Постинг
01.07.2011 14:12 -
лудост
Автор: trevistozelena
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4181 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 02.07.2011 00:19
Прочетен: 4181 Коментари: 3 Гласове:
14
Последна промяна: 02.07.2011 00:19
*
*
Та ето какво ме вълнува...
Калин Терзийски издаде нова книга и тази книга се казва "Лудост". И аз я прочетох в една нощ и още половина, и също така бавно, понеже (наистина!) от 2 месеца нещо не ми се получаваше с книгите и не успявах дочета нито една поне до средата - пак понеже обаче защото ТАКА...
Само с "Лудост" стана по иначе. Оказа се много мой роман, достатъчно близка, за да ме върне в играта на читател. Търсех я тази книга, просто ми трябваше. Още по-просто: друга нямаше да ми подейства така и това е положението.
Освен това за началото на първата глава е избран цитата от Ницше за написаното със собствената кръв ("От всичко написано най-обичам написаното със собствената кръв"), което във всеки друг случай би било просто умно мото, понякога поза някаква даже, но в случая на Кайо, повярвайте ми, буквално убива.
Мога да спра дотук, защото всичко останало, което предполагам, че ще добавя са си чиста проба излишества. Но ще продължа мъничко. С излишествата.
Първото е, че винаги съм вярвала, че истински силните книги трябва да се пишат лично и същевременно никога не съм допускала, че е възможно някой да пише ЧАК ТОЛКОВА лично. Гледай го ти Кайо...
Гледай ме мен! - все едно не знам, че той така си действа още от "Алкохол". Още от разказите преди "Алкохол" всъщност - "Има ли кой да ви обича" примерно. С меланхолията и себеразнищването. С финия ексхибиционизъм. Имам подозрение, че сяда да пише право срещу огледалото и около него постепенно се заформя спретната камарка от смъкнати кожи. Живи кожи - да ме прощавате за патоса, но мисля, че си е намясто.
"Алкохол" обаче нямаше как да ми стане така близка - осезаема да, но близка не. Въпрос на липсващ експириънс и доза настройки в попивателната, която съм аз.
И с разказите вероятно така - осезаеми да, близки - не толкова. В интерес на истината един Кайов разказ...но момент да отворя скоби...
(Кайо има един разказ за черния си котарак, който не знам дали е излизал в някой сборник, но ни го беше изпратил във вестника и остана СЪС СИГУРНОСТ най-откровения и силен текст в историята на "седем". И може малко хора да са осъзнали, но наистина си беше така.
Въобще, откъдето мине Калин май все оставя по едно откровено и най-силно впечатление, ЗАЩОТО той така си е избрал да действа на хората)
Та - осезаеми да, близки (ми) не толкова. Докато не прочетох "Лудост". Би могло да бъде и случайно съвпадение в трептенията, само дето не е. Просто и аз като Ницше си падам по лъщящите нюанси на собствената кръв
*
Та ето какво ме вълнува...
Калин Терзийски издаде нова книга и тази книга се казва "Лудост". И аз я прочетох в една нощ и още половина, и също така бавно, понеже (наистина!) от 2 месеца нещо не ми се получаваше с книгите и не успявах дочета нито една поне до средата - пак понеже обаче защото ТАКА...
Само с "Лудост" стана по иначе. Оказа се много мой роман, достатъчно близка, за да ме върне в играта на читател. Търсех я тази книга, просто ми трябваше. Още по-просто: друга нямаше да ми подейства така и това е положението.
Освен това за началото на първата глава е избран цитата от Ницше за написаното със собствената кръв ("От всичко написано най-обичам написаното със собствената кръв"), което във всеки друг случай би било просто умно мото, понякога поза някаква даже, но в случая на Кайо, повярвайте ми, буквално убива.
Мога да спра дотук, защото всичко останало, което предполагам, че ще добавя са си чиста проба излишества. Но ще продължа мъничко. С излишествата.
Първото е, че винаги съм вярвала, че истински силните книги трябва да се пишат лично и същевременно никога не съм допускала, че е възможно някой да пише ЧАК ТОЛКОВА лично. Гледай го ти Кайо...
Гледай ме мен! - все едно не знам, че той така си действа още от "Алкохол". Още от разказите преди "Алкохол" всъщност - "Има ли кой да ви обича" примерно. С меланхолията и себеразнищването. С финия ексхибиционизъм. Имам подозрение, че сяда да пише право срещу огледалото и около него постепенно се заформя спретната камарка от смъкнати кожи. Живи кожи - да ме прощавате за патоса, но мисля, че си е намясто.
"Алкохол" обаче нямаше как да ми стане така близка - осезаема да, но близка не. Въпрос на липсващ експириънс и доза настройки в попивателната, която съм аз.
И с разказите вероятно така - осезаеми да, близки - не толкова. В интерес на истината един Кайов разказ...но момент да отворя скоби...
(Кайо има един разказ за черния си котарак, който не знам дали е излизал в някой сборник, но ни го беше изпратил във вестника и остана СЪС СИГУРНОСТ най-откровения и силен текст в историята на "седем". И може малко хора да са осъзнали, но наистина си беше така.
Въобще, откъдето мине Калин май все оставя по едно откровено и най-силно впечатление, ЗАЩОТО той така си е избрал да действа на хората)
Та - осезаеми да, близки (ми) не толкова. Докато не прочетох "Лудост". Би могло да бъде и случайно съвпадение в трептенията, само дето не е. Просто и аз като Ницше си падам по лъщящите нюанси на собствената кръв
Написаното с кръв и сълзи остава. Как го беше писал Ницше? То не се пише да се чете, а да се научи наизуст. Цитирам по памет.
А една моя героиня веднъж импулсивно, толкова импулсивно импровизира, че изненада и мен:
"Написаното с кръв, сълзи и сперма, остава."
Споделям го. И много ме заингригува, ще намеря тази книга.
цитирайА една моя героиня веднъж импулсивно, толкова импулсивно импровизира, че изненада и мен:
"Написаното с кръв, сълзи и сперма, остава."
Споделям го. И много ме заингригува, ще намеря тази книга.
героинята ти изненада и мен! ще намеря тази героиня ;)
ами май е факт - трудно се получават силни неща, ако пропуснеш да пуснеш кръв по листата...
и ти го знаеш много добре обаче!
цитирайами май е факт - трудно се получават силни неща, ако пропуснеш да пуснеш кръв по листата...
и ти го знаеш много добре обаче!
3.
анонимен -
единствения БГ писател, който ч...
04.02.2014 19:08
04.02.2014 19:08
единствения БГ писател, който чета, е Карбовски. Другите са ми посредствени
цитирай
