Тази нощ ме хвана за ръката и ме заведе на края на света. На онова невъобразимо и невероятно място, което винаги носиш със себе си. Където нощният мрак ухае на треви и звуците са толкова различни и тайнствени. Докоснах тревата, погалих се в нея и косите ми попиха аромата й. Усетих всичко на леки прелитащи частици от мислите ти. Не знам дали бях нереална, не знам дали ти беше, но заспах съвсем истински сгушена в омаята на чудното място и ми беше безкрайно хубаво. Сигурно защото си вълшебник