Прочетен: 3398 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 18.03.2009 14:45
Тази вечер ми беше толкова вледеняващо студено, докато се връщах от едно заведение. Попрехвърчаха снежинки от онези обезсърчените, които си знаят, че няма да се задържат задълго там, където се приземят. По принцип ме радват снежинките, ама не тези обречените. Харесвам буен самоуверен сняг. И понеже такъв все още чакам да завали, предпочитам да си мисля за един прекрасен слънчев ден от средата на миналата седмица. В друг, по-хубав град.
Безумно очакван ден - толкова много, че в ранната му утрин почти изпитах страх дали пък няма да ме разочарова с нещо. С появата на слънцето съмненията ми излетяха нанякъде. Вече бях в любимия град и целувах любимия ми човек, така че всичко беше наред. Някакъв строеж наоколо се събуди и цял предиобед разкопаващи машини даваха прекалено забързано темпо на мързеливите ни движения. Леко изнервящ повод да се посмеем:)) После, галещи се и безтегловни, отпразнувахме края на шума и началото на обедната почивка на работниците. Вероятно най-щастливо приветстваната обедна почивка в историята на този бъдещ строеж. Тогава усетихме и слънцето... Плъзгало се, плъзгало и стигнало до нашия прозорец! Той стана - усмихнат такъв...даже пролетен - отиде до завесите и ги издърпа широоко настрани. Нахлу слънце, очите ми се присвиха и сумтейки скрих лице под завивката. Той, развеселен, изтича до леглото и безмилостно ме отви. Усуках се около него, зарових глава във врата му и се заслушах в котешкото му мъркане. Някакъв съвършен миг, в който слънцето и пръстите му се плъзгаха по тялото ми в дяволски синхрон. Косата ми се разпиля по лицето и щом отворех очи виждах бляскава мрежа от снопчета старо злато. Сигурно неусетно цялата аз съм станала слънчева. После го погледнах - взираше се в мен и се усмихваше:) Невероятно затоплящо изражение. Прииска ми се просто да го целуна по бузата... почти детински жест... Драскащи косъмчета двудневна брада, които обожавам да усещам. Слънцето продължаваше да ни облива със себе си, цял следобед ласките му се преплитаха с телата ни... Най-красивото слънце, което съм виждала. Най-перфектният ден:)
30.01.2007 11:48
Ти си красива..
а ти си анонимен
30.01.2007 14:13
30.01.2007 16:32
вятърът беше безпощаден,
но не към мен..
остър,
но не към мен..
удряше,
но не по мен..
песъчинки тъга се трупаха
..и ми помагаха да не съм сам..
Сега
съм ..май ..далеч от там..
30.01.2007 18:23
Майтапя се, много ти е хубав поста!
трябва да призная обаче, че едва ли в случая сме били под наблюдение - бяхме на по-висок етаж, а за строежа разкопаваха основите (уточнявам, защото те виждам, че си любител на детайла) :-))
Дано да е само началото и да го виждаш колкото се може повече:)