са ми едни такива нереални. Не е като да си изгубиш вечерта, разглеждайки ги. Поне за мен не е. Вярно, че и тях можеш да си ги извадиш на албумче, ама кажете ми кога последно сте се сетили да занесете във фотото CD със снимки, които и без това вече сте разгледали на компютъра. Ако сте го правили скоро, значи аз съм сбъркана, разпиляна и в момента мрънкам съвсем без основание...
         Иначе хартиените снимки обикновено ми идват някак меланхолични, но умерено и даже приятно. Миг на хартия или чиста проба спомен. С тези на компютъра меланхолията не е същата, даже хич я няма. Не защото са по-отскоро...а може и затова да е, не съм сигурна.
          Албума от бала... Боже, тогава бях толкова убедена, че съм перфектната абитуриентка, а в момента ми идва да си плесна един шамар, заради неподходящата прическа и прекалено силния грим. Исках да съм с пусната коса (което е добре), само че начупена на поразрошени вълни (което вече никак не е добре, поне в моя случай, не ми отива просто). Снимки с кавалера ми Пламен, за когото бях много горда, че съм го прикоткала, защото вечерта се оказах единствената с 30-годишен батко и гледах надуто невръстните си съученици. Така гледам и на снимките - утвърдена геронтофилка:)
            Друг албум - от Германия. Имах мисия да изснимам поне 2 ленти. Изснимах ги. С приятелката ми Гери очевидно сме обиколили всички човечета-символи на Хамбург - имаше такива почти на всяка пряка. Приличат на коминочистачи, с огромни цилиндри и облечени по различен начин. С едно от тях съм се снимала в такава страстна поза, сякаш ще го изнасиля веднага след фотосесията:) И също - тъжните красиви катедрали. Бяхме се качили на една от тях с висока страшна площадка отгоре и докато се борех със страха си от височини, Гери нащрака Хамбург от всички страни.
           Една хижа. Не помня къде, но съм била в 7-8клас, защото съм доста пълна девойка с тийн-комплекси, крещящи от снимките. С Ичо, наистина най-добрият приятел, който съм имала (така ми липсва..), караме ски. Снимали са ни, след като почти се бяхме изгубили по една пътека и на снимката ни идва да се разревем от облекчение, че сме намерили хижата, преди да се стъмни. С него все се губехме. Oще от деца. Не знам как го правехме, но ни идваше отръки.  
           Друга снимка: играем на реми с Ичо и баща му и или съм сърдита, или пак комплексирана, но гледам адски мрачно. Типично тийни. Ичо се смее и е с бежовия си пуловер.
            Него го има на всяка втора снимка от детството ми. Дядо ми ме/ни снимаше постоянно. Още го има огромният шкаф у тях, натъпкан с кутии от фотохартия, преливащи с мои снимки.
             На една от тях карам детско колело, ухилена, тригодишна и много дългокоса. С пионерската връзка на баща ми около вратлето. Бях влюбена в нея и постоянно държах да ми я връзват. Доста тъпо, ама всеки си има някакви странности:) Ичо е отзад, спрял си е колелото встрани и се рови усърдно в една купчина пясък.
           Снимките от 4-ия ми рожден ден, на които съм с червено костюмче  и приличам на кукла. Една велика снимка - посрещам Ичо на входната врата и демонстративно съм издала лице напред, чакайки да ме целуне. Той държи букетче горски карамфили, гледа озадачено, а ръката на майка му го натиска по бузата, за да вземе да ме разцелува най-после. Чак си е изкривил личицето от инат, ама не се дава:)
           Разни морски снимки. Горски снимки. Планински снимки.
           Една от Несебър, където съм с прозрачна дълга рокля и гледам влюбено. Класическа романтика. 
          Съученички от началното училище. Съученици от гимназията. Разни други приятели. Едно унгарче, с което се бяхме запознали на морето. Казваше се Габор и, бога ми, има доста тъповата физиономия, а много го харесвах.
          На друга снимка съм общо-взето голяма и секси. Карам блъскаща количка и полата ми се е качила до ушите, но позирам професионално.
          На следващата - малко преди да повърна, слизайки от гадна люлка-въртележка.
          С майка ми пием коктейли. Очите ни са изразително червени.
          На друга съм дете, държа спринцовка и се глася да бия въображаема инжекция на баща ми. Явно го гъделичкам, защото се превива от смях, а той, милият, е много зле с гъдела.
           А, не! Ще си събера всички снимки от компютъра и ще ги дам да ми ги извадят на албумчета. Днес...евентуално утре