Прочетен: 7822 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 13.05.2011 10:42
*
*
*
(...)Та значи чаках тази книга наистина дълго време. От вчера тя вече е в ръцете ми, което се оказа сложна за овладяване ситуация... Сега трябва да реша неизбежните въпроси на каква светлина да започна да я чета и с какво върви най-добре. Простете удивителните, но - червена е! На един от ужасно любимите ми писатели е!!! Не, не мога да си позволя небрежност. В края на краищата и аз си падам малко така ценител на удоволствията в този живот. Освен това ужасно бързам да напиша този текст, преди да съм започнала книгата. Защото... Защото така искам! И пак простете удивителната, но как да ви кажа...възможно е да има още.
Казват, че е книга за любовта. Донякъде ми се струва, че ще бъде и книга за смъртта – неизбежно е да пишеш за едното, без да намесиш другото. Основното обаче е, че тя има свойството да връща мигове от собствения ви живот, които смятате, че сте изпуснали - онези, специалните...
Откъде мога да знам това ли?
Ми, интуиция, копеле.
Добре, бъзикам се; истината е, че в последната седмица преди излизането на “Машините” препрочетох за негиброявече кой път “Кръглата риба” и “Горният етаж” (...), това, което се оказа най-знаково за мен обаче, е кратък текст, който авторът пусна във фейсбук. Там се заявява:
“Написах тази книга и я озаглавих “Машини за любов” заради мечтите, копнежите и любовта, които оставяме да се изплъзнат, защото изглежда прекалено лесно да бъдат уловени (...) След почти хиляда страници, десетки герои и сюжетни линии, стотици възможности, между които писателят избира, съм сигурен, че литературата е паралелен свят и симулация на Живота. В тази симулация понякога можем да срещнем самите себе си. Такива, каквито сме били, или такива, каквито ще бъдем.
Ние, повредените машини за любов...”
Аз мисля, че точно тук би било твърде дебилско да обяснявам защо става така, че писането на Момчил влиза подкожно. Просто го може това, то дори не е някакво следствие от любимите му психодрами, с които се заиграва в сюжетите си. Знам ли... Много ясно, че нищо не знам! Освен евентуално усещането, че веднъж на 1000 прочетени автори може да ти се случи точно такъв див манипулатор, който да те покани на среща със самия тебе си в своята собствена книга и и двамата да сте наясно още в предисловието, че ще се получи. Чак са малко страшни тези машини за любов... обаче, вижте, когато ви обещават формулата “Аз съм Ти”, най-добре я опитайте. Тъпо е човек да пропуска възможните си отражения.
Освен това вие можете да прочетете тази книга просто за да сте в крак с нивото на българската литература напоследък. Да, то е силно хай, честна критическа! Някъде из гугъл някой даже беше сравнил стила на Момчил Николов с този на Уелбек, в резултат на което взех че прочетох Мишел Уелбек заради Момчил, а не обратното (това е факт!). После леко не се съгласих, ама това е друга бира... въпрос на остатъчен вкус в рецепторите, не на талант. По-важното е, че е възможно да потърсите “Машини за любов”, защото сте чели предишните книги на автора и сами знаете на какво е способен. Или понеже сте попаднали на онзи червен клип с басовия глас и непременно държите на среща с прелъстителя в него. Възможно е какво ли не, откъде да ви знам що за типажи сте...Това, което аз бих ви предложила обаче, е да прочетете книгата заради самите вас, заради единиците и нулите в живота си. Виждате ли, на корицата има ангел с човешко сърце, съставено от единици и нули. Смразяващо просто е – извън единиците и нулите този свят е съвършено празен; извън човешкото сърце това съществуване е тотална пустота. Как обаче стоят нещата, ако най-дълбоките ви желания, интуицията, въображението получат шанс да пренаредят конфигурациите? А ако случайно са закодирани точно в тази книга?
Или не съвсем...
Не знам – казах ви, не съм я чела; повтарям се – не ви познавам... само предполагам, че в живота ви има поне една нула, която много би ви се искало да видите като единица поне за миг. Не гарантирам, но ми изглежда твърде възможно тъкмо машината за любов да има бутон риплей за вашия случай. На някоя страница.
А останалото е нечовешки добър стил. Знам си го от опит и злоупотреба с другите писания на автора.
И още:
Игра на възприятия.
Дълбочини.
Провокации.
Велика ирония...
Песен на Radiohead!
Ако книгите на Момчил непременно трябва да имат някакъв аналог, за мен това би била по-скоро песен на Radiohead. Хем мъдра, хем красива, хем от време на време малко тъжна... Хем една определена, в която през цялото време се пее за избледняването на този свят, за размазващите се контури на реалността, за смъртта във въздуха, който поемаме всеки миг, въобразявайки си, че така живеем. Същата тази песен накрая завършва с думите: «Потопи душата си в любов».
Така че – immerse your soul in love, копеле. За да не бъдем всички повредени машини за любов. Струва ми се, че това е Мантрата.
(6 май, петък)
“Машини за любов” вече ви очаква в книжарниците. И, да, наистина има ангел с голямо човешко сърце на корицата, съставено от единици и нули, което, съгласете се, е много хубаво.
P.S: Прочетох я. Тази книга е машина за любов.
Хвалъ за такъви ПиАр-и
(шегувам се)
БЛАГОДАРЯ!
Лека!:))
И мен са нападнали някакви единици и нули, но това - само след прочит в блога ми.)))
благодаря ти! целувки
28.05.2011 02:03
благодаря за споделените емоции!
напиши после!