Почти тъмна стая.
          Струйка светлина от включен телевизор без  звук - точно толкова, за да разобличава релефите, да подсказва очертанията на нещата.
           Силует на жена пред прозореца.
           Виждаш я като извивка - тяло в гръб, което любопитно се вторачва в нещо зад стъклото. Преструва се, че не забелязва присъствието ти.
          Косата й разрошено бяга по гърба. Един от кичурите се извива странно, сякаш иска да бъде докоснат...
          Ти си донякъде изгубен в стаята. Вторачен. Всъщност думата е "заинтригуван", само че не подхожда на това писание, така че просто си съзерцаващ.
          И всъщност възбуден. И още - някак нетърпелив. А освен това ядеш домат.
          Тя пък е гола.
          Много сте тихи.
          Почти не дишаме.
          Тазът й започва да се поклаща лекичко. Тялото й остава странно неподвижно, въпреки движението на таза.
          Стои си така в някаква дълга минута.
          После ръката й се плъзва напред. Започва да се гали.
          Зазвучава дъх. Нейният. И твоят.
          Извива гърба си. отмята глава назад. Тогава я приближаваш...
          Целуваш онзи кичур, дето искаше да бъде докоснат.
          Обгръщаш гърба й с тялото си. Като завивка. Все още не сте се погледнали. Само две фигури сте. Почти прилепени.
          Галиш я. Навсякъде.
          Реакцията на кожата... Трептяща реакция на кожата. Осезаемо затопляне. Дири от настръхване - като пътечка под пръстите ти.
         Унесът се разпръсква в един рязък момент, в който стисваш гърдите й. Странно пасват на дланите ти, прилепват към тях, изпълват ги.
         Пулс. Тялото леко трепери.
         Мирис. На праскови. От косата й. И от кожата. И от нея.
         Обляга се на теб.
         Лекичко я обръщаш към себе си.
         Горещо. Струйка дъх.
         Повдигаш я.
         Проникваш в нея.
         Сгушва се във врата ти. Обвива те на пулсиращи чупки. Някак се усуква около теб. Змийско. И хлъзгаво.
          Но се оставя да я носиш съвсем като дете.
          Тръгвате на обиколка. В други тъмни стаи