Носих синините цяла седмица. Обичам такива знаци по кожата си. Като недвусмислени следи, че е бил толкова навътре в мен, та чак е избил по повърхността ми.
          *
                    *
      *
          Невъзможно силен, бавен, хлъзгав... И внезапно рязък, почти болезнен. Сякаш ме превзема хиляди пъти, без да е ясно дали все някога ще се предам.
          Телата ни са вкопчени в някакво пространство, лишено от разстояния. Спирам да дишам, просто се отказвам, защото е сграбчил дъха ми и го е захвърлил в някой ъгъл на стаята при пръснатите дрехи. Зърната ми трептят болезнено между пръстите му. На тях също остави отпечатък - тънка червена драскотина от нокти върху лявото.        
            Погълнал ме е в най-изпиващата целувка на света. Ближе езика, небцето, зъбите ми. Притиска ме така, че усещам как всеки момент ще ме попие през кожата си. Вероятно ще изчезна. Подкожно.
           Косата ми боли. Заравя ръцете си в нея, на тласъци опъва кичурите и впива пръсти в шията ми. Като вампир.
            После внезапно става нежен и ме гали. Дланите му свирят по гръбчето ми. Почти не се движим. Завил ме е с тяло и е потънал дълбоко в мен. Мисля че предпочитам света да свърши, отколкото да го пусна някога. Стисвам го в себе си. Смеем се и ближем лицата си. Гризе носа ми, аз дъвча ухото му. Езикът ми затъва; ще влезя в главата му и ще му науча тайните.
            Дъхът му топли шията ми. Свисти. Затварям очи, представям си го вътре в себе си. Казвам му.
            -Как си го представяш?
            -Притиснат в стените на тъмнорозов тунел. Влажно му е. И топло. Обгърнала съм го и го галя в дълбокото.
            -Колко дълбоко?
            -Страшно дълбоко. Невъзможно почти.
            Тласък.
            Ръцете му оставят следи върху кожата ми. Гледа ме. Единственият мъж на света, който може да се люби с отворени очи, за да не ме изпусне от поглед. През цялото време. Зениците му, огромни и тъмни, са черни дупки. Поглъщат

е в дълбоко еротично настроение а?:)

Боже, имам чувство, че докато го четох го съпреживявам... страхотно е... и ми се прииска и на мен такъв мъж и такива емоции...

Нека до +безкрайност да остане точно така!!!
Поздрави за теб и любовта ти!

е, то си ми е обичайно състояние:)))

мерси, ама не му давам номера!:-Р
шегувам се, цунк!:)

ей, благодаря ти, много хубаво пожелание:) и на теб поздравки!

гледай хората какви неща пишат и изпитват, пък аз съм с температура. хаха. Айде поздрав и да не се отърваш от такива преживелици;)

Много изящно, най-страстното...

Великолепно. И изживяване, и текст...

ай...май има някакъв циганско-летен грип, около мен са се натръшкали една дузина познати... ама ти чай си свари от тинтява, топъл го пий да те сгрява или поне вземи фервекс...
мерси ти за суперското пожелание, да ти се връща като оздравееш:)поздравки

благодаря ти, Стеф:) много са ми ценни комплиментите от теб. целувки!!!

приеми публичното ми обяснение в любов :)
това е много красиво обаче...
обичам...

аааахххх тииии, чудоооовииище такова :))))))))

:))) ама то...и аз такова...обичам си те, де:)
целувки!

аз?...moi? чудовище? неееееее...:))))

айде от изпод твоите пръсти пожелано в незнам на кой точно пред очите да се появи пожеланието, че да вземе да се сбъдне. хехехе. иначе чайовете са налице и ей така за протокола едно потупване по виртуалнто ти рамо, защото си фен и пишеш яко. (Брей, не съм по спортовете и незнам откъде точно ми дойде на пръстите тоя "фен", но схващаш идеята.) Enjoy!

Да, добър текст.

ще се сбъдне, поназнайвам я оклумантиката:)

ок, мерси

и ми е зелено,зелено....
:))

:)))

На новата снимка си много грозна :-)

думите ги владееш ти, ама снимков мат'риал пусни... нали знаеш - a picture is worth a thousand words.
мъжете сме визуални създания, не емоционални като жените.
особено този розовия тунел ми се ще да го видя на картинка ;-)

изчервих сее :p