Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.05.2016 13:17 - elevation (better version)
Автор: trevistozelena Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4663 Коментари: 7 Гласове:
5

Последна промяна: 05.05.2016 21:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    *
*

Да, честити празници на всички. А сега настана време да ви разкажа как заседнах в асансьора на втория ден от Великден (сама, не е готино така). 
          Значиии, просто тръгнах нанякъде по обед и заседнах. Той е малко допотопен този асансьор, в смисъл, че аз съм по-младата от двама ни и то бая по-млада. Хора, които попадат в него за първи път, леко се респектират от стила му. Другите си го знаем.
          Пробвах копче насам, копче натам, решетка напред, решетка назад, както си е редно...цък. Наложи се подробен оглед на обстановката: високо над мен - врата, ниско под мен - друга врата, срещу мен - стена... сива. В такива моменти човек установява емпирично има или няма проблем с клаустрофобията. При мен по-скоро има в крайна сметка. Обаче нищо, де, ще действам. Промърморвам нещо  за ебати ужаса и с треперещи пръстички набирам спешния номер; там хората са ок, дори в празници, веднага вдигат и викат "Идваме бързо, чакайте". Успокоявам отривисто да не се притесняват, тук съм...и чакам. Звъня на майка ми, колкото да споделя. Междувременно пак ми звънели от сервиза да направя някак си така, че вратата на блока да се отвори, КОГАТО дойдат. Не мога да отида и да им отворя, а после пак да се върна в асансьора, просто защото би изглеждало твърде нагласено... Бих могла да кажа абракадабра, разбира се, но в крайна сметка решавам да се унизя и да призова съседите, които не са на село по празниците, тоест само по-елитарните и градски съседи. Треса яко вратата над мен, кънти зверски. Знам, че е просташко, обаче определено имам клаустрофобия, а това вече е стилно.
          Като няма с кого да си говоря по телефона повече, става по-тягостно. Може да поседна малко в ъгъла и да си представям някакъв готин бавен секс пред широко отворен прозорец, например, стига да успея да превключа на съответния режим. Неприятното е, че преобладаващият режим е зациклил, точно като асансьора, на съвсем друго ниво. Направо не мога да я гледам тази стена, казвам ви. Пробвам да гледам другата стена, а също и третата, на която има огледало и мога да съзерцавам себе си...както и отразяващата се първоспомената (сива) стена.
             Хубаво, имам клаустрофобия, обаче имам и ксанакс в портмонето. Чопля четвъртинка. След малко изгризвам още четвъртинка; преценявам, че случаят налага да се почерпим. Предстои ми приятен лежерен ден...ама после. Пуши ми се, но не трябва да се пуши в заседнал асансьор - то къде ли въобще може да се пуши вече, да еб*! Ако до 15 минути не се случи нищо съществено по въпроса със свободата ми (която, както всички знаят, е най-трудното за овладяване състояние), ще пуша. Аз съм бунтар. Засега обаче ще викам, вместо да треса вратата, като пълен идиот. Викам. Но не "помощ", прекалено съм горда. Викам "ЕХООО!" (само Челси, я, я, я, вундърбааах...давай, Гришо, мачкай Кобра...хип хип ура). 
             Викат и отвън, онези, волните и свободните: "Иве, ти ли си, бе?". Ееми, то...вече не е много сигурно, ама, айде, аз съм, само не съм съвсем същата напоследък. Ма няма да ги обърквам; викам, че, да, аз съм, долу на входа вероятно има техник, на когото някой трябва да отвори вратата и после всички могат да гледат как ще ме освободят. "Иве, нищо не ти разбирам, обаче чичо ти Ваньо ей сега ще вземе отвертката... Ъъъ, тебе нали не те е страх от такива работи с асансьори?". Моля да не повдига темата, щото по-скоро ме е страх. "Еее...няма страшно" (но го усещам, че е някак колеблив, де). 
             После чичо ми Ваньо отвори вратата над мен - гледам ги и двамата се взрели надолу с известно любопитство и доста гордост в очите. Поздравявам любезно, само Христос възкресе не се сетих да кажа. И те не се. Малко се пазарихме дали е редно да ме издърпат нагоре, щото, ако тръгне асансьорът внезапно да не се образува мазало някакво от мен, ама той асансьорът нали и без това не тръгва, иначе защо да стоя там сума ти и време, щях ли, според вас. 
             И после - ала Индиана Джоунс, мятам чантата, мятам чадъра навън, адски елегантно изтеглям крак, звучи симфонична музика, беее... Беее, направо ме изтеглиха, и то само чичо Ваньо, той е по-решителен, може би поради отвертката, може и да е по природа. Добре че спортувам - това просто исках да го кажа. И че беше малко на забавен каданс, също
            Та такива работи :) Сега тъпо ли ще е да адна Елевейшън на U2? Айде, по-добре без....



Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dressy - ох,
05.05.2016 20:11
копеле,точно на тебе ли ще се случи и то баш на Великден:)))
Браво на чичо Ваньо!!!Здрав да е човека:)))
А от утре само по стълбите,ясно:))
цитирай
2. trevistozelena - хехех дреско, честити празници ...
05.05.2016 20:35
хехех дреско, честити празници еспешъли на теб - пролетно и хубавко!
миии, чичо Ваньо е Голям, казвам ти! ходих да го дарявам после с едно руло, щото силна благодарност, копеле, изпитах. пък той мята небрежно с ръка и вика "еее, голяма работа" (демек, "аз почти секи ден спасявам по някой, изпаднал в беда, кво толкова", нали) ;)
стълбите...ми, виж сега, още на другия ден пак пътувах, нали съм си пътничка по природа, и взех асансьора. вече имам опит...няма да влача ей такава чанта сума ти и етажи, я
цитирай
3. blackpredator - асансьорна епикриза
08.05.2016 15:53
возил тежко дупе ;)
нужни са 10000 крачки на ден, за да не засяда ;p
цитирай
4. trevistozelena - хищник,
08.05.2016 20:01
возил той, троен лешник возил... точно тръгна, избута половин етаж и изхълца жалостиво - смятай за какво говорим :)))
цитирай
5. elineli - Вярвам ти,
08.05.2016 22:23
че е било кошмарно. Веднъж се случи на мой съсед(вече не е между нас милият) тежичък мъж, не успя да излезе нагоре та се наложи надолу - на моят етаж и аз извадих стол, на който да стъпи. Столът се строши и повлече и двама ни. По това време тежах около 35 кг... Никой не пострада сериозно, но с детският си ум тогава много се смях. Сега си давам сметка, че съм била ужасна.

Да беше запалила. По_ангелите, не всеки ден на човек му се струва, че е дошъл краят на света ... :)
цитирай
6. trevistozelena - elineli,
08.05.2016 23:52
честно казано, наистина нямам много ясен спомен как точно се озовах вън от ужасния асансьор, мисля, че чичо Ваньото просто ме дръпна :) после обаче с майка ми също подличко се хихикахме как ли биха извадили примерно съседката отсреща, която е с хм...масивна структура. мисля, че тогава се чака да раздвижат асансьора и да го докарат срещу врата.
(после запалих. след края на света ;) )
цитирай
7. wonder - Хахахаххх. . . голям си сладур. П...
27.05.2016 09:09
Хахахаххх... голям си сладур. Получих дежа вю. ;)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: trevistozelena
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2999763
Постинги: 345
Коментари: 4670
Гласове: 16103
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031