Знам за какво си помисли, но не е това. Обърни посоката - имам предвид дните на живота, а не онези до смъртта.

       Странното е това, че и в двата случая статистиката е еднакво плашеща. Май статистиките винаги са такива, сякаш са измислени, за да стряскат. А може и да страдам от най-елементарен предразсъдък и статистиките да са си статистики, дните - дни, а аз да драматизирам излишно. Anyway...

       Исках да кажа просто, че си преброих дните. Досегашните. Изплагиатствах чистосърдечно идеята от един приятел, който си ги е преброил миналия ден и даже е озаглавил разказ с броят им (забавното е, че за да бъде актуален разказът, оттук нататък ще трябва да сменя заглавието му всеки ден:))). Няма да можеш да прочетеш разказа му, защото той е от онези пишещи, които за нищо на света не искат да си направят блог. Но е хубав. И освен това искрен.

      И така - живея в личния си 9568-ми ден. От него ми остават приблизително час и половина, но дотук се очерта като нелош, даже приятен. В 9568 си ден се чувствах хубава, беше ми приятно топло, а след 19h и симпатично хладно. Помислих си повече хубави, отколкото лоши неща и даже подарих цвете (защото така се случи). Късметът с кафето ми гласеше простичко "късмет", което винаги ме е забавлявало. Освен това измислих нещо хитро, което може и да стане, а може и да не стане, но каквото и да е, ще бъде ясно в 9569-мия ми ден. То е само хрумка и не е важно, но ме възгордя моментно, затова му отделям внимание. А и означава, че освен хубава, днес съм се чувствала и умна, което ме прави чудно позитивен човек (мерси!:) ). Освен това днес  веднъж ми се прииска да целуна един човек (около 19h). Странното е, че си преброих дните сравнително навреме, за да имам предвид, че 10000-ия ми ден наближава и да опитам да не пропусна да го забележа.

      Ти до кой ден си стигнал?