*
                             *
*
                    *
                Тази нощ той беше призрак, а аз ученичка. 
                (Странно, защото ми се струваше, че в съзвучие с Хелоуин по-подходящо би било да съм тиква... Ама не, ученичка си бях:) )
                И освен това той беше мъничко прозрачен и също - леко налудничав.
                Жълто-искрящи есенни листа покриваха пода на стаята, защото навън духаше невероятно силен вятър и ги изрони някак жалостиво от липите около блока...тоест, училището.
               Познах го по листата. Влезе и те потръпнаха вълнисто под стъпките му.
               Стоях си на чина, пиех кафе и преговарях по история на изкуствата (това пък откъде ми хрумна?... Щях да напиша, че съм преговаряла по френски, но реших да запазя мистичната еротика). 
               Мисля, че много му се искаше да ме стресне, затова съвсем не се издадох, че просто съм наясно с присъствието му.
               След пет минути не издържах и се разсмях. Толкова призрачно се плъзгаше из пространството, че ме трогна до смях:)
              Изсумтя строго, така че побързах да се извиня и даже написах в тетрадката си: "Съвсем не подозирам тайнствено присъствие наоколо. Чесно!"
              Изтече минутка. Две. И даже три. Когато наистина успя да ме стресне. Установих, че от три минути никакъв не се е плъзгал из стаята и листата дори не са помръднали. Явно призрачно се спотайваше в ъгъла, но реших, че лекият уплах ми стои добре. Така че се изплаших. Бях на път и да се ужася, когато започнаха номерата му.
              Прозрачен и невидим, ме заобиколи, после ловко се шмугна под чина и занаднича под полата ми. Би било нагло, ако не усещах призрачното му дихание. Само че го усещах, така че се отказах да протестирам.
              Отпих глътка кафе. Затворих учебника и извадих цигара. Мисля че бях в междучасие, защото никой не ми се скара, когато седнах на перваза на прозореца и зазяпах уличните лампи. След малко и той приседна до мен и ми напуши цигарата. Хванах го, че тихомълком си дръпва няколко пъти. Изнегодувах с характерно "ЕЙ!" После усетих устните му и странно защо в тях нямаше нищо призрачно. Дори напротив...бяха уютно топли.
                Някъде между изпушената цигара и вихрушката на разпилените по пода листа трябва да съм заспала. Той ставаше все по-малко призрак, а аз все повече ученичка, в което няма и грамче логика, така че явно вече съм започнала да сънувам