Постинг
15.09.2009 22:02 -
аз съм холи и стъпвам леко
Автор: trevistozelena
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2710 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 16.09.2009 11:38
Прочетен: 2710 Коментари: 6 Гласове:
7
Последна промяна: 16.09.2009 11:38
Стоя и си изпушвам мислите и други там пълнежи. Казват, че е нездравословно занимание. Не съм сигурна кое по-точно - цигарата или общата настройка???
Моите си неща се пръскат наоколо. А уж бяха подредени в картотеката. Сега обикалям след тях и се опитвам да си ги натъпча отново в джобовете.
Шепи от настроения.
Хотелски стаи. Две бяха много хубави, а в една имаше картина с гъба. Плюс апартамент и нощна пеперуда, довтасала отнякъде и кацнала на пердето. От всички други пеперуди винаги ме е било страх. Онази ми е любима.
Кафе от студена вода. Без захар. На терасата. Сутрин и бяла хавлия. Поляна и котки. Мятам им картофените си солети отгоре:
-Това място е много хубаво
-Пак ще ни бъде хубаво
И друга тераса. По-предишна. Без хавлия. С дъх в шията и ръце, които са ми прегърнали талията. Гола. София се изнизва под краката ни в колите си.
Шишето с мента. Не, не я пия разредена. Пия я като селските дядовци в кръчмата - ужасно сладникава. Членът му лепне - захарна пръчка:)
Най-горещият ден от едно лято. Хора падат от жега. Завили сме се през главите и сме се оплели. Климатикът жужи. Аз също.
-Хубава си като излизаш от банята.
-Мога да ти гледам на Таро. Винаги познавам.
Картите са пръснати по леглото. Смея се и чета от книжката значенията на картите. Няма по-съвестна гледачка от мен.
-Вкусът на ябълката по устните ти. Знаеш ли как се усеща
Говори, говори, говори... Сам не се хваща, че е започнал да размахва пръст поучително. Накрая не мога да се сдържа и избухвам в смях. Да, бе, знам, че е от тревата
И онзи слънчев град. Любимият ми. Пейката в парка. "Закуска в Тифани" от книжарничката.
Аз съм Холи и стъпвам леко
Моите си неща се пръскат наоколо. А уж бяха подредени в картотеката. Сега обикалям след тях и се опитвам да си ги натъпча отново в джобовете.
Шепи от настроения.
Хотелски стаи. Две бяха много хубави, а в една имаше картина с гъба. Плюс апартамент и нощна пеперуда, довтасала отнякъде и кацнала на пердето. От всички други пеперуди винаги ме е било страх. Онази ми е любима.
Кафе от студена вода. Без захар. На терасата. Сутрин и бяла хавлия. Поляна и котки. Мятам им картофените си солети отгоре:
-Това място е много хубаво
-Пак ще ни бъде хубаво
И друга тераса. По-предишна. Без хавлия. С дъх в шията и ръце, които са ми прегърнали талията. Гола. София се изнизва под краката ни в колите си.
Шишето с мента. Не, не я пия разредена. Пия я като селските дядовци в кръчмата - ужасно сладникава. Членът му лепне - захарна пръчка:)
Най-горещият ден от едно лято. Хора падат от жега. Завили сме се през главите и сме се оплели. Климатикът жужи. Аз също.
-Хубава си като излизаш от банята.
-Мога да ти гледам на Таро. Винаги познавам.
Картите са пръснати по леглото. Смея се и чета от книжката значенията на картите. Няма по-съвестна гледачка от мен.
-Вкусът на ябълката по устните ти. Знаеш ли как се усеща
Говори, говори, говори... Сам не се хваща, че е започнал да размахва пръст поучително. Накрая не мога да се сдържа и избухвам в смях. Да, бе, знам, че е от тревата
И онзи слънчев град. Любимият ми. Пейката в парка. "Закуска в Тифани" от книжарничката.
Аз съм Холи и стъпвам леко
