Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.05.2011 22:26 - машини за любов
Автор: trevistozelena Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6124 Коментари: 13 Гласове:
25

Последна промяна: 13.05.2011 10:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

   *
*    
           *
image

(...)Та значи чаках тази книга наистина дълго време. От вчера тя вече е в ръцете ми,  което се оказа сложна за овладяване ситуация... Сега трябва да реша неизбежните въпроси на каква светлина да започна да я чета и с какво върви най-добре. Простете удивителните, но - червена е! На един от ужасно любимите ми писатели е!!! Не, не мога да си позволя небрежност. В края на краищата и аз си падам малко така ценител на удоволствията в този живот. Освен това ужасно бързам да напиша този текст, преди да съм започнала книгата. Защото... Защото така искам! И пак простете удивителната, но как да ви кажа...възможно е да има още.

 

 Казват, че е книга за любовта. Донякъде ми се струва, че ще бъде и книга за смъртта – неизбежно е да пишеш за едното, без да намесиш другото. Основното обаче е, че тя има свойството да връща мигове от собствения ви живот, които смятате, че сте изпуснали - онези, специалните...

Откъде мога да знам това ли? 
            Ми, интуиция, копеле.
Добре, бъзикам се; истината е, че в последната седмица преди излизането на “Машините” препрочетох за негиброявече кой път “Кръглата риба” и “Горният етаж” (...), това, което се оказа най-знаково за мен обаче, е кратък текст, който авторът пусна във фейсбук. Там се заявява:

            “Написах тази книга и я озаглавих “Машини за любов” заради мечтите, копнежите и любовта, които оставяме да се изплъзнат, защото изглежда прекалено лесно да бъдат уловени (...) След почти хиляда страници, десетки герои и сюжетни линии, стотици възможности, между които писателят избира, съм сигурен, че литературата е паралелен свят и симулация на Живота. В тази симулация понякога можем да срещнем самите себе си. Такива, каквито сме били, или такива, каквито ще бъдем.

            Ние, повредените машини за любов...”

           

            Аз мисля, че точно тук би било твърде дебилско да обяснявам защо става така, че писането на Момчил влиза подкожно. Просто го може това, то дори не е някакво следствие от любимите му психодрами, с които се заиграва в сюжетите си. Знам ли... Много ясно, че нищо не знам! Освен евентуално усещането, че веднъж на 1000 прочетени автори може да ти се случи точно такъв див манипулатор, който да те покани на среща със самия тебе си в своята собствена книга и и двамата да сте наясно още в предисловието, че ще се получи. Чак са малко страшни тези машини за любов... обаче, вижте, когато ви обещават формулата “Аз съм Ти”, най-добре я опитайте. Тъпо е човек да пропуска възможните си отражения.

            Освен това вие можете да прочетете тази книга просто за да сте в крак с нивото на българската литература напоследък. Да, то е силно хай, честна критическа! Някъде из гугъл някой даже беше сравнил стила на Момчил Николов с този на Уелбек, в резултат на което взех че прочетох Мишел Уелбек заради Момчил, а не обратното (това е факт!). После леко не се съгласих, ама това е друга бира... въпрос на остатъчен вкус в рецепторите, не на талант. По-важното е, че е възможно да потърсите “Машини за любов”, защото сте чели предишните книги на автора и сами знаете на какво е способен. Или понеже сте попаднали на онзи червен клип с басовия глас и непременно държите на среща с прелъстителя в него. Възможно е какво ли не, откъде да ви знам що за типажи сте...Това, което аз бих ви предложила обаче, е да прочетете книгата заради самите вас, заради единиците и нулите в живота си. Виждате ли, на корицата има ангел с човешко сърце, съставено от единици и нули. Смразяващо просто е – извън единиците и нулите този свят е съвършено празен; извън човешкото сърце това съществуване е тотална пустота. Как обаче стоят нещата, ако най-дълбоките ви желания, интуицията, въображението получат шанс да пренаредят конфигурациите? А ако случайно са закодирани точно в тази книга? 
              Или не съвсем...
              Не знам – казах ви, не съм я чела; повтарям се – не ви познавам... само предполагам, че в живота ви има поне една нула, която много би ви се искало да видите като единица поне за миг. Не гарантирам, но ми изглежда твърде възможно тъкмо машината за любов да има бутон риплей за вашия случай. На някоя страница.

 

            А останалото е нечовешки добър стил. Знам си го от опит и злоупотреба с другите писания на автора.

            И още:

            Игра на възприятия.

            Дълбочини.

            Провокации.

            Велика ирония...

Песен на Radiohead!

Ако книгите на Момчил непременно трябва да имат някакъв аналог, за мен това би била по-скоро песен на Radiohead. Хем мъдра, хем красива, хем от време на време малко тъжна... Хем една определена, в която през цялото време се пее за избледняването на този свят, за размазващите се контури на реалността, за смъртта във въздуха, който поемаме всеки миг, въобразявайки си, че така живеем. Същата тази песен накрая завършва с думите: «Потопи душата си в любов».

Така чеimmerse your soul in love, копеле. За да не бъдем всички повредени машини за любов. Струва ми се, че това е Мантрата.

                                                              (6 май, петък)

Машини за любов” вече ви очаква в книжарниците. И, да, наистина има ангел с голямо човешко сърце на корицата, съставено от единици и нули, което, съгласете се, е много хубаво.

                                                                  

P.S: Прочетох я. Тази книга е машина за любов.



Тагове:   lovemachines,


Гласувай:
25
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. evrazol - Предполага се че описанието е по...
10.05.2011 22:57
Предполага се че описанието е по-лошо от самата книга /Обратното ми звучи нелогично/ А щом описанието грабва, вероятно книгата наистина си заслужава.
Хвалъ за такъви ПиАр-и
цитирай
2. trevistozelena - evrazol
10.05.2011 23:03
чукча читател, чукча не писател ...и пиар даже не е съвсем:)
цитирай
3. tit - Вярвам Ви!:)
10.05.2011 23:08
цитирай
4. trevistozelena - tit
10.05.2011 23:11
вярвай и всичко ще бъде наред :)
(шегувам се)

БЛАГОДАРЯ!
цитирай
5. tit - Не знам дали ще бъде наред,
11.05.2011 00:08
но помага!:)
Лека!:))
цитирай
6. magicktarot - Поздравления за представянето!
11.05.2011 09:06
Грабва и е много увлекателно! Запалих се.:)
цитирай
7. trevistozelena - magicktarot
11.05.2011 10:30
благодаря ти:)
цитирай
8. babaelenica - Почувствах се закодирана по някакъв начин
13.05.2011 10:33
Страхотно представяне!
И мен са нападнали някакви единици и нули, но това - само след прочит в блога ми.)))
цитирай
9. trevistozelena - baba(?)elenica
13.05.2011 10:50
нападнали са те - спор няма:) ами immerse your soul и от време на време на поспивай все пак:)
благодаря ти! целувки
цитирай
10. анонимен - :)
28.05.2011 02:03
много силна рецензия ...
цитирай
11. trevistozelena - анонимен 10 :)
28.05.2011 16:34
радвам се че ти харесва... и благодаря също така
цитирай
12. piccola - ех Тревиста,
20.06.2011 08:15
така ме зариби с написаното на един дъх, че сега трябва да търся някой да ми я купи и прати.....но явно ще си заслужава. ще пиша като я прочета!
благодаря за споделените емоции!
цитирай
13. trevistozelena - piccola
01.07.2011 14:33
заслужава си, ще видиш :)
напиши после!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: trevistozelena
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2384997
Постинги: 344
Коментари: 4668
Гласове: 16050
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031