В момента усещам как в мен нахлува едно подлудяващо силно желание - много, ама много ми се иска точно днес да напиша онзи постинг, който ще те остави без дъх...ще се завърти хаотично из мислите ти...и ще сграбчи нагло съзнанието ти... Докато не го изстреля право в най-първичното му ниво.
      Играе ми се на горещи думи точно сега - в особено празната част на късния следобед. И има един страшно сигурен факт - ще се почувствам добре, ако успея да те провокирам. Наистина.
      Сънувах огромен черен паяк тази нощ. От онези, които ме ужасяват. Когато сънувам паяци, после винаги се сещам за теб. Има нещо перверзно в необоснования страх от насекоми. Защото знаеш, че ти трябва само една минимална доза смелост, за да сграбчиш чехлата и да го размажеш; едно движение на ръката и стъпкваш неумолимо хилещите се сенки на задръжките в съзнанието си.
         Ако бях (но, разбира се, не съм) най-безстрашният хищник на света, щях да си поиграя с паяка. Да го взема в ръка...да го потъркам...дори да му се усмихна прелъстително. Сетне да разтворя пръсти и да го пусна да бяга из стаята... или из съня ми. 
         От сънища с паяци се будя разтреперана, ужасена и...м...м...мокра - сякаш паякът продължава да се плъзга по кожата ми, преобразен в ситни капки, гъделичкащи тялото. Чувствам се хлъзгава... Усещам забързаните крачки на пулса във вените си...като безумно надбягване между тласъците вътре в мен.
         Скривам се под завивките - с разрошени коси, поруменяло лице и затоплена кожа те ме понасят право към разгоненото ти съзнание. Изненадвам те. Аз вече съм далеч по-перверзна от теб. Хапя. Драскам. И оставям разобличаващи следи. Но...те възбуждам безумно.
          Мъркам от наслада, обаче в ръцете на друг. В твоите ръце се гърча, бушувам и крещя от непримирение. Не ме познаваш такава, защото досега не съм се съпротивлявала. Сега, предупреждавам, ще те подлудя. Хладнокръвно искам да те изтормозя. Без съвест съм, без жал, дори без злоба. И без обич също. Едно желание съм само. Пулсиращо и жадно. Почти като теб. Сериозно - мислиш ли, че се различаваме по нещо...
          Ще те лъжа. Но не на игра, а адски нетърпимо. Ще те докосвам на микрон разстояние от кожата ти. Когато пожелаеш да ме сграбчиш, нагло ще се отъркам в лицето ти и ще ти се присмея. Почти ще те целуна - сякаш има значение. Но няма да усетиш вкуса на устните, само хаотичното стрелкане на езика ми. Без цел. Езикът ми няма цел. Но се чувства прекрасно в обърканата топлина на устата ти. Не потъвам в погледа ти, взирам се в него с хладен интерес. Дори се обзалагам наум колко точно озадачен можеш да бъдеш.
          После...почти ще се плъзна върху теб и почти ще погаля с коси корема ти. Устата ми почти ще те обгърне, ще те близвам само на игра - едва за миг. А малко повече ще ти е нужно, за да ме усетиш.
          Нямаш право да си груб. Аз обаче имам. Затова бавно ще прокарам нокти по гръбнака ти и после доволно ще оближа кървавия белег. Ще се усмихна с нежния си поглед, за да доловиш контраста. Контрастът е важен. И...може би пак ще стана добра. Ще позволя да смучеш зърната ми; ако имаш капка смелост - захапи. На мен ми харесва. Дори пръстите ти ще допусна да пошават в мен. Но трябва да внимаваш - утолиш ли желанието ми, ще се изплъзна от ръцете ти. Вероятно все пак ще остана да погледам отстрани как мастурбираш. Много обичам да гледам. А може и да се притисна в теб. В името на силните усещания.