Целувал ли си някога окото на жена? Не клепача на затворено око; целувал ли си го трепкащо, влажно, широко отворено на микрон разстояние от устните ти? Звучи перверзно, болезнено и невъзможно, но не е. Звучи и малко брутално, но само така ти се струва. Когато опиташ откриваш, че няма по-нежна милувка, че това е жеста, в който нетърпението и бързината просто не виреят -нямаш право да бъдеш припрян, нямаш право дори и на колебание. Не съществува по-осезаемо място от разтвореното око... Можеш да усетиш дори естественият му инстинкт да спусне клепача си момент преди целувката. Ако умееш да помолиш с дъха си, инстинктът ще се предаде. Тогава върхът на езика лекичко докосва очертанията на окото... плъзва се по тънките мигли и бавно рисува наново контурите. Сетне още по-плахо погалва ъгълчето на окото... ефирно близва влагата на тази целувка. Усещаш трепета й да се разлива по вените ти, преплиташ собствената си смелост с доверието на разтвореното око. Не прекаляваш. С нежността нямаш право да прекалиш, за да не се превърне в болка. Оставяш вкуса на тази влажна страст на върха на езика си и все така плавно, може би с отсянка на облекчение, го потапяш в топлия уют на устните.