Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.08.2012 19:32 - ...щях да търся един цитат
Автор: trevistozelena Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3977 Коментари: 6 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
...но се поувлякох :) here it is:

"Когато си някъде по средата между 30-те и 40-те, изкушението да станеш циник е голямо и ти се струва като естествен преход между младежката ти потентност (във всякакъв смисъл) и леко уморената ти интелектуалност. Цинизмът не е нищо повече от уморен интелект, чакал твърде дълго нещо наистина да се случи, въпреки че винаги е бил наясно, че нищо няма да се случи.

Маргаритите ми даваха онова усещане, което някои хора търсят цял живот и когато сянката на жената се застоя над мен и дори леко се  прокашля, ми стана леко неприятно.

Можех и да продължа да си лежа, сякаш не я забелязвам, за момент дори го направих, но знаете как е, понякога вдигаш домашния телефон, макар че мразиш всички, които ти знаят номера.

Махнах шапката и сложих ръка над очите си, за да я погледна.Tочно като във филмите. Нямаше нужда, караше се с гаджето си вече трети ден на столчетата от отсрещната страна на басейна.

Беше красива. И умна. И тъжна.

Мислех си за цинизма.

Когато попрескочиш 30-те, един ден просто разбираш, че не си щастлив човек. Вече нямаш младежки пъпки, но я няма и „винаги ще я помня” първата влажна целувка с език, първата свирка на плажа ...дори първата ти жена вече я няма.

 Нещата след 30-те или вече не са първите, или пък са ужасно закъснели.

Аз, разбира се, закъснях да отвърна с безразличие на усмивката и...дали ми харесваше да и хвърлям втори и трети поглед (пак умна и тъжна), или просто твърде много се бях скашкал с тези коктейли и това слънце.

Харесвах жени в бял памучен потник.Тесен и миришещ на омекотители за пране. Представях си, че под джинсите носи меки памучни бикини. Видът на дантелено бельо от изкуствена материя можеше да ми развали напълно един секс. Когато бях на 20 все оше ме възбуждаха жени в силони, дантели и жартиери, но това си беше нормално за един  възрастен девственик.

Тесен и миришещ на омекотители за пране - ето това бях аз след 30-те.

Всички я забелязваха. Аз също я поглеждах от време на време. Без задни мисли. Никакви задни мисли.                                                
 
Тя носеше бял памучен потник.                                   
Аз пиех маргарити и търсех разликата между цинизма и самосъжалението. Белият и потник ме убиваше бавно вече трети ден.

Всъщност само  в началото бях предположих, че и е приятел. После вече знаех. Познах го по зализaната  коса и впитите бели панталони.                                    
 
Май лошият вкус си остава завинаги.

Бях разбрал, че все още са заедно.

Всички казваха, че била хубавка. Никой нищо не каза за бял памучен потник.

След 30 осъзнаваш нещо твърде важно, а именно, че основната ти радост оттук натам ще е, че не си на 40. Някъде около тази възраст свършва усещането, че се движиш нагоре. Може би е по-правилно след това възрастта да започва с минусов знак – ще имам рожден ден, ставам на минус една.

 

Всъщност преди месец бях станал на 34. За последен път съм на тази възраст.

Но на 34 имам по-добра коремна преса от на 20.

 

- .....каза, че се познавате. Вярно ли е?

Беше ми задала въпрос.

Усмихна се.

- Защо не дойдете при нас?

Отвърнах и, че не съм го забелязал и че смятам да продължа в същия дух.

Не си познах гласа. Леден като лед.

Зърната на малките и гърди ясно се очертаваха под потника.

Малки и стегнати.

Леден като лед.

- Разбирам - звучеше разочаровано, но май наистина ме разбираше.

Отпих, за да се почувствам поне малко човек.

- Явно го познавате добре - добави тя.

Цинизмът, това е умората да се бориш, но и нежеланието да се предадеш.

Циниците са ми симпатични. Донякъде.

Те пият. И аз пия, макар и умерено.

Те лъхат на интелект и на житейски прозрения, дълбоки и естествено сурови. Толкова сурови, че само още по-дълбокият им и суров цинизъм може да ги понесе. Един ден, пак някъде след 30-те, изведнъж прозираш, че най-вероятно вече всичко някъде и някога е казано и направено и тогава баналността ти се усмихва с ледената си усмивка и ти лъхва на смърт.

И ти става много студено и дори ти се струва, че умираш.

Обаче на следващия ден си още жив и на по-следващия също.

И ти се усмихваш горчиво и изхвърляш всичко на боклука.

И вече нищо не е страшно.

Защото ти вече презираш всичко, включително и себе си.

Цинизмът е велико оръжие ... просто не е моето оръжие.

Бавно се изправих до седнало положение. През цялото време наблюдавах как се свиват коремните ми мускули. Винаги го правя.

- Приятно ми е - казах аз - казвам се Марк 11 - и побързах да и спестя цялата неловкост на ситуацията, като добавих - искаш ли да знаеш какво ще се случи сега, или предпочиташ просто да го видиш като на кино?

Този път питах аз. Бях преживял достатъчно и можех да си го позволя.          
Тя замълча. Умна и тъжна.

Изправих се и я притеглих към себе си.

Целувката ни беше кратка, само няколко секунди, но силно ми напомни онази първата, влажната с език. Само дето беше много по-добра.

После всичко стана много бързо.

Прекосих 30-тината метра, които ме деляха от него от лявата страна на басейна. Марко вече тичаше към мен и разгъваше мускулестото си тяло. Леко приклекнах и му нанесох най-красивия десен прав в живота ми.

Не успях да видя изражението му, докато падаше в басейна.

После стана много шумно.

Обърнах се към моето място.             
Тя стоеше там и се усмихваше."
                                                                     М.К., но не онзи

Книгата се казва "Криминална история".
Песента към постинга се казва "Стрийт Спирит", но няма да я качвам, защото със сигурност я знаете, при положение, че сте дочели дотук :)
Причината за текста в моя блог е, че малко пораснах тези дни и известно време из главата ми се упорито се премятаха фрагменти от него :)
 

 

 

                                                      

 

 

 

 

                  

 

 


Тагове:   МК,


Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dressy - мац,
28.08.2012 21:29
тук уекинко ще замълча в дълбок възхит около лирическия,само ми е любопитно дали няккъде по-натам му се споменава името:)))
кефи
цитирай
2. trevistozelena - мац пис пис,
28.08.2012 21:40
ми той може и сам да се обади, освен ако не пропусне, разбира се, и в такъв случай ще се наложи да кажа, че се казва Марин Кожухаров :)
цитирай
3. анонимен - Yanis
29.08.2012 21:43
Уж съм на 58, пък ми хареса...
цитирай
4. trevistozelena - Yanis
30.08.2012 00:03
при мен е още по-странно - убедена съм, че и на 85 ще го харесвам :)
цитирай
5. templar - много добро!
02.09.2012 23:04
част от цинизма: да изпитваш облекчение, когато някой е формулирал нещо, което чувстваш, вместо да изпиташ нотка завист, че не си го измислил ти... не си се предал, по-скоро си станал ленив...
цитирай
6. trevistozelena - templar
19.09.2012 01:27
наистина добро. радвам се, че ти харесва...останалото е въпрос на личен стил :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: trevistozelena
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2311859
Постинги: 344
Коментари: 4668
Гласове: 16037
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031