Атеист съм. Не защото е модерно, а защото е по-честна гледна точка към живота. Това няма значение. Идеята е, че рядко влизам в църкви. Но ето на - днес ми се случи, бях в една малка църквичка. Не защото напоследък все по-силно ми убягва смисъла и съм решила да повярвам, а просто защото ме заведоха.
      Стана ми приятно. От уюта на доста притъпената светлина и от тишината на плавни движения и приглушени стъпки (хората се движат особено безшумно и плахо в църква, това ми харесва). 
       Не са ми интересни иконите. Съдържат прекалено много цвят и това в някаква степен обезсмисля образите. Гледах стойките със свещи (вероятно имат някакво специално име, но или не го помня, или не го знам) - онези високи свещници с няколко концентрични кръга от малки гнезда за свещички. Винаги те ми привличат вниманието, прекрасни са с озарението от плаваща светлина.
       Тогава ги видях! Двете свещи от по-горен ред. От баба знам, че е глупаво да си слагаш свещичката по-нависоко, защото пламъците от долния ред скоро ще я затоплят и пречупят. Вероятно има някаква дълбока философия в това просто правило, но ако я изтъкна като извод, той ще бъде банален (сами се сетихте - мъдростта на горните и долните редове, бързата тленост на горните...ала-бала).
      Но да се върнем на моите две любими свещи. Знам, че са на някой друг, обаче аз си ги открих и аз ги изгледах (изгледах ги наистина, като пиеса), така че ги броя за мои. Както споменах, те бяха неблагоразумно поставени на горното ниво в свещника и ги забелязах в момент, когато непоправимо се огъваха, размекнати от топлината. Свеждаха се някак жалостиво и плавно...като на забавен каданс. Но се свеждаха една към друга и това вече ме довърши (и без това напоследък си ходя с посъбудена чувствителност).
       В един миг пламъците им се докоснаха. Общата светлина наруши плавността. Моментът стана някак внезапен. Забързан. Не се появи синхрон, нищо подобно. Топяха се много по-неумолимо, пращейки. Изглеждаха докоснати взаимно, не точно сляти. Самоизпиваха се - това е думата. Пламъкът трепкаше красиво, малко нестройно. После се разделиха за момент. Едната свещ се приведе много по-ниско, странно огъната към другата. Пламъкът й тръгна нагоре - отново безумен...силен. Огънят близна по-изправената свещ (реших, че е женската), но този път през средата. Счупи я твърде категорично. Като на някакъв шантав рентген се показа кончето й, съвсем оголено под стопения парафин. Запали се и там....
       Вече говорим за огнени езици и съвсем не е пресилено... Пращяха капки и от двете свещи. Страхотно красиво към земята започнаха да летят парчета пламък. Много, много живо.
      Мъжката свещ, вече почти хоризонтално изкривена, облизваше огнено цялата женска и тя се стопи, капейки върху него. Остана малко парченце от основата й, което продължи да гори в неговия пламък.
        Тогава ме задърпаха да си тръгваме и не можах да догледам. Но и не беше останало кой знае какво за гледане. Вероятно още половин минута съскане и светлина