Омешах си две морета в стъклена купа с много искрена прозрачност. Вече имам хаос от миди и солени моменти за гледане и ровичкане. Плюс дузина щипки пясък. Никога не изтръсквам полепналите с песеъчинки миди, после, като си изсъхнат, сами ръсят пясъци от небрежни мисли в купичката.
              
              Първата морска вечер с гръмкия порой и сивомрачната гледка от терасата на хотела. Едно смутено кафе. Барчето с нарисувания папагал. И бурята става на слънце, сивото - жълто, а локвите - прекрасна мишена за сандалите на щастието ми.

               Безжалостно откраднатата бяла мида от някакви ентусиасти, дето си строяха замък с готини, вероятно собственоръчно донесени от много дълбокото миди на плажа. Обаче не разбрах. "Я, каква хубава мида!" - и си я взех. Сърдитите физиономии на първооткривателите ми се явиха чак в следващия кадър. Не ме беше много срам:)))

                 О, не, няма да си измия солта по кожата този следобед. А пък в косата си ще омотая водорасло, ако искаш да знаеш!

                Шепата рапани. Крайбрежната част в стария Несебър с шумните гларуси. Там се събират много рапани. И охлюви също.

                 Палякът от главната улица, дето вади гащи изпод полите на минувачките и наистина е готин. Вярно, че има нещо общо със Стивън Кинг, но пък никаква допирна точка с тъжните клоуни от по-скучноватата лирика. Като го погледаш веднъж, всеки следващ път много внимаваш да не изникне някъде зад теб.

                Розови, почти прозрачни, фини като нокет. Евентуално оранжеви.

               И Рисувачът на планети, който и да иска, никога няма да нарисува две еднакви вселени от шарени спрейове, коленичил на улицата.

              И пустият плаж след Созопол в следобеда, в който вълните са от бял приятно тръпкащ страх. Морски шамари по дупето и заливки от смях. Черни класически миди, мирис на нещо дълбоко.

               Момчил Николов на плажа. Убийствената еротична сценка в "Горният етаж". Дали прави такъв секс, какъвто може да разкаже? Страшно горещ пясък. Влажна...хавлия.

              Фокусопродавецът с табелка "Продавам световноизвестни фокуси и магии" или нещо такова. Тази година го няма никакъв. Много му беше голяма позьорската брада; сигурно е натежала съвсем и го е спънала. С чудесии не бива да се търгува в края на краищата.

               Парчета седеф за повече блясък.

               Приказливата котка.

               И умната котка. Идва заедно с поръчката. После отива при някой друг. Естествено, че е много красива. Иначе нямаше как да бъде едновременно егоист и просяк.

                 Момчето с коктейлите, дето ме било помнело. Александър е коктейлът, защото ги обичам сладникави. Момчето не знам как се казва.

             Приказно-кичозната стена-фонтан, до която винаги се снимам. Имам и миди на снимка. В кутийка от цигари в ръката ми.

              Охлюви. От Созопол. И няколко от малките градински - от един храст близо до плажа. Мисля че имам право да ги обявя за морски. Все пак са виждали морето.

               Наистина са ми много. Мидите. Трябваше да да си купя още една купичка днес. А по-нататък ще събирам още пак наистина много миди и ще си подреждам моментите. Някога ще открия, че съм напълнила всички възможни чаши, вази и подобни из къщи и пак имам за пълнене. Лошото е, че тогава ще се наложи да пия студен чай в шепи