Знам едно безумно високо място, на което си мечтая да те заведа. Нямам идея как точно ще се наредят събитията, но съм сигурна, че това ще се случи. Един ден двамата ще бъдем там.
       Мястото не е някакъв плод на въображението ми и никаква мистична метафора не е - съществува си, при това го открих доста отдавна. И още тогава знаех, че ще поискам да бъда с някого там, но сега разбрах, че ще го покажа на теб.
         Когато застанеш на Мястото виждаш безсрамно открито пространство пред себе си. Частици от град с размити детайли, сивеещи пътища, върхове на дървета, още дървета, не съвсем подредени в редици в далечината, скали под краката си и изумително много зелено. Толкова зелено, че самоубийствено ти се приисква да пропаднеш в него. Защото зеленият цвят обещава меки прегръдки. Сигурна съм в това, откакто те познавам. Горе, разбира се, има небе, но нека не бъда банално романтична. Небето си е баналност, зеленото не е.
       Стоейки на Мястото се чувстваш съвсем мъничко несигурен. Поне при мен е така, защото Мястото всъщност е скала - голям плосък камък, в чиито край е глупаво да заставаш, дори и да са те сполетели разни екзистенциални внушения. Още по-глупаво е да се надвесваш в опит да се правиш на излишно смел (така че, моля те, недей).
       Ще погледаме малко отвисоко и после ще ме целунеш, а аз ще ти кажа, че искам да се любим, защото винаги така съм си представяла, че ще бъде, когато аз и ти отидем там. А освен това Мястото съществува с единствената и висша цел точно върху него да се случи най-невероятният секс, правен някога.
      Вероятно ще бъдем на Мястото късно привечер и докато те усещам топъл и силен в мен, времето ще е в онзи любим граничен момент, който спуска категоричните си сенки върху света, слива нюансите и превръща нещата в меки и уютни очертания.
      А може внезапно да се появят галещи тежки облаци... Да ни облее горещ порой и да се слеем с туптящите дъждовни капки. Ще се хлъзгам мокра в ръцете ти, а по кичурите ми ще се спускат тънки струйки дъжд.
      Или пък ще задуха безумно силен вятър и ти ще ме завиеш с тялото си, за да не ме стигат наглите му вятърничави пръсти и да усещам само теб.
       Или пък ще е мрачна нощ.
       Или горещ слънчев ден, в който ще приличаш на мързелив котарак повече отвсякога. 
       Или ще е ранна утрин и ще се търкаляме върху хладната роса и ще изглеждаме тъпо (поне така звучи написано), но какво от това:)...
       Със сигурност ще бъдем на Мястото